Определение № 297 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. София, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600278 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурори при Софийска окръжна прокуратура срещу определение от 05.12.2024г. по НОХД № 721/2024г. по описа на Софийски окръжен съд - 9 първоинстанционен наказателен състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимите.

В протеста се излагат съображения в подкрепа на изразеното несъгласие с атакувания съдебен акт. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт с достатъчна детайлност са описани конкретните действия/бездействия на подсъдимите, довели до пътно-транспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на Е. М. както и времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Според протестиращите прокурори съдът е направил недопустимо смесване между елементи на престъпния състав и неправилно се е позовал на Постановление № 2/09.06.1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй като то се отнася до обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на престъпленията по служба, докато разследваното по настоящото дело е такова по транспорта и съобщенията. Прокурорите изразяват увереност, че нарушаване на правилата 1 за експлоатация на съоръжение, каквото е инкриминирано, може да бъде осъществено и чрез неизпълнение на служебните задължения на съответните служители по транспорта. По отношение мястото на извършване на деянието, считат, че в обвинителния акт не съществува противоречие между описаното „в района на 40-41 км. на републикански път - автомагистрала „Хемус“ и „на около 395-396 метра след началото на лява тръба на пътно съоръжение - тунел „Ечемишка“. Смятат, че датата на извършване на деянието е посочена напълно ясно, тъй като престъплението, за чието извършване тримата подсъдими са предадени на съд, било резултатно, а резултатът е настъпил на 05.02.2017г. Касателно поставеното от съда изискване за посочване на актуални длъжностни характеристики на подсъдимите С. и Ф., държавните обвинители заявяват, че напълно ясно са обяснили в своя акт защо посочват не по една, а по две от тях за всеки от двамата подсъдими - характеристиките били изготвени и подписани в различно време, но с идентично съдържание.

Молят атакуваното определение да бъде отменено и бъде „разпоредено“ насрочване на съдебно заседание и разглеждане на делото по същество.

Срещу протеста са депозирани възражения от защитниците и на тримата подсъдими, които могат да бъдат класифицирани в няколко насоки поради своята тъждественост. Защитата се обединява около позицията за правилността на прекратяващото съдебното производство определение и обоснованото базиране за това на Постановление № 2/09.06.1980г. на Пленума на Върховния съд от страна на съдебния състав. Развиват се пространни доводи за невъзможност нарушаването на правилата за експлоатация на съоръжения да бъде осъществено чрез бездействие, както е посочено в обвинителния акт. На следващо място се фокусират върху непосочване времето и мястото на извършване на нарушенията от страна на подсъдимите, както и се солидаризират с позицията на Окръжен съд, че е налице несъответствие и относно описаното място на причиняване на смъртта на Е.

М.. Неяснотата в позицията на държавното обвинение дали подсъдимите са осъществили действие или бездействие и съответно кога и къде се твърди, че то е извършено, препятствали възможността им да разберат обвинението и респективно да се защитават по него. Извън тези идентични и в трите възражения аргументи, адвокат М. акцентира и на противоречие в обстоятелствената част на акта касателно нейната подзащитна - Н. С., относимо към петте, сочени в диспозитива на акта, доклада, тъй като при 2 описанието прокурорите са коментирали четири, а не пет такива. Сочи, че не били визирани и сроковете, в които С. е дължала претендираното от прокуратурата поведение. Според адв. М. е налице и непоследователно и неясно посочване на нарушените норми от приложимите нормативни актове, както и не е посочено решението на Управителния съвет на АПИ, с което са утвърдени съответните Вътрешни правила. Подобни оплаквания имат и защитниците на подс. Г. Ф. и те са свързани с некоректно посочване в акта на длъжностна характеристика, касаеща „старши експерт“, докато техният подзащитен бил „главен експерт“, както и неяснота кой е подписал доклада, описан в пункт 5 на стр. 160 от обвинителния акт. Подалите възраженията молят да бъде потвърдено атакуваното от прокуратурата определение за прекратяване на съдебното производство по делото.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество, този съдебен състав преценява, че въпреки че протестът е частично основателен, атакуваното определение следва да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените от контролирания съд съображения.

Съставът на Софийски окръжен съд е сезиран за втори път с обвинителен акт срещу Г. К. З., Н. В. С. и Г. С. Ф., за които се твърди, че в условията на независимо съпричиняване са осъществили деятелност, квалифицирана за всеки един от тях като престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.2 вр. ал.1 НК.

С определение от 05.12.2024г. съдът е прекратил съдебното производство по делото, считайки, че са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на всеки от подсъдимите и изразими в следното:

„недопустимо съчетание на две изпълнителни деяния - неизпълнение на служебните задължения и същевременно тяхното нарушаване“ неяснота относно мястото на извършване на престъплението - дали на около 300 метра /км.42+200/ или на около 395-396 м. след началото на лява тръба на тунел „Ечемишка“ в дясна лента за движение посока Ботевград - София непосочване на нормативния акт, от чиито норми произтича дължимото 3 задължение за всеки един от подсъдимите необходимост „от прегледност при изброяване в субординация на нормативните актове - закони, правилници, подзаконови нормативни актове, наредби, длъжностни характеристики, инструкции“ отстраняване от обвинителния акт на термина „поднормативни актове“ посочване в обвинителния акт „само на поведението на подсъдимите, но не и на управителните органи на АПИ“, тъй като те били колективни органи, а наказателната отговорност била персонална.

