Решение № 5343 от 23.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5343 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509992 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение от 13.07.2022 г., постановено по гр. д. № 61004/2021 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав, е отхвърлен предявения от К. К. В. иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумите както следва: сумата от 1 117, 48 лв., представляваща 1/2 от претендираната от страна на ответното дружество главница в общ размер на 2 234, 95 лв. част от главницата за потребена топлинна енергия за периода м.04.2012 г. м.04.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.03.2016 г. по ч. гр. д. № 27410/2015 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20198440402278 по описа на ЧСИ С.Я., с peг. № 844 и район на действие - СГС.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата К. К. В., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че приложимата в конкретния случай погасителна давност не е пет годишна, тъй като процесния изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която не е подавано възражение по реда на чл.414 ГПК.

Излага съображения, че заповедта за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо, както се ползва влязлото в сила съдебно решение, поради което и вземанията, установени с нея, се погасяват с давностния срок, предвиден за самото вземане. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на 1 въззивната жалба от ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с който оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последните на влязло в сила съдебно решение, като същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 ГПК и чл.424 ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение.

Счита, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в каквато насока е и формираната съдебна практика - определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. ВКС, ГК, IV ГО; определение № 443/30.07.2015 г. по ч. гр. д.

№ 1366/2015 г. на ВКС, ГК, II ГО; определение № 576/16.09.2015 г. по ч. гр. д.

№ 4647/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО; определение по ч. гр. д. № 1366/2015 г.на ВКС, ГК, II ГО. С влизане в сила заповедта за изпълнение започва да тече 5годишната давност на вземанията, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД. С молбата за образуване е прекъсната погасителната давност, доколкото с нея е поискано извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правна квалификация чл.124 ГПК във вр. с чл.439 ГПК. Ищцата твърди, че срещу нея е образувано изп. дело № 20198440402278 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на издаден срещу нея, Т.В.П. и М.В.П., изпълнителен лист от 15.03.2016 г. по ч. гр. д. № 27410/2015 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата от 5 388, 57 лв. – главница за начислена топлинна енергия за периода 04.2012 г. – 04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2015 г. до окончателното плащане на вземането, лихва за забава в размер на 1 038, 31 лв. за периода 31.01.2012 г. – 12.05.2015 г., както и за сумата в размер на 278, 54 лв. Изпълнителния лист е издаден при условията на разделна отговорност, като задължението на ищцата е 1/2 от общия размер на сумите по изпълнителния лист. Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по молба на ответника до ЧСИ С.Я. на 17.10.2019 г. е образувано посоченото изпълнително дело. Твърди, че горепосочените задължения не са установени с влязло в сила съдебно решение, а за тях е постановена заповед за изпълнение, срещу която не е депозирано възражение в срока по чл.414 ГПК. Поддържа, че заповедта за изпълнение не се ползвала със сила на пресъдено нещо, поради което приложимата за посочените вземания давност е установената в нормата на чл.111, б.“в“ ЗЗД – 3 години. Заповедта за изпълнение е влязла в сила найкъсно на 15.03.2016 г., когато е издаден изпълнителният лист. До датата на образуване на изпълнителното дело е изтекъл 3-годишен период, през който ответникът не е предприемал действия за събиране на вземането, нито такива, 2 които са годни да прекъснат давността. Това е довело до погасяване на вземанията по давност. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 1 117, 48 лв., съставляваща 1/2 от претендираната от ответника главница в общ размер на 2 234, 95 лв. – част от главница за потребена топлинна енергия за периода 04.2012 г. – 04.2014 г. за която е бил издаден изпълнителен лист от 15.03.2016 г., по гр. д. № 27410/2015 г. по описа на СРС, 41 състав и е предмет на изп. дело № 20198440402278 по описа на ЧСИ С.Я., поради погасяването им по давност. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявеният иск. Излага съображения, че приложимата давност спрямо вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години. С депозиране на молбата за образуване на 17.10.2019 г. давностният срок е прекъсната, тъй като същата съдържа искане за извършване на изпълнителни действия. Поддържа, че изпълнителното дело е било образувано за остатъка от вземането, тъй като длъжниците са извършвали доброволни плащания след сключено споразумение, като последното плащане е извършено на 09.10.2017 г. Със сключване на споразумението и всяко извършено плащане, давността за вземането е прекъсвана. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело са предприети редица изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, както и е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Видно от представения изпълнителен лист от 15.03.2016 г., издаден от СРС, 41 състав, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.06.2015 г. по гр. д. № 27410/2015 г. на СРС, 41 състав, М.В.П., Т.В.П. и К. К. В. са осъдени да заплатят разделно (М.В.П. – 1/4, Т.В.П. – 1/4 и К. П. – 1/2) на кредитора „Топлофикация София” ЕАД сумата от 5 388, 57 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.04.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 20.05.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1 038, 31 лв. за периода от 31.05.2012 г. - 12.05.2015 г., както и 278, 54 лв. - разноски по делото.

По молба вх. № 045885 от 17.10.2019 г., подадена от кредитора „Топлофикация София” ЕАД до ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, на 24.10.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198440402278 срещу М.В.П., Т.В.П. и К. К. В.. В молбата е посочено, че на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ взискателят възлага на съдебния изпълнител да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.

На 17.11.2019 г. на длъжника К. К. В. - П. е връчено съобщение за образувано изпълнително дело.

Със запорно съобщение от 02.12.2019 г. ЧСИ С.Я. е наложил запор върху вземанията на длъжника К. К. В. - П. за суми по банкови сметки открити в „Юробанк България“ АД.

На 20.12.2019 г. е съставен протокол в кантората на ЧСИ С.Я., в който е удостоверено, че се е явила длъжницата К. К. В. - П. и заявила, че ще погаси цялото задължение за М. П. и ще внесе по 20 % (200 лв. за Т. П. и 400 лв. за К. П.), след което ще погасява задължението с вноски в размер на 10 % 3

(100 лв. за Т. П. и 200 лв. за К. П.), между 15-30 число на месеца.

На 27.12.2019 г. са извършени преводни нареждания за сумите съответно от 102 лв., 129 лв. и 45 лв.

На 02.06.2021 г. ЧСИ С.Я. е изпратил запорно съобщение до за налагане на запор върху банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори и др. на длъжницата К. К. В. - П. в „Първа инвестиционна банка“ АД, „ОББ“ АД и „Банка ДСК“ АД.

С постановление от 07.09.2021 г. ЧСИ С.Я. е спрял изпълнителното производство по делото само по отношение на длъжника Т. П. на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК, съгласно молба и обезпечителна заповед от 03.09.2021 г.

На 15.09.2021 г. с преводно нареждане, длъжника К. К. В. - П. е превела по сметка на съдебния изпълнител сумата от 370 лв.

На 24.11.2021 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал молба до ЧСИ С.Я. с искане за извършване справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжниците, като в случай, че се открият такива, да им бъде наложен запор; да се извърши справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжниците, с оглед налагане на запор върху същите; в случай, че не се открият банкови сметки и трудови договори, изпълнението да се насочи към опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото се включва отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО).

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл.439 ГПК се дава право на същия да 4 установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение (определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).