Решение № 5525 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5525 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110211504 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7407547, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на А. О. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Недоволен от ЕФ е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се сочи, че не били спазени правилата за установяване на нарушението и последното не било установено безспорно. Твърди се още, че нарушението не било описано по изискуемия начин, не ставало ясно мястото на нарушението, повторността не била доказана, квалификацията на нарушението била непълна. Иска се отмяната му.

За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Същият се представлява от адвокат В.. Последната иска от съда да отмени издадения електронен фиш и претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 22.04.2023 г. в 15:33 часа, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ОВ **** ВР, по бул.

„Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул. „Кривински път“ към околовръстния път. В района на № 326 на посочения булевард автомобилът се е движил със скорост от 74 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26, която се зачита като 71 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС Cordon M2, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с ЕФ К5769126, влязъл в законна сила на 13.05.2022 г., а процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от наказването му с ЕФ К5769126.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: снимковия материал, справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Викторов, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. Не се оспорва обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила си, но дори и да се оспорва – той не се е възползвал от правото си да посочи пред АНО друг водач, който е управлявал личното му МПС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 2 правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.

Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на работа.

На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства аз това, че процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице изрични писмени доказателства.

Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 74 км в час, а водачът е наказан за скорост от 71 км в час.

Несъмнено е доказано и въведеното ограничение от 50 км/ч – налице са доказателства за организацията на движението и поставените пътни знаци снимка на самите знаци на мястото на нарушението.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 22.04.2023 г. в 15:33 часа, жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ОВ **** ВР, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул. „Кривински път“ към околовръстния път, като в района на № 326 автомобилът се е движил със скорост от 71 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално 3 позволената и въведена с пътен знак В 26 на процесното място (50 км в час).

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

Нарушението е извършено на 22.04.2023 г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.

19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени и проведеното административнонаказателно производство не страда от пороци, а възраженията в този смисъл са изцяло неоснователни.

Съдът счита, че възражението за липса на снимков материал е неоснователно, тъй като такъв е приложен по делото.

На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му жалбоподателят може еднозначно да разбере в какво е обвинен.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;

4 съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.

По отношение на повторността, съдът намира, че АНО е приложил материалния закон правилно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В случая е безспорно установено, че нарушението е извършено в условията на повторност, защото лицето е наказано за същото по вид нарушение с ЕФ К/5769126, който е в сила от 13.05.2022 г., а процесното нарушение е извършено на 22.04.2023 г., т.е. в едногодишния срок.

Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в закона.

Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 80 лева, тъй като делото не се отличава с висока правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 7407547, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.

1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на А. О. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

5

ОСЪЖДА А. О. И., с ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6