Основният, поставен от съда, акцент, атакуван от прокуратурата и развит във възраженията на защитата е, възможно ли е осъществяване на изпълнителното деяние - нарушаване на правилата за експлоатация на съоръжение, да се осъществи чрез бездействие и съответно дали деянието по чл. 342, ал.2 НК би било обективно съставомерно единствено при активна деятелност на съответния служител по транспорта. Позицията на този съдебен състав, на първо място е, че контролираният съд /а и защитата/ неправилно се позовават на постановките, развити в Постановление № 2/09.06.1980г. на Пленума на Върховния съд. Те касаят изрично обобщаване на съдебната практика за престъпления по служба, позиционирани в глава осма, раздел II от Особената част на Наказателния кодекс и регулиращи обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавни органи, обществени организации и дейност на лица, изпълняващи публични функции.

Коренно различна е изследваната по настоящото производство деятелност на подсъдимите З., С. и Ф., квалифицирана от прокурора както такава, покриваща състава на престъпление по чл. 343, ал.2 НК, в резултат на която по непредпазливост е причинена смъртта на Е. М.. Освен че нормата на чл. 282, ал.1 НК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение единствено, когато липсва специален състав /ППВС №2/09.06.1980г./, то в нея изрично се отграничават формите на изпълнително деяние - „наруши“ или „не изпълни“ служебните си задължения или „превиши“ властта или правата си. За разлика от нея, нормата на чл. 342, ал.2 НК инкриминира единствено нарушение на правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта, което нарушение включва в себе си и всяко неизпълнение на служебни задължения, респективно неафиширане на дължимо от съответните норми поведение. Само по себе си неизпълнението на служебните задължения е една от формите на нарушаването им, както е и 4 посочено в коректно приложимото към разглеждания въпрос Постановление № 1 от 17.01.1983г. по НД № 8/1982г. на Пленума на Върховния съд. Именно в него е указано /касателно чл. 342, ал.1 НК/, че управлението, употребено в диспозицията на нормата, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство. Тази постановка може да бъде напълно съотнесена и към разпоредбата на ал.2 на чл. 342 НК. Отликата между нормата на чл. 342, ал.1 и чл. 342, ал.2 е в субекта на престъплението и в деятелността, като в ал. 1 НК законодателят определя субектът на престъплението като лице, което управлява подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специализирана машина и така наруши правилата за движение, а ал.2 на чл. 342 НК определя като субект на престъплението работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлотация или изисквания за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или съоръженията. Буквалният прочит на двете правни норми би следвало да доведе до извода, че само чрез активно поведение съответният субект може да осъществи състава на престъпленията. Върховният съд, обаче, е дал категоричен отговор на този въпрос - деятелността, описана като „управление“ /по ал.1 на чл. 342 НК/, респ. „нарушение“ /по ал.2 на чл. 342 НК/ може да се изрази и чрез бездействие и това е важимо и за конкретното обвинение. Съобразно задължителните указания на Върховната инстанция и поради факта, че стандартът, приложим към престъпната деятелност, субсумирана под нормата на чл. 342, ал.2 НК /респ. чл. 342, ал.1 НК/ е различен от този, приложим за чл. 282, ал.1 НК /общо длъжностно престъпление/, в която резонно са отграничени и отделните форми на изпълнително деяние поради спецификата на разследваните посегателства такива срещу дейността на държавни органи и обществени организации, а не срещу транспорта, не е налице констатираната от Окръжен съд несъвместимост между изискуемата от закона форма на изпълнително деяние и тази, инкриминирана от прокурора.

Поддържаното от прокурора обвинение касае нарушение на правила за експлоатация от страна на тримата служители по транспорта - подсъдимите З., Ф. и С. като, както в обвинителния акт, така и в постановленията за привличане на обвиняеми, прокурорът не е посочил времето и мястото на извършване на изпълнителното деяние, което е именно това, описано в чл. 342 5

НК - нарушение на правилата за експлоатация на съоръжение - пътен тунел „Ечемишка“. Прокурорът се е задоволил да посочи кога е настъпил престъпния резултат - смъртта на пострадалата Е. М. - на 05.02.2017г., но само по себе си престъплението по чл. 342, ал.2 НК, за което са налице факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е резултатно. То е осъществено чрез самото нарушаване на правилата за експлоатация на съответното съоръжение или път, като нарушаващият тези правила допуска причиняване на телесна повреда или смърт. Изискване за настъпване на вредоносен резултат - смърт или телесна повреда поставят чл. 342, ал.3 НК и чл. 343, ал.1 НК, но не и чл. 342, ал.1 и ал.2 НК - за тяхното осъществяване е достатъчно да бъде допускано настъпването на смърт или увреда, което, между впрочем, определя и визираната по - ниска наказателна санкция.

Поради това и държавното обвинение следва категорично да посочи времето и мястото на инкриминираното поведение по нарушаване на правилата за експлоатация - от обстоятелствената част на акта би могло да се предположи, че се касае за деятелност в определен времеви период, а не едномоментна такава - за това сочи позоваването от прокурора на постъпили пет доклада за влошаване състоянието на пътното съоръжение, но темпоралното отразяване липсва в обвинението и на тримата подсъдими. Не е налице посочване и на мястото на осъществяване на това изпълнително деяние - от описанието в обстоятелствената част на акта се установява, че вероятно се касае за помещения, в които подсъдимите изпълняват служебните си задължения като служители по транспорта на адреса, където е позиционирана Агенция „Пътна инфраструктура“. Неизпълнявайки задължението си за посочване на времето и мястото на извършване на деянието, държавният обвинител е поставил подсъдимите в невъзможност да разберат обвинението спрямо тях и съответно адекватно да организират своята защита.