Решение № 66 от 30.07.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Разград, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева в присъствието на прокурора Т. К. Т. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело № 20243300200241 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение рег. №TA/561230120554 на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Тамсвег (Bezirkshauptmannschaft Tamsweg), постановено на 13.07.2023 г., влязло в сила на 12.08.2023 г., с което на българския гражданин Ш. М., роден на *** г., с постоянен адрес с.***, ул. ****, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 70 евро за това, че като водач на лек автомобил с регистрационен номер ****, движейки се в населено място: Taxenbach, B311 Str.km 29, 788 Richtung Lend на 25.04.2023г. в 10:56 часа, е превишил максимално допустимата скорост с 17 км/ч. разрешена максимална скорост: 50 км/ч., административно нарушение, което се санкционира по австрийски правилник за движение по пътищата (StVO): §20 Abs.2 StVO §99 Abs 3 lit.a Strabenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 BGBl. Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr. 39/2013

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на 1 решението за наложената финансова санкция.

Засегнатото лице, чиято точна самоличност, ЕГН и адрес са установени след направена в НБД справка – Ш. М. М. роден на ***г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.***, обл.****нередовно призован, не се явява. Изпратената до него призовка се е завърнала в цялост с отбелязване на връчителя, че лицето е извън страната.

Назначеният на засегнатото лице защитник изразява становище за липса на пречки за признаване на решението и предлага на съда да постанови решение в този смисъл.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:

Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган – Областна администрация Тамсвег (Bezirkshauptmannschaft Tamsweg) е постановено на 13.07.2023 г., влязло в сила на 12.08.2023г., въз основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, макар и налична, двойната наказуемост не е изискуема като условие за признаване.

Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.

Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.

1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.

2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава( б. ”з”, т. 1 б. ”б” от Удостоверението), не е налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от Закона.

3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с 2 особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.

Видно от установените пълни данни за самоличността на Ш. М. М., същият е пълнолетен роден е на *** г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.

4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението, влизането в сила на същото и место извършване на нарушението – изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.

5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената финансова санкция е 70 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.

6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.

”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на 28.07.2023г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.

С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 70 евро е 136,91 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.

3

По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции, предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.

Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция №TA/561230120554 постановено на 13.07.2023 г., влязло в сила на 12.08.2023 г., постановено от несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Тамсвег (Bezirkshauptmannschaft Tamsweg), с което по отношение на българския гражданин Ш. М. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.***, общ.***, ул. **** е наложена финансова санкция - глоба в размер на 70 евро с равностойност 136,91лв. /сто тридесет и шест лева и деветдесети една стотинки/ за това, че с превозно средство рег. №РР4934 ВС на 25.04.2023г., 10:56, населено място: Taxenbach B311 Str km 29 788 Richtung Lend (Австрия) е превишил разрешената максимална скорост:

50 км/ч., измерено превишаване на скоростта (след изваждате на допустимата погрешност на измерването): 17 км/ч., административно нарушение, което се санкционира по австрийски правилник за движение по пътищата (StVO): §20 Abs.2 StVO §99 Abs 3 lit.a Strabenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 BGBl. Nr. 159/1960 zuletzt geandert durch BGBl. I Nr.

39/2013

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.

4 от същия закон.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.

Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. на

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5