Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11163 от 18.12.2024, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1432/2024
Вид
Решение № 11163
Подписан
18.12.2024
В сила
09.05.2025
Състав
Веселин Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1 и 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1 и 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 11163

Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

При секретар Д. Й. и с участието на прокурора В. П. В. като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ административно дело № 20247180701432 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на И. Р. А. понастоящем в Затвора – Пловдив чрез адв.Н.Д. против ГДИН за осъждането й да заплати сумата от 15 000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.01.2022 до 04.07.2024 / съгласно изменение на иска заявено в о.с.з от дата 07.10.2024г. ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 04.07.2024г. до окончателното й изплащане; Ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно:

Липса на достатъчно жилищна площ;

Липса на санитарен възел на определените и задължителни места, общата баня е на двора, а общата тоалетна е в стаята;

Пералнята не е работела;

Наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;

Липса на адекватно лечение;

Липса на подходяща храна за здравословното му състояние;

Твърди, че ищецът имал нужда от ползване на обезболяващи и мехлеми за мазане на кистите, като е страдал от заболяване хидрозаденит, уведомил е ответника за заболяванията и нуждата от медицински грижи, но администрацията на ответника е проявила бездействие. Лекарствата, които са били нужни на ищеца са му били предписани в рецепта, която била налична в медицинското му досие. Била е отказвана медицинска грижа на ищеца въпреки необходимостта от същата и отправените искания.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на иска.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа страна следното.

Съгласно справки изготвени от ИСДВР Г. А. относно престоя на ищеца в приемно отделение, от ИСДВР П. У. и становище от ИСДВР Д.Б.с приложени 2 бр. заверени копия на график разпределение на времето на л.св., справка от К.С. с приложения, становище от д-р Ж. П. – Директор МЦ към затвор гр. Пловдив с приложени заверени копия на медицинска документация и копия на амбулаторен журнал се установява, че за период от 12.01.2022г. до 17.03.2023г. ищецът е бил настанен на пост № 2, стая № 80, която е с площ от 27.69 кв.м и площ на санитарен възел от 5.17 кв.м. /справка л.51/; Капацитетът за настаняване в стаята е 6 лишени от свобода, при спазването на който се гарантира изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. За периодите от 12.01.2022г. до 02.02.2022г. /22 календарни дни/, 18.03.2022г. до 17.04.2022г. / 31 календарни дни/, 19.04.2022г. до 26.04.2022г. /8 календарни дни/, 29.04.2022г. до 15.06.2022г., /48 календарни дни/ не е спазено изискването за минимална жилищна площ тъй като ищецът е бил настанен със 7 или 8 лишени от свобода или общо за този период 109 календарни дни.

За период от 17.03. 2023г. до 04.07.2024г. ищецът е бил настанен в помещение № 26 на пост 3 с площ от 27.80 кв.м. и квадратура на санитарен възел от 3.76 кв.м, с два отваряеми прозореца с посочени съгласно справката размери. За една част от този периода в процесното помещение са били настанени 7 лишени от свобода – 01.04.2024г. до 10.04.2024г. с което е било нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. /л.48/ /10 календарни дни/. За другата част от този период настанените лишени от свобода са били до максимум 6 души поради което и няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ.

Следователно, за исковия период за ищеца са установени общо 119 календарни дни в които е било нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м.

Установено е по делото, че всяко спално помещение е обзаведено с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св. Размерите на леглата са 90x180 см. и шкафовете са с размери 45x50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел. В спалното помещение л. св. имат неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

За исковия период е имало налична професионална пералня, която е функционирала и л.св. са имали достъп до нея по утвърден график.

По делото е установено, че в помещенията в които ищеца е бил настанен са правени основни ремонти на стаите, извършвани са текущи ремонти, като е извършена своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителните тела и други подобни.Посочено е, че не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменяли своевременно.Поставен е гранитогрес в общите умивални. Описано е, че банята е обща, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята.. Описано е още, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е сключила Договор за ДД обработки на всички помещения в затворите. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора.

Приложен е график за ДД обработка на помещенията в затвора за исковия период, приложени по делото са също: Протоколи за извършени услуги; Приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка; Договор с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизиция на сградите на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията

В хода на съдебното производство са представени и приети по делото доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца с основна диагноза: гноен хидраденит – епикриза от Хирургично отделение при МБАЛ „Св.Каридад“, множество амбулаторни листове за извършени прегледи.

Разпитани като свидетели по делото са Н. А. и Д. Д., които се кредитират в частта им относно липсата на достатъчна жилищна площ за исковия период и в частта им относно здравословното състояние на ищеца. В останалата си част показанията на тези свидетели не се кредитират тъй като за тях е служебно известно на настоящия съд, че са свидетели по други дела срещу ответника и имат евентуална заинтересованост, а и показанията им са опровергани от събраните по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.