Определение № 8417 от 01.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8417 гр. София, 01.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143293 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от С. И. Д. срещу „СТИККРЕДИТ“ АД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

Съдът констатира, че считано от 01.01.2026г. официална валута в Република България е евро, която замества националната валута на държавата досега- лев, като всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към Еврозоната – 1 евро = 1,95583 лева. С оглед на посоченото, претендираните от ищците като недължими суми следва да бъдат обърнати в евро, като на страните бъде предоставена възможност в срок до първото открито съдебно заседание да вземат становище по извършеното от съда превалутиране.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

В същия срок е направил искане по чл.213 ГПК за съединяване на настоящото дело и гр.д. №38798/2025г., което искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като уважаването му ще затрудни разглеждане на настоящото производство.

Представените по делото писмени документи са допустими и относими към спора, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза също е допустимо и относимо, но следва да бъде оставено без уважение, предвид изразеното от ответника становище.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.213 ГПК за съединяване на настоящото дело с гр.д. № 38798/2025г.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.04.2026г. от 14:25 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на 1 ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени от С. И. Д. срещу „СТИК- КРЕДИТ“ АД са следните искове:

1. установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит от разстояние №935116 от 06.03.2023г. е недействителен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1,2 и 3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата за заплащане на неустойка, в случай че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, предвидена в чл.27 от процесния договор за кредит и в чл.45 от Общите условия, приложими към процесния договор, е нищожна.

2. осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 842,36 евро /1 647,52 лева/ като платена без правно основание по сключен между страните нищожен Договор за потребителски кредит от разстояние №935116 от 06.03.2023г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно й изплащане.

Ищцата твърди, че на 06.03.2023г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит от разстояние №935116, по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 950 лева, за срок от 24 месеца, при лихвен процент 36% и годишен процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 42,58%, изпълнението на който следвало да бъде обезпечено с поръчител или банкова гаранция. Сочи, че в чл.17 от договора страните договорили, че в срок от 3 дни от сключване на договора потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция, като ако потребителят не изпълни това си задължение, същият ще дължи на основание чл.27 от договора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение или неустойка в общ размер от 2 693,98 лева, плащането на която е разсрочено с вноските по кредита.

Сочи, че това задължение е предвидено и в чл.45 от Общите условия. С оглед на изложеното, твърди, че разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК не е спазена, тъй като в ГПР не са включени част от разходите за кредита, а именно- неустойката, която се дължи, ако не бъде предоставена гаранция или поръчител, поради което сключеният от страните договор се явява изцяло недействителен. Счита, че в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, поради което процесният договор за кредит следва да бъде прогласен за нищожен. Заявява, че действителният размер на ГПР след прибавяне на неустойката надвишава и максимално допустимия по закон размер, предвиден в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Твърди също, че посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ по своята същност представлява добавък към договорната лихва, а на практика не е включен в нея. В случай че съдът прецени, че 2 договорът за кредит не е недействителен, счита, че клаузата за заплащане на неустойка, предвидена в чл.27 от договора и чл.45 от ОУ, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че с посочената уговорка се постига и заобикаляне на закона. Намира, че уговорената клауза за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Заявява, че доколкото съгласно чл.23 ЗПК при недействителност но потребителския договор се дължи единствено чистата стойност на кредита, заплатила от нея сума в размер на 1 647,52 лева се явява недължимо платена и следва да й бъде възстановена. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените от нея искове.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е посочено, че исковете са недопустими, тъй като липсва правен интерес за тяхното предявяване. Твърди се наличие на злоупотреба с права и основание за прилагане на чл.213 ГПК. По същество на спора се поддържа, че договорът е валиден, тъй като основните му параметри- главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма и покриват изискванията на ЗПК. Твърди се, че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, както и че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи се, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията, с оглед на което не може да се приеме, че е налице заблуждаваща търговска практика от страна на ответника. Излагат се подробни съображения относно действителността н уговорената клауза за неустойка. Поддържа се, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Признава се, че процесната сума е получена от дружеството, но се твърди, че е налице основание за нейното задържане, тъй като договорът и отделните му каузи са действителни. Въз основа на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили Договор за потребителски кредит от разстояние №935116 от 06.03.2023г. със соченото от него съдържание, в това число и на клаузата за неустойка, както и твърдените от него пороци.

В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и съдържащата се в него клауза за неустойка.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е да установи извършеното плащане на сумата от 842,36 евро /1 647,52 лева/ в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на сумата от 842,36 евро /1 647,52 лева/, в конкретния случай- наличието на валидно съществуващо облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит от разстояние №935116 от 06.03.2023г.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние №935116 от 06.03.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, че в посочения в него ГПР не е включена уговорената в чл.27 неустойка, както и че ответникът е получил от ищеца сумата от 842,36 евро /1 647,52 лева/ по сключения от 3 тях договор.

УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4