Определение № 1011 от 15.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. Благоевград, 15.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500899 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Тивас спед България" ЕООД, ЕИК 207047264, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Т.И.В., против определение № 1143/12.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1060/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС-С..

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и за постановяването му в противоречие с процесуалните правила.

Сочи се, че районният съд не е мотивирал становището си, което пречи да се провери правилността му.

Освен това, според жалбоподателя, РС не е обсъдил изложените в исковата молба доводи за подсъдност на делото на БлРС, изведени от обстоятелството, че се касае за специален установителен иск по чл.422 от ГПК, при който подсъдността се стабилизира към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Според частния жалбоподател, към датата на образуване на ч.гр.д.№ 467/2025 г. по описа на БлРС /на 25.02.2025 г./, присъдените по което вземания се предмет на установяване в производството по гр.д.№ 1060/2025 г., ответникът е бил със седалище в гр.Благоевград, като промяната е извършена 1 едва на 25.03.2025 г.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение на БлРС и да върне далото на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор на частната жалба, такъв е постъпил от насрещната стрА.. Изразява се становище, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и много добре мотивирано. Ответникът се позовава на направено от него в срока по чл.119, ал.3 от ГПК възражение за местна подсъдност на делото пред РС-Благоевград и за изпращането му по подсъдност в PC-С..

Според ответника, релевантен за определяне на местната подсъдност е момента на подаване на исковата молба, а именно 28.04.2025 г., към който момент седалището на „Вл. Транспорт“ ЕООД е в град С.. Ответникът не оспорва, че преди това е имал седалище в гр.Благоевград, но навира този факт за неотносим към въпроса за подъсдността.

Това свое становище аргументира с доводи, че чл.422 от ГПК създава фикция за време, че искът за установяване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415 ал.4 от ГПК, но значението на така създадената фикция, е единствено за прекъсване на давностните срокове за вземането и разпоредбата не може да се тълкува и прилага разширително и не може да и се придава друго значение, каквото законодателят не е предвидил. В този смисъл се прави правен А.лиз на двата вида производства – заповедното и общия исков процес, като се обръща внимание, че заповедното производство е част от изпълнителния процес и за него не важат общите правила.

По така изложените съображения, от съда се иска за потвърди обжалваното определение.

Благоевградския окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирА. стрА. с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

РазгледА. по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 1060/2025 г. по описа на РС-Благоевград е 2 образувано въз основа на искова молба, подадена от „Тивас спед България” ЕООД, ЕИК 207047264, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от Т.И.В., против „Вл. транспорт“ ЕООД, ЕИК 206944300, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от Т.А.Т.„ за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 600.00 лв., представляваща неустойка за неспазен срок на доставка за три дни по Протокол за неустойка с обезщетителен характер № 35/20.01.2025 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 467/2025 г. по описа на РС-Благоевград.

След размяна на книжата по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът „Вл. транспорт“ ЕООД е релевирал възражение за местна непосъдност на спора. Въз основа на него и като е съобразил, че към момента на подаване на исковата молба, ответникът има седалище в гр.С., с обжалваното определение № 1143/12.06.2025 г., БлРС е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС-С..

Така постановеното определение от РС-Благоевград, настоящият състав намира за неправилно, по следните съображения:

В случая следва да се посочи, че исковата молба, с която е сезиран РСБлагоевград и по която е образувано гр.д.№ 1060/2025 г. по описа на съда, е предявена по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Със същата са предявени установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на присъдени в предходно проведено заповедно производство по гр.д.№ 467/2025 г. по описа на БлРС вземания на "Тивас спед България" ЕООД.

Безспорно е по делото, а и след справка в Търговския регистър се установява, че към момента на образуване на заповедното дело – 25.02.2025 г., „Вл. транспорт“ ЕООД е имало седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, които впоследствие са променени в гр.С., като това обстоятелство е вписано в ТР на 25.03.2025 г., а исковата молба е подадена на 28.04.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, искът за установяване на вземането се смята за предявен от датата на подаване на заявлението, като съдебната практика приема /така определение № 71/08.02.2018 г., постановено по ч.т.д.№ 224/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК/, че промяната на адреса на ответника в периода след датата на подаване на заявлението за издаването на 3 заповедта пред местно компетентния районен съд и преди предявяването на установителния иск по реда на чл.422 от ГПК следва да се приеме, че е настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла на чл.120 от ГПК съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за препращане на делото, с предмет установителния иск, по възражение по чл.119, ал.3 от ГПК.

Това становище се аргументира с мотивите към т.9 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където се приема, че с разпоредбата на чл.422, ал.2 от ГПК е създадено изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда /съгласно чл.125 от ГПК/, което законодателно решение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Според ВКС, материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течение на давността, а процесуално правните последици от предявяването на иска по чл.422, респ. мл.415, ал.1 от ГПК, настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо, обжалваното определение на БлРС, в което не са съобразени тези обстоятелства се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1143 от 12.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1060/2025 г. по описа на РС – Благоевград, с което делото прекратено и е изпратено по подсъдност на РС-С..

ВРЪЩА делото на

РС-Благоевград съдопроизводствените действия. за продължаване

Определението не подлежи на касационно обжалване.

4 на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5