Решение № 1006 от 20.11.2023, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2214/2023
- Вид
- Решение № 1006
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Олга Златева
Цитирани разпоредби
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 ал. 2, т. 7 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 ал. 2 · Закон за защита на животните
- чл. 41 ал. 2 · Закон за защита на животните
- чл. 47 ал. 3 · Закон за защита на животните
- чл. 50 т. 2 · Закон за защита на животните
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1006 гр. ......., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ......., XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Д. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102214 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 49 от ЗЗД от И. Д. И., чрез неговата майка и законен представител Е. И. П., двамата от град ......., против ..........
Твърди се, че на ...., около 17:40 часа малолетният И. Д. И., на 2 години и половина, се разхождал с баща си ...... в Парк "......., по-известен като Парк ".........", като детето и баща му били нападнати от три големи кучета, които били част от глутница, която обикаляла в парка. Инцидентът се случил в близост до бариерата на паркинга, на алеята, която води към Зоопарка, на което място имало поставени от ......... камери за видеонаблюдение. Разходките на детето в Парк ".........", заедно с неговите родители, били почти ежедневни. Малкият И. израснал на чист въздух, сред природата и зеленината на парка. От началото на 2023г. бащата забелязал, че по време на разходките им в парка се появили нови глутници кучета, прогонени от многобройните ремонти, които се извършвали в централните части на града и потърсили нови територии в зелените площи и алеите на парка. Няколко пъти съобщавал на телефона на ......... за наличието на бездомни кучета в Парк ".........", но от там му отговаряли, че със залавянето на бездомните кучета се занимават служителите на Приюта за безстопанствени животни към ........., към който трябвало да се обърне. Семейството подавало сигнали и там, но без резултат. Бездействието на институциите, които си прехвърляли задълженията, довело до злополучния инцидент на .... Същия ден бащата и детето се разхождали на „.........“, в посока към Зоопарка. По време на разходката, те се разминали с жена, която разхождала на повод две кучета. Малко след като се разминали, три от бездомните кучета от глутницата се спуснали и нападнали двете кучета на жената. Докато се отдалечавали от мястото на схватката, трите кучета се обърнали и нападнали детето и баща му. Докато бащата успее да реагира, едното куче, голямо на ръст, захапало за лявото бедро детето, съборило го на земята по очи, след което го захапало и по дупето. Само щастливата случайност, че в този момент детето било с памперс, го спасило от това да не бъдат разкъсани задните му части. Докато се 1 опитвал да отърве сина си от захапката на кучето, бащата бил нападнат от другите две кучета, които се опитвал с ритници и викове да отблъсне от себе си. Едва успял да грабне сина си и да го измъкне от устата на кучето, което през това време го хапело.
Памперсът спасил задните части на тялото на детето, но лявото му краче било нахапано и разкървавено. Бащата грабнал сина си и незабавно го завел в УМБАЛ "..........". На детето била оказана първа помощ – раните били обработени, сложени били превръзки и лекарства, след което се прибирали вкъщи. Когато майката на детето разбрала за инцидента, със страх и ужас се отправила към болницата, където заварила плачещото и изплашено дете.
Травмите от ухапването от куче били обективирани и в издаденото по-късно Съдебномедицинско удостоверение № 72/2023г., в което било записано, че при прегледа на 2 годишния И. Д. И. се установяват: "рани от ухапване на куче на лявото бедро и охлузване на носа. Тези увреждания причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота".
Външните рани на детето все още заздравявали /почти два месеца по-късно/, но за съжаление психическите травми на малкото момченце щели да останат много подълго време. От този инцидент детето изпитвало панически страх от кучета, като страхът му понякога се провокирал и от други животни. Родителите забелязали, че дори гълъб да излети в близост до детето, то се стряскало и започвало да плаче. Налице били типични признаци за "посттравматичен стрес от ухапване от кучета". Седмици след инцидента, когато детето отново започнало да посещава Детската ясла, възпитателите съобщили, че то често плачело, бил по-нервно от обикновено, не можело да заспива на обяд и се самоизолирало от останалите деца. Подобно негово поведение наблюдавали и родителите вкъщи. Детето започнало да спи неспокойно, да се буди с плач и да не иска да излиза навън. Когато детето било навън, дори и в парк, се държало постоянно за ръката на родителя, с който се разхожда. Виждайки куче, го сочело с ръчичка и изплашено повтаряло: "Хапе, хапе!". Бащата се консултирал с личния лекар на детето, който го насочил към преглед и посещение на детето при психолог. Проведени били няколко посещения, при които, с помощта на разговори и игри, детето да може да преодолее създалия се у него страх от кучета и от животни въобще. Известен факт било, че фобиите от куче най-често се формирали в ранна детска възраст, от подобни инциденти в детството, и обикновено оставали за цял живот.
Отговорност за настъпилия инцидент носила ........., тъй като той се случил на територията на общината. Нанесените вреди /физически и психически болки и страдания/ били от безстопанствени кучета, за които следвало да се грижи и отговаря общината, на територията на която се намират. Съгласно чл. 133 ал. 2, т. 7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ "Кметовете и кметските наместници са длъжни да предприемат мерки за недопускане на свободно движение на животни по улиците на населените места.". Съгласно чл. 40 ал. 2 от Закона за зашита на животните /ЗЗЖ/, Общинските съвети приемали Програми за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на съответната община. Мерките, които кметовете предприемали в изпълнение на тези програми били да създадат организации или да сключат договори с организации, които да се грижат за бездомни кучета и контролират популацията им. ......... създала Общински Приют за безстопанствени животни ......., който отговарял за тази дейност /в изпълнение на разпоредбата на чл. 41 ал. 2 от ЗЗЖ/. Взетите от Общината мерки обаче се явявали неадекватни, след като се е стигнало до нападение на хора от безстопанствените кучета.
