Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 263739 от 20.04.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15663/2020
Вид
Определение № 263739
Подписан
20.04.2021
В сила
21.05.2021
Състав
МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. Варна

Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 20.04.2021 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ

МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15663 по описа за 2020 год., намира следното:

Производството по делото се разрива по реда на чл. 422 ГПК.

С оглед необходимостта от връчване на съдебните книжа съдът осъществи опит да връчи същите на ответника на адреса посочен в НБД „Население“ – гр. Варна, ж.к. Младост бл.142, ап. 16, който адрес е същевременно постоянен и настоящ за страната, така и на нарочно посочения от ищеца адрес в гр. Пловдив.На тези адреси ответника не бе открит, при което и след залепване на уведомление на адреса, на който последният е адресно регистриран, така и след служебна проверка за наличието на работодател, чрез когото съдебните книжа да му бъдат връчени, с разпореждане № 270438/24.03.2021г., постановено по делото на ищеца бяха дадени указания да представи доказателства за внесен депозит за назначаване на особен представител на ответника, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК. Определен бе едноседмичен срок, който изтече на 15.04.2021г. В така определения срок ищецът не представи доказателства за внесен по сметка на съда депозит за назначаване на особен представител на ответника, като същевременно на страната бяха указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на тези й задължения.

В случая ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, при което назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл.47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса.

Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото. В този смисъл са

Определение №211/01.04.2013г. по ч.гр.д.№11/2013г. на ВКС, ІVг.о.,

Определение №602/09.12.2013г. по ч.гр.д.№7217/2013г. на ВКС, Іг.о.,

Определение №1 от

04.01.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№3320/2016г., Іг.о. и др.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №15663/2020г. по описа на ВРС – ХХІ състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Обезсилва заповед №721/11.02.2020г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.дело № 552/2020г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: