Решение № 441 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110214697 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от И. Й. П., с ЕГН ********** чрез адв. Х.-САК против наказателно постановление №25-4332-009260/08.05.2025 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция - СДВР, с което на основание чл.183 ал.4 т.6. ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із2539 на МВР, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1. ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР и на основание чл.183 ал.5 т.1. ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки на основание Наредба №Із2539 на МВР.

В жалбата се излагат доводи за процесуални нарушения - по чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН, според която задължителен реквизит на АУАН е описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, респ. на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, според която задължителен реквизит на НП е описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 47 ЗАНН. Правят се възражения, че изземването на СУМПС на жалбоподателя с протокол за доброволно предаване, вместо със Заповед за прилагане на ПАМ, поради липса на контролни точки е незаконосъобразно на две основания – поради факта, че контролните точки не са били изчерпани и, 1 че това отнемане е следвало да бъде сторено със заповед. Правят се възражения, че жалбоподателят не е използвал мобилен телефон, а като куриер в куриерска фирма „***” е бил поставил устройство, което шофьорите използват, за да видят следващия адрес, който трябва да посетят, както и съответния номер на пратката, която трябва да доставят, респ. това устройство не представлява мобилен телефон и не разполага с други функции, освен посочените, респ. не се е намирало в ръцете му. Излагат се доводи, че жалбоподателят е преминал не на черен, а на жълт сигнал на светофарната уредба. Иска се отмяна на НП, поради незаконосъобразост, алтернативно се предлага приложение на чл.28 ЗАНН В с.з. жалбата се поддържа от адв. Х., която предлага на съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата. В последното с.з. не се явява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 14.02.2025 г. следа 17.00 часа свидетелите И. К. Г. и И. С. И. и двамата служители в отдел Специализирани полейцейски сили към СДВР се намирали в патрулен автомобил в района на бул. „Тодор Александров” в гр.София.

Около 17.22 часа вниманието им привлякъл водач на товарен автомобил „***” с рег. №*********, който движейки се по бул.”Тодор Александров” с посока на движение от ул. „Опълченска” към бул.”Мария Луиза”, на кръстовището с бул.”Христо Ботев”, при извършване на маневра ляв завой, преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща при нормален режим. Водачът бил спрян за проверка и установен като И. Й. П.. Същият бил без обезопасителен колан и ползвал мобилен телефон по време на движение без устройство освобожадващо ръцете. След справка с ОДЧ-30 било устаовено, че СУМПС на жалбоподателя било обявено за невалидно СУМПС, 2 като същото било иззето с Протокол за доброволно предаване от същата дата.

Свидетелите повикали за съдействие колеги на 03 РУ-СДВР и на място се явил свидетелят З. Д. И. - полицай от 03 РУ-СДВР.

Свидетелят З. Д. И. съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН № GA3766114/14.02.2025 г. без възражения от негова страна.

Няма данни по административнонаказателната преписка, жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му /заповед №8121к-12047/12.09.2024 г./, като в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни. В заповед №513з-4530/31.05.2022 г. фигурира и длъжността заемана от актосъставителя З. Д. И., а от заповед №513з-1857/15.02.2024 г. е видно и каква точно длъжност заема И. към датата на съставяне на АУАН.

Поради гореизложеното, от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на процесуалните правила, като притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жаллоподателя за нарушения на чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като и в АУАН, и в НП точно и подробно са описани твърдените нарушения, вкл. датата и място на извършване.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които 3 съдът кредитира изцяло.

По т.1 от НП - нарушение на чл.104А ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 104А ЗДвП /редакция от 10.05.2024 г., ДВ бр.41/10.05.2024 г./, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Впоследствие, с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., разпоредбата е промената като е посочена забрана за използване на мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство.

В жалбата и в с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа становище, че жалбоподателят на процесната дата не е използвал мобилен телефон, както е посочено в АУАН и НП, а устройство, предоставено му като куриер на фирма „***”. Съдът е изискал от управителя на „***” АД данни за това устройство, както и техническите характеристики на същото.

