Решение № 4100 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4100 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100508478 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20045891 от 17.02.2021 г. СРС, 141 с-в, по гр.д.№ 13726/2020 г. е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-София да заплати на Н. Р. К. на основание чл.187,ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.179, ал.1 ЗМВР вр. чл.178 ал.1, т.3 сумата 2 803,06 лв., представляваща дължимо за периода 09.03.2017 г.-09.03.2020 г. възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд със законната лихва от 09.03.2020 г. до погасяването.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на

Министерство на вътрешните работиСофия.Въззивникът твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че през процесния период е приложима НСОРЗ.Поддържа становище, че не е налице празнота в нормативната уредба, както и че разпоредбите на КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намират субсидиарно приложение.Излага доводи, че разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период, т.е. допуска се нощният труд да е 8 часа за разлика от КТ, който допуска нощен труд от 7 часа.Твърди, че нормативната уредба е 1 съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР, като не може да се приеме, че те са в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение, тъй като работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което е обусловено от основните функции на МВР, установени в чл.2, ал.1 ЗМВР, свързани със защита правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на реда и пожарната безопасност и защита на населението.Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново такова, с което да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- Н. Р. К. оспорва същата.Излага доводи, че е налице празнота в закона, и че следва да намери субсидиарно приложение

НСОРЗ.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР.Ищецът- Н. Р. К. твърди, че от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г. е полагал труд като „младши инспектор в РУ-Елин Пелин при ОДМВР-София и е със статут на държавен служител.Твърди, че за посочения период е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: две дневни смени, два дни почивка, две нощни смени, два дни почивка и е полагал 7 или 8 нощни смени месечно.За посочения период е положил 1 728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 247 часа извънреден труд.Съгласно чл.187 ЗМВР нормалната продължителност на работното време е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Твърди, че съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители на МВР се изчислява в работни дниподневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, и че извънредният труд се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.Излага доводи, че поради липсата на специална уредба за служителите в МВР за преизчисляване на часовете положен нощен труд следва да намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2 803,06 лв.възнаграждение за положен извънреден труд за 247 часа за периода 09.03.2017 г.-09.03.2020 г. със законната лихва от датата на предявяване на 2 иска до окончателното плащане /съгласно изменение на иска, допуснато в съдебно заседание на 26.01.2021 г./.

Ответникът- Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-София оспорва иска.Твърди, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОР не намира приложение при заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР.

Между страните не се спори, че през исковия период ищецът е работил при ответника на смени при сумарно изчисляване на работното време за тримесечен период.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.С. е установено, че през процесния период ищецът е положил нощен извънреден труд на стойност 2 803,06 лв. /при вариант с превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на спор в настоящото производство е дали при отчитане и заплащане на извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

По този въпрос е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разясненията, дадени с посоченото ТР, не са налице предпоставките на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия, тъй като ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Прието е, че императивната норма на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно, което означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага- през деня, в неговата „светла“ част и през нощтав неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа.Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с 3 основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актовенаредба и заповед.С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.Посочено е, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, а различни правоотношения, тъй като трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, и че прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага- през деня или през нощта, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми- допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР/, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.В мотивите на ТР е посочено, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.С решението на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № С-262/20 по направено запитване от български съд е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, като следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, 4 обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.Член 8 и чл.12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В решението СЕС е приел, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т.80/.

Поради изложените съображения в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и положеният от ищеца труд не следва да се преизчислява с коефициент 1,143 и искът за главница се явява неоснователен.

Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК вр. чл.23, ал.1, т.1 НЗПП въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 200 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20045891 от 17.02.2021 г. СРС, 141 с-в, по гр.д.№ 13726/2020 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. К. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк „**** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- 5

София с адрес: гр.София, ул. **** иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за сумата 2 803,06 лв.- възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд 09.03.2017 г.-09.03.2020 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. Р. К. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк „**** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-София с адрес: гр.София, ул. **** сумата от 200 лв. на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК-разноски за двете съдебни инстанции.