Акт от 19.07.2018, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н И Е № 586

19.07.2018г., гр.Хасково

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Хасковският административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Ангелина Латунова, изслуша докладваното от съдията Костова Грозева адм.д. №435 по описа на съда за 2018г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.

83, ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на Д.Д.К. *** против отказ с рег. №254р-8092/21.03.2018г., издаден от Началник РУ - Димитровград , с който на основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, било отказано на жалбоподателя подновяване на срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

В жалбата се твърди, че оспореният акт бил неправилен, незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Посочва се, че на 19.12.2003г. на оспорващия било издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие от РУ –

Димитровград, като при издаването му административният орган приел, че били налице основанията за това. Жалбоподателят сочи, че през целия период на притежаване на оръжие спазвал закона и нямал нарушения. Заявява, че с подаденото заявление за подновяване на срока не били променени първоначално заявените обстоятелства, като били посочени и нови характеристики, като наличието на домови кражби и други посегателства в дома му, които обосновавали необходимостта от притежаването на оръжие на законово основание. Счита, че административният орган не посочвал какво в обстоятелствата било променено, за да се направи извод за липса на основания за подновяване на срока на разрешението. Мотиви в тази насока не били изложени в отказа. Не било посочено и кои от изброените в атакувания акт разпоредби определяли заявителя като рисков носител на оръжие, липсвали изброени обстоятелства в тази насока. Счита се, че отказът бил постановен избирателно и немотивирано, което представлявало съществено процесуално нарушение.

Ответникът по жалбата –

Началник на РУ на МВР Димитровград, не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2018г. Д.К. подал до Началника на РУ – Димитровград Заявление с вх.№354-321/12.01.2018г. (л.19) за продължаване срока на разрешение за носене и употреба на оръжие за самоохрана. Към заявлението приложил следните документи - декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ за адреса на съхранение на оръжието и боеприпасите за него, Свидетелство за съдимост, Удостоверение от Районна прокуратура – Димитровград, Карта за предварителен медицински преглед, както и Разрешение №13/19.01.2013г., издадено от РУП – Димитровград за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Представено било и Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие рег.№1077, серия. (л.25).

Видно от Справка рег.№254р-2062/19.01.2018г. (л.12) относно искане за подновяване на разрешение за съхранение и носене на бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси, Д.К. бил осъждан за престъпление по чл.148, ал.1, т.3 от НК, като се сочи, че същото лице не е било обект на оперативен интерес от страна на група „Противодействие на криминалната престъпност“ към сектор „Криминална полиция“.

С Констативен протокол за извършване на проверка на физическо лице (л.15), на 23.01.2018г. било установено, че разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие на Д.К. се намирало в „КОС“ при РУ – Димитровград, както и че касата за съхранение на бойното огнестрелно оръжие и боеприпаси била метална и неподвижно закрепена за стена в къщата на заявителя и била със секретно заключване.

В Докладна записка с рег.№254р-2398/23.01.2018г. (л.14) на полицейски инспектор (ПИ) Е.Г.било посочено, че жалбоподателят Д.К. се ползвал с добро име и авторитет сред съседите на адреса, на който живеел, като с поведението си не нарушавал спокойствието им, не се движил в компания на криминално проявени лица. Посочено било и наличието в къщата на К. на установената с цитирания по-горе констативен протокол, метална каса закрепена неподвижно за стена. След проверка било установено и, че лицето нямало незаплатени глоби по ЗДвП, както и мерки по Закона за защита от домашно насилие, не били констатирани и нарушения на обществения ред от страна н Д.К..

В Докладна записка с рег.№254р-2539/24.01.2018г. (л.11), мл.ПИ Ж.Т.обективирал предложение до Началника на РУ – Димитровград за писмено уведомяване на Д. К. за констатирани несъответствия по чл.82, ал.2 от ЗОББВПИ, като в 30-днвен срок от получаване на писмото да му бъдела дадена допълнителна възможност да се мотивира по-обстойно относно това дали към момента на подаване на документите за подновяване на срока на разрешителното възниквала реална заплаха за живота и здравето му, дали имало жалби в тази насока и реално кое налагало носенето и употребата на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

С писмо с рег.№254р-715/31.01.20187г. (л.10) Д.К. бил уведомен за предстоящ отказ за подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновавала искането, като му бил даден 30-дневен срок да изложи в писмен вид мотивите относно подновяването на разрешението. Писмото било получено от адресата на 05.02.2018г.

На 07.03.2018г. Д.К. представил писмени мотиви с вх.№254-1382/07.03.2018г. (л.9) до Началника на РУ – Димитровград, в които посочил, че искал да бъде в безопасност. От дома му били откраднати 4 велосипеда и кантар, като три от тях след това открил в гората, а единият бил открит от полицията. Посочил също, че къщата, в която живеел, била близнак и понякога се чувало тропане и наличие на присъствие, освен това когато синът му бил на 15г. някой хвърлил в двора на къщата взривно устройство. Описал фактическа обстановка, според която често пътувал с колело до гр. Хасково и два пъти бил преследван от леки автомобили. Заявил, че искал да притежава оръжие с превантивна цел.