Видно от писмо и технически характеристики /л.58 – л.60 от делото/, на жалбоподателя на процесната дата действително е било предоставено мобилно устройство ****** сериен номер *********, което е електронно сканиращо и с него не се извършва телефония. Видно от техническите характеристики на същото, действително на външен вид, същото е сходно с мобилен телефон. В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетелите-очевидци И. К. Г. и И. С. И., че на процесната дата и място, посочени в АУАН, жалбоподателят е използвал именно мобилен телефон по време на управление на товарен автомобил.

Свидетелят И. К. Г. в с.з. от дата 08.12.2025 г. е категоричен: „Водачът беше сам в автомобила. Той говореше по мобилен телефон или с клиент, или с шефа си, не мога да бъда сигурен. Имаше някакъв проблем с адрес, но държеше телефона в ръка при управление на автообила”. В тази насока са и показанията на свидетеля И. С. И. в с.з. от дата 21.01.2026 г.: „Мобилното устройство по мое мнение беше смартфон, черен на цвят.”. В с.з. е 4 разпитана свидетелката М. С. Т., колега в „***” АД на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че на същия е зачислено устройство, с което сканира пратките и, че с това устройство не могат да се провеждат телефонни разтговори. Това обстоятелство се установява и от писмо с вх.

№4144/08.01.2026 г. на управителя на „***” АД /л.58 от делото/. Така установените факти с показанията на свидетелката, която не е очевидец и данните от писмо на управителя на дружеството-работодател на жалбоподателя, доказват само и единствено, че П. като куриер е разполагал с мобилно устройство ****** сериен номер *********, което е електронно сканиращо. Свидетелите-очевидци обаче и по-конкретно Г. свидетелства, че П. е осъществявал разговор по това устройство, заради объркан адрес на доставка, което изключва той да е ползвал сканиращото устройство, тъ йкато с него не се осъществява телефония. Индиция, че е използвал именно мобилен телефон по време на управление на товарния автомобил, а не сканиращо устройство е фактът, че АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения и същият, и впоследствие не е подал възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на вменененото му нарушение по 104А ЗДвП /редакция от 10.05.2024 г., ДВ бр.41/10.05.2024 г./. Правилно и законосъобразно му е наложена глобата, предвидена в чл.183 ал.4 т.6. ЗДвП в редакцията към датата на нарушението в размер на 50 лв. и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР, поради което по т.1 НП като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

По т.2 от НП - нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП:

Управлението на МПС без използването на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила е нарушение по чл.137А ал.1 ЗДвП и е наказуемо по чл.183 ал.4 т.7 ЗДвП.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – показания на свидетелите-очевидци И. К. Г. и И. С. И., които са категорични, че лично са възприели нарушението след спирането на водача, изначално провокирани от поведението му да премине на червен сигнал на светофарната уредба.

5

Действително, при разпита на свидетеля И. К. Г. в с.з. от 08.12.2025 г. същият заявява, че ако не се лъже, П. е бил с поставен обезопасителен колан, но съдът отдава тази липса на спомен на изминалия период от време, като свидетелят категорично потвърждава своите имена и подпис в АУАН, като последният е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, поради което съдът го кредитира изцяло. И за това нарушение е налице индиция за извършването му, поради липса на каквото и да било възражение от страна на жаллоподателя, нито в самия акт, нито впоследствие по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. Съдът приема, че на процесната дата и място, П. бил без поставен обезопасителен колан и така е управлявал товарния автомобил.

Предпазният колан или обезопасителен колан , съгласно Закона за движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.

Разпоредбата на чл. 137А ал. 1 ЗДвП създава задължение за водачите и такова за пътниците в МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано.

По делото жалбоподателят не доказа наличие на хипотезата на чл. 137А ал. 2 /т.2 и т.3/ ЗДП, която въвежда изключение от общото правило, посочено в ал. 1, поради което правилно и законосъбразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.137А ал.1 ЗДвП.

С разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, /към датата на нарушението/, е предвидена санкция за водач на МПС, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан във фиксиран размер от 50 лв. На жалбоподателя правилно са отнети и 10 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.18 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР, поради което и по т.2, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.