Решение № 3268 от 07.05.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 469/2019
- Вид
- Решение № 3268
- Подписан
- 07.05.2019
- В сила
- 07.05.2019
- Състав
- ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258-чл.269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И
Е гр.София, 07.05.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 469 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.10.2018 г. по гр.д. № 85361/17 г.,
СРС, ГО, 153 с-в е осъдил „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, райо Оборище, ул. „*******да заплати на „С.Б”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума в размер 2 100 лв., платена на 16.01.2017 г. на отпаднало основание, поради разваляне на договора за изработка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2017 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 835,79 лв. - направени разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, райо Оборище, ул. „*******, представлявано от управителите К.Л.Б.и Н.М.Д., чрез пълномощника по делото адвокат А.Ч.от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в нея. Твърди, че съдът неправилно е приел за безспорно от фактическа страна, че в инженерното станоище, изготвено от ответника, се препоръчва „изготвяне на документация за издаване на разрешително за заустяване в съществуващо дере, което граничи непосредствено с имота“, но съдът не е обсъдил твърдението, че в инженерното становище само е посочно, че е необходимо разрешително за новия собственик. Целта и обхватът на инженерното становище е преценка на специалист-инженер на обективното техническо състояние на пречиствателната станция и водохващане на обекта, но не може да се приеме, че е било възложено изследването на правната възможност за издаването на разрешително за водоползване с цел заустяване. В съдебното решение се говори за изготвено от ответника „инвестиционно предложение“, но ответникът не е имал задължение и не е поемал ангажимент за изготвяне на инвестиционно предложение/проект/ за изграждане на „Пречиствателна станция“. Ответникът е следвало да изготви приложеното към исковата молба Уведомление за инвестиционно намерение до РИОСВ, а не инвестиционно предложение.
Ответникът е изпълнил всички свои задължения по сключения неформален договор с ищеца, като е изготвил Уведомление за инвестиционно намерение до РИОСВ, прието без забележки от възложителя. Не е било налице задължение за предварително изследване на възможността за издаване на такова разрешително, представляващо правен анализ по същността си, поради което не е налице и неизпълнение на подобно задължение, както неправилно е приел съдът. Съдът неправилно е тълкувал волята на страните при сключването на договора и целеният резултат, като е приел, че „действителната воля на страните по облигационното правоотношение е била изграждането на нова пречиствателна станция в имота на ищеца, което включва подготовка на инвестиционно предложение за изграждането й, заедно с документи за издаване на разрешително за заустяване на пречиствателни отпадъчни води“. Както бе посочено по-горе, в инженерното становище само е уточнено, че е необходимо разрешително за новия собственик, а целта и обхвата на инженерното становище е преценка от специалист-инженер на обективното техническо състояние на пречиствателната станция и водохващане на обекта. Не може да се приеме, че е било възложено, и съответно прието от ответника, изследването на правната възможност за издаване на разрешително за водоползване с цел заустяване. Не е част от компетентността на специалист-инженер преценката от юридическа гледна точка на възможностите за промяна на титуляра/ издаване на ново разрешително. Дори крайната цел на възложителя да е била да стане титуляр на разрешителното, то волята на страните не е била такава. Съдът неправилно е обосновал признаването на иска на ищеца с наличето на изначална невъзможност за изграждането на пречиствателната станция.
Ответникът не е имал задължението и не му е било възложено да изследва изначалната невъзможност за заустяване в съществуващото дере, което граничи непосредствено с имота. Ето защо не е имало негодност на изпълненото от ответника, поради което не е налице посочената от съда хипотеза за разваляне на договора за изработка-чл.265, ал.2 ЗЗД, чл.87, ал.2 вр с чл.55, ал.1 ЗЗД.
Освен това, ответникът не се е ангажирал с резултат от подготвянето на процесните документи, в зависимост от който да е дължимо плащането по договора. Според твърдението на ответника, такава гаранция за резултат във връзка с издаване на разрешителното не може да бъде обещана. При разрешителните режими дори и да са налице всички предпоставки за издаване на разрешителното, то органът отново може да откаже издаването на съответното разрешение, с оглед правото си на преценка по целесъобразност. В тази връзка ответникът не само не е дал подобна гаранция на ищеца, но такава не е могла да бъде дадена.
Съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД, но не може да се приеме, че е налице отклонение от поръчката от страна на ответника, както и наличие на съществени недостатъци, които правят работата му негодна. Напротив, била е налице изначална невъзможност за изграждане на пречиствателна станция, като ответникът не е бил ангажиран да анализира правната възможност за съответното заустяване.
