Решение № 899 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300501314 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 1562/02.04.2026г.,постановено по гр.д.№ 14659/25г.по описа на РС-Пловдив,1-ви бр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Г. Г.

К.,ЕГН-**********,действаща със съгласието на майка си И. В. С.,ЕГН-********** против Г. А. К.,ЕГН-********** иск с правно основание чл.150 от СК за разликата над уважения размер на издръжката от 200 евро до пълния претендиран размер от 650лв.

Жалбоподателката Г. Г. К.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на своята майка И. В. С.,ЕГН-********** счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно,постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.Иска се неговата отмяна,като се постанови друго,с което да се уважи изцяло предявения иск по чл.150 от СК,а именно-в размер на

650лв.(332,34 €).Не се представят нови доказателства.Претендират се разноски за адв.възнаграждение в размер на 250 евро.

Въззиваемият Г. А. К.,ЕГН-********** от с.*** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Иска да се потвърди решението в атакуваната му част.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

1

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно,а и се установява от събраните по делото доказателства,че непълнолетната Г. Г. К.,ЕГН-********** (към момента на завеждане на иска-малолетна) е дете на ответника Г. К. и И. С.,родено от брака им,на ***г.С влязло в сила решение от 12.01.15г.по гр.д.№ 13930/15г.упражняването на родителските права относно Г. са предоставени на майката,а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 120лв.месечно.

С протоколно определение № 3596/12.05.2022г.по гр.д.№ 2337/22г. е изменен размера на присъдената издръжка за детето от 120лв.на 250лв.месечно,считано от 18.02.22г.

От присъждането на предходния размер на издръжката са изминали 4 години,през който период безспорно е настъпила промяна в обстоятелствата,при които е била постановена предходната издръжка.

На първо място Г. е навлязла в тийнейджърска възраст,има нужда от облекло,обувки и аксесоари,подходящи за възрастта й,закупувани предимно от майката,(видно от представени касови бележки и фиск.бонове).Ученичка е в ** клас,(вж.сл.бележка от училището ),предстои кандидатстване за гимназия,като според св.показания детето има отлични оценки,но въпреки това се нуждае от частни уроци по български език и математика (в тази насока са показанията на св.Й.а С.,баба на Г. по майчина линия,която посочва,че седмичните разходи за частни уроци са в размер на 140лв.).Отделно от това се представят доказателства за провеждано в момента продължително ортодонтско лечение на

Г.,започнато през м.09.2025г.на стойност 5900лв.,платими на вноски.Детето има разходи,свързани със заплащане на такси в училището,за организирани почивки,джобни и др.Спортува,за което също са необходими по 10лв.седмично.

Бащата е признал иска до размер от 350лв.,като поддържа,че не разполага със средства за заплащане на по-висок размер издръжка.

Относно доходите на двамата родители се установява,следното:

Майката И. С. е *** на „Ивет 1207“ЕООД и е самоосигуряващо се лице,което в последните 6-7 месеца се осигурява на осигурителен доход от 1077лв.;за 2024г.е получила доходи в размер на 33 158лв.,или средно по 2763лв.месечно.Притежава недв.имот в Пловдив (в тази връзка е представен НА за покупка на апартамент с ипотечен кредит),както и лек автомобил.Няма данни и твърдения за здравословни проблеми.

Бащата работи като *** по трудов договор,като това е единственият му източник на доходи според показанията на св.Е. П.,негова сестра. Основното му брутно мес.възнаграждение за последните 6 месеца на 2025г.според бележката за доходите му е в размер на 2489,50лв.Не се установява да развива към момента доходи от негова регистрирана фирма,тъй като същата не е осъществявала търг.дейност.Има ***,която 2 изисква периодично лечение-рехабилитация.Притежава собствено жилище в с.К.,както и недв.имот в с.В.,от което не би могъл да реализира допълнителни доходи.Притежава три автомобила,регистрирани през 2017г. и 2019г.без данни кога са произведени и дали са закупени като втора упортеба.Според св.С. бащата заплаща разходите за телефона на Г..Той е закупил и Айфон за 2000лв.за детето.Има данни,че понякога заплаща по-висок размер на издръжката от определената такава от 250лв.,когато има възможност.

При така събраните доказателства районният съд е изложил мотиви,че размерът на издръжката се определя от възможностите на двамата родители и от нуждите на детето.В случая основната тежест по ежедневното обгрижване на детето се поема от майката.Прието е,че първоначално определената издръжка в момента е недостатъчна.

Според ПдРС месечно за детето е необходима сума от около 500 евро, която да осигури покриване на базисните потребности от храна,облекло,добри жилищни условия,образование и лечение.Тази сума следва да се разпредели, като двамата родители поемат относително равен дял.Майката полага непосредствените грижи и реализира подобър доход.Като е взел предвид доходите на родителите и нуждите на детето,съдът е намерил,че искът следва да бъде уважен в размер на 200 евро ,като този размер на издръжката е приел за адекватен с оглед на разходите за момичето, както и с установеното относно доходите на бащата.Отхвърлил е иска за разликата до претендирания размер основно поради това,че не е във възможностите на ответника да заплаща издръжка в такъв размер.

Настоящата инстанция намира изводите на първостепенния съд за правилни.

Съгл.чл.142,ал.1 от СК размерът на издръжката се определя от две условия-нуждите на лицето,което има право на издръжка,и възможностите на лицето,което я дължи.В този смисъл предвид изминалите четири години от присъждането на предходния размер на издръжката безспорно нуждите на ищцата,която в момента е на 14 години,са нараснали.Тези нужди са обусловени от обичайния растеж на детето и са свързани както със задоволяване на битови нужди-храна,облекло,джобни,така и образователни-закупуване на учебници и учебни пособия,транспортни средства,лечение,включително ортодонтско,а също и социални нужди-възможност за посещения на кино,рождени дни и други празници с връстници,училищни екскурзии и почивки.В този смисъл правилни са изводите на първостепенния съд,че за изминалия период са нараснали нуждите на жалбоподателката.

Другият важен фактор за изменението на издръжката са възможностите на лицето,което дължи издръжката според формулировката на чл.142,ал.1 от СК,но също така и на другият родител,който дължи издръжка на ненавършилото пълнолетие дете съгласно чл.143,ал.2 от СК.

Според въззивния съд за осигуряване на основните нужди на Г. с оглед на възрастта й са необходими около 400-450 евро месечно.Действително майката е тази,която е поела непосредствените грижи за детето,но реализираният от нея месечен доход е по-висок от този на бащата.И двамата родители са в трудоспособна възраст,без сериозни здравословни проблеми и реализират сравнително добри доходи,имат собствени жилища и собствени 3 автомобили,поради което разпределението на издръжката между двамата следва да е по равно.

Ето защо правилно ПдРС е приел,че увеличението на издръжката от 250лв.на 200 евро е във възможностите на ответника и е съобразено с нарасналите социално-битови и интелектуални потребности на Г.,но по-висок размер на издръжката действително не би бил съобразен с материалните възможности на бащата.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че решението на първостепенния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемия Г. К.,но с предвид изричното изявление на пълномощника му в съдебно заседание,че не претендира такива,(не се представят и доказателства за извършването им и техния размер),то не следва да му се присъждат.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1562/02.04.2026г.,постановено по гр.д.№ 14659/25г.по описа на РС-Пловдив,1-ви бр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Г. Г.

К.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на майка си И. В. С.,ЕГН-********** против Г. А. К.,ЕГН-********** иск с правно основание чл.150 от СК за разликата над уважения размер на издръжката от 200 евро до пълния претендиран размер от 650лв.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4