Със Становище с рег.№254р-7460/14.03.2018г. (л.8), мл. ПИ Ж. Т., служба „КОС“ в РУ – Димитровград, предложил на Началник на РУ – Димитровград да не се приема възражението на Д.К. за основателно и да не се подновява разрешението за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси и да бъде издаден отказ на основание чл.85, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

С Отказ с рег. №354р-8092 от 21.03.2018г., Началникът на РУ - Димитровград, на основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ отказал на жалбоподателя подновяване на разрешението за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Отказът бил връчен на лицето на 30.03.2018г.

Жалбата е подадена на 12.04.2018г., чрез РУ на МВР Димитровград, видно от датата на пощенския плик, с който жалбата е пратена до административния орган.

По делото съдът изиска и се представи заверено копие на административната преписка относно заявление на Д.К. за издаване на Разрешение №13/18.01.2013г. От същата се установява, че на 19.12.2012г.

К. подал Заявление с вх.№ЯД10443/19.12.2012г. за подновяване разрешението за носене и съхранение на бойно огнестрелно оръжие „Кареен кал 9х19 №97-УО-1041“ и 45 бр. патрони за него, закупен за самоотбрана като физическо лице. В мотивите К. в заявлението си посочил, че същото му било необходимо за опазване живота и здравето на личността по време на изпълнение на служебните му задължения към Община Димитровград, както и за охрана на дома и семейството му, тъй като живеел в периферията на града, където инцидентите не били изключение. Към заявлението приложил удостоверение за годност на оръжие, Медицинско удостоверение от Център за психично здраве - гр.Хасково, Карта за предварителен медицински преглед, служебна бележка от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Хасково, свидетелство за съдимост, Дипломи за завършено образование, Трудов договор с Община Димитровград за длъжността „работник – копач изкопи и канали“, Декларация за съхранение на оръжие, уникална маркировка и завършено образование. С преписката се представят и заверени копия на докладните записки по движението ѝ във връзка с подновяване на разрешението, както и заверен препис на Разрешение №13/18.01.2013г. на Началника на РУ – Димитровград, издадено на Д.К. за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси в метална каса, по смисъла на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта – жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, от активно легитимираното лице, срещу годен за съдебно обжалване акт, пред местно компетентния административен съд, поради което се явява допустима. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне без разглеждане на оспорването.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съдът дължи служебно да проконтролира валидността и законосъобразността на процесния отказ на всички основания по чл.146 от АПК.

Относно валидността на процесното решение, съдът установява, че не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

Съгласно чл.76, ал.1 от специалния закона „За получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, ….. подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.“. Процесното заявление за издаване на такова разрешение /по образец, Приложение №10/ е именно по чл.76, ал.1 от закона, като е подадено до Началника на РУ при ОДМР Хасково, РУ-Димитровград, в района на което е и постоянният адрес на жалбоподателя. Процесният отказ е издаден именно от Началника на РУ-Димитровград, поради което и административния акт се явява валиден.

Съдът не намира данни по преписката, които да сочат на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на особеното административно производство, процесният акт е издаден в задължителната писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК, както и съответна, и подробна фактическа мотивировка, на която е дадена правна такава.

Ето защо не са налице основанията и по чл.146, т.2-3 от АПК.

Съдът намира, че не са налице основанията и по чл.146, т.4-5 от АПК.

За да постанови процесният отказ, ответникът приема, че пред него не се доказва от заявителя нуждата от подновяване на срока на издаденото му предходно разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В своето решение за отказ административният орган подробно сочи в хронологичен ред развитието на процеса по издадени предходни разрешителни за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, като приема, че визираното конкретно основание от К. за продължаване валидността на действие на предходно издаденото му такова – за самоохрана, не е доказана от заявителя, тъй като той не сочи обстоятелства, които да обосновават по несъмнен начин нуждата от това подновяван, а от друга страна приема, че визираните обстоятелства, не предпоставят възникване на релевантна нужда от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Това е така, защото нямало породена конкретна реална или потенциална заплаха за заявителя.

Само факта на нужда от носене на ОО за самоохрана се възприема от органа за недостатъчен за подновяване на разрешителното за носене, съхранение и употреба на ОО и ББ. В мотивите на решението се визира, че към дата на същото в РУ Димитровград няма регистрирани заплахи и обстоятелства, които да се възприемат за застрашаващи живота и здравето на заявителя, а изложените допълнителни доводи в заявлението на К.,също не се възприемат за обосноваващи нуждата от подновяване срока на разрешителното за носене, съхранение и употреба на ОО и ББ.