2
Малко след инцидента бащата на пострадалото дете - ........., се обадил по "горещия телефон", посочен на електронната страница на ......... - да съобщи за нападналата ги глутница кучета, която се намирала в Парк ".........". От там му отговорили, че за такива случаи трябвало да се обърне към Общинския приют за животни, който обаче работи до 7:30 ч. до 16:30 ч. Следователно, в момента на инцидента нямало кой да се отзове на място и да прибере кучетата. С ясната идеята, че глутницата, обикаляща по „.........“, била опасна и че още някой можел да пострада от нея, ......... се обадил на телефон 112 и съобщил за проблема. От там му съобщили, че ще изпратят полиция, която действително отишла на мястото на инцидента. Бил съставен протокол, без да са предприемат други реални действия, тъй като това не било в правомощията на органите на МВР. На следващия ден ......... се обадил в Приюта и ги уведомил за случилото се, като настоял да се предприемат мерки по залавянето на кучетата. От там му отговорили, че имат и други сигнали за тези кучета, но не могли да ги намерят и нищо повече не можело да се направи.
С бездействието си ......... не била изпълнила задълженията си, вменени й по закон, и била допринесла за настъпването на описания инцидент. Общината следвало да отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД, а именно: "Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа". ......... възложила на Общинския Приют за безстопанствени животни /организация, изцяло под контрола на ........./ своето задължение да осъществява контрол върху безстопанствените кучета, като целта на този контрол била да не се допуска те да проявяват агресия и още повече да нападат и хапят хора. За дейността на това предприятие и за ефективното изпълнение на възложените му функции, респективно за неизпълнението им, Общината, като юридическо лице, носела отговорност, на основание извършеното от нея възлагане на установени със закон нейни задължения. След като било нанесено телесно увреждане от безстопанствено животно – куче, на лице /особено толкова малко дете/, то Общината не била изпълнила ефективно вменените й задължения да опазва живота и здравето на хората, и следователно трябва да понесе и отговорността, която законът предвиждал в такива случаи. Понятието "безстопанствено животно" имало своята дефиниция в пар. 1, т. 6а от ДР на ЗВМД, която гласяла: "безстопанствено животно е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него." В конкретния случай, кучетата, които се намирали в Парк ".........", не били със стопани, тъй като нямали каишки, нито имало хора около тях, които да изглежда, че са техни собственици. По времето на инцидента не било имало много хора на ".........", тъй като времето не било слънчево и било работен ден. На някои от кучетата бащата на пострадалото дете видял наличието на ушна марка, което показвало, че животните не са домашни, а попадат под грижите на Общинския приют. Следователно, по всичко личало, че става въпрос за безстопанствени кучета, а не за домашни такива.
За да възникнела деликтната отговорност на ......... за настъпилото непозволено увреждане, следвало да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, уреден в чл. 45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреди /в случая неимуществени/, причинна връзка между деянието и вредите, и вина.
– Деянието и неговата противоправност се изразявали във факта, че глутница безстопанствени кучета, за които трябвало да се грижи ........., чрез нейната организация - Приют за безстопанствени животни, били агресивни и нападали без причина малки 3 деца, които се разхождат в парка. Подобно поведение се явявало противоправно, тъй като било в нарушение на законоустановените правила.
- Налице били вреди от това противоправно деяние, а именно причинените физически и психически болки и страдания на детето, пострадало от ухапването на безстопанствените кучета. Тези вреди били подробно описани по-горе, подкрепени и със съответната медицинска документация.
- Налице била и причино-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Това се установявало от факта, че травмите, причинени на детето, както физически, така и психически, били причинени именно от ухапването на кучета.
Има редица събрани доказателства в тази насока - съдебномедицинско свидетелство, щели да бъдат изслушани гласни доказателства, както и други доказателства по делото.
- Вината на ответника при непозволеното увреждане се предполагала до доказване на противното съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. При осъществяване на деликта по чл. 49 от ЗЗД от юридическо лице отговорността се явявала гаранционнообезпечителна за виновно поведение - действие или бездействие на лицата, на които е възложена за изпълнение опредЕ. работа. В конкретния случай, ......... възложила задълженията си за контрол над популацията и поведението на безстопанствените кучета на Общинския приют, който, като изпълнител на работата, бил бездействал и това негово бездействие се предполагало, че е виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Понятието “неимуществени вреди” било ясно и непротиворечиво дефинирано в последователната практика на ВКС, в редица съдебни решения, с подобен предмет. Същото включвало всички онези телесни и психически увреждания, причинени на пострадалото лице, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания. По своята същност критерият за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди не бил абстрактен, а винаги бил обвързан и с обективно съществуващите факти, които можели да бъдат - икономическа обстановка в страната, специфично емоционално състояние на лицата, претендиращи съответното обезщетение, както и индивидуални предпоставки за всеки отделен случай. В настоящия случай, конкретните факти, които съдът следвало да вземе предвид при определяне на размера на неимуществените вреди били: фактът, че е пострадало малко дете /на 2 години и половина/, което не можело да се защити от подобно нападение на голямо куче; случката се била развила на обществено място - в парка, където се предполага, че хората могат да намерят спокойствие, тишина и отдих, а не ужас и страх; нанесени били трайни психически увреждания на детето, които можело да прераснат във фобия, която да бележи целия му живот. Именно поради това, обезщетение в размер на по 5 000 лв. за неимуществените вреди, причинени на детето, бил справедлив и следвало да бъде присъден.