В решението на Директора на РИОСВ-Смолян, с което е прекратено административното производство, е посочено изрично, че след изпълнение на дадени указания, документите, изготвени от ответника са били „във форма и съдържание, съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата за ОВОС“-т.е. в законоустановените съдържание и форма. Административното производство не е било прекратено заради неправилно или некачествено изготвяне на документите от страна на изпълнителя, а поради изначална невъзможност да се разреши новото заустяване. Съдът не е обсъдил и практиката представена от ответника по сходни случаи, в които съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.265, ал.2 от ЗЗД при наличие на негативен резултат от страна на административния орган след изготвяне на документи по договор за изработка. В определение № 283 от 03.05.2017 г. по т.д. № 2540/2016 г. на ВКС, 2-ро ТО, с което е потвърдено решение на САС е посочено, че „от правна страна съдът е приел, че спрямо договора следва да се приложат правилата на ЗЗД досежно изработката, респективно нормата на чл.265, ал.2 ЗЗД, според която потестативното право на разваляне се поражда за възложителя, когато изпълнената работа има толкова съществени недостатъци, че е негодна за нейното договорно или обикновено ползване. Намерил е, че предпоставките за упражняването на това право в случая не са налице, поради следното: Ищецът е приел изработения от ответното дружество бизнес-план, който, ведно с изготвените и комплектовани от консултанта документи, е бил внесен от него като част от приложенията към заявлението му за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Следователно изпълнението на работата е одобрено от възложителя, включително в качествено отношение. Независимо от този първи извод, липсва и виновно неизпълнение по договора от страна на ответника /осъществяване на възложената работа с недостатъци, които да я правят негодна според предназначението й/. На първо място, ответникът не е поемал задължение да осигури получаването на точки по критерия „Проекти за енергия от възобновяеми източници“. На следващо място, подготвените документи са отговаряли на нормативните изисквания по наредбата и са счетени за редовни при извършената от Фонда първоначална преценка, поради което и заявлението е допуснато до разглеждане.
Следователно, не са налице съществени недостатъци по смисъла на чл.265, ал.2 ЗЗД. На последно място, предвид значителния брой проекти на кандидати и тяхното конкретно оценяване, заявлението на ищеца не би могло да бъде одобрено за финансиране, дори ако проектът бе получил максимален брой точки по посочения по-горе критерий.“
Предвид изложеното сочи, че не е налице хипотезата на чл.265, ал.2 от ЗЗД, а постановено решение се явява неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск, ведно с акцесорния иск за законата лихва.
Претендира присъждане на разноски, включитело адвокатски хонорар.
Въззиваемото дружество „С.Б” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Б., чрез пълномощгника по делото адвокат И.Т. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящето производство.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.265, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от от „С.Б” ЕООД, ЕИК *******срещу „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК ******* за заплащане на сумата 2 100 лв., представляваща задържана от ответника на отпаднало основание цена по договор за изработка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и на разноски по делото.
Ищецът „С.Б” ЕООД твърди, че е възложил на ответника подготовка на документи за издаване на разрешително за заустване на пречистени отпадни води /без преценка необходимостта от ОВОС/, за което заплатил 2 100 лв. Ответникът е изготвил уведомление за инвестиционно предложение, по което е отказано от страна на държавната администрация издаване на разрешение за заустване и одобрение на проекта за пречиствателна станция, поради което ищецът развалил едностранно договора заради неточното му изпълнение от страна на ответника и поканил последния да му върне платената сума.
Ответникът „А.Е.Д.“ ООД в срока по чл.131 ГПК не е оспорил наличието на облигационна връзка между страните, но счита, че е изпълнил точно и в срок възложената му с договора изработка, която е приета от ищеца. При тези данни не следва да носи отговорност за отказа на държавната администрация, който е по целесъобразност.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че по заявка на ищеца, ответникът е изготвил инженерно становище относно съществуващи пречиствателна станция и водохващане на обект - бивша почивна станция на СО МАТ АД, находяща се в град Доспат. Според становището пречиствателното съоръжение е със силно компрометирана метална конструкция - корозия с множество течове, същото е разположено в съседен имот, като не е налична никаква документация за него, както и издадено разрешително за заустване на пречистените отпадъчни води. В него се препоръчва изграждане на ново пречиствателно съоръжение в рамките на имота на бившата почивна станция на СО МАТ АД и изготвяне на документация за издаване на разрешително за заустване в съществуващото дере, което граничи непосредствено с имота. Въз основа на така изготвеното становище на 06.01.2017 г. ответникът отправил оферта № 1 до ищеца относно доставка на пречиствателно съоръжение и подготовка на документи за издаване на разрешително за заустване на пречистени отпадъчни води /без преценка необходимостта от ОВОС-оценка въздействието върху околната среда/, при цена на съоръжението 32 080 лв./24 900 лв. в зависимост от модела на съоръжението и цена на подготовка на документи за издаване на разрешително за зауставане на пречистени отпадъчни води/ без преценка необходимостта от ОВОС/-2 100 лв. В цената не се включва: изкопни работи, подложен бетон и чакъл, довеждащ и отвеждащ канал и довеждане на ток до въздуходувката, като срокът на доставката й е до 3 седмици от поръчката. Безспорно е, че на 16.01.2017 г. ищецът заплатил на ответника 2100 лв. за подготовка на документи за издаване на разрешително за заустване на пречистени отпадъчни води /без преценка необходимостта от ОВОС/. Ответникът изготвил уведомление за инвестиционно предложение от името на ищеца до дирекора на РИОСВ
Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4b44e90-d73d-4152-ba33-1334c9076c79