Решение № 16 от 24.06.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Момчилград , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200070 по описа за 2021 година

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „******"ООД- Джебел, ЕИК- ******, срещу НП № 09-002581 от 13.04.2021г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"- Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.З от Кодекса на труда, на жалбоподателя е било наложено административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 1 500 лева, за допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.

Жалбоподателят изразява недоволството си от процесното наказателно постановление, като сочи, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила.

Развива съображения, че не е извършено описанато нарушение. Били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на НП и АУАН, и при прилагането материалния закон. Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, защото не било извършено соченото нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.Я.С. от САКСофия, който поддържа жалбата, и иска отменяването на наказателното постановление, със изложените в жалбата и в съдебното заседание доводи. Претендира деловодни разноски.

Административно-наказващ орган- "Дирекция Инспекция по труда"- Кърджали, представляван от ю.к.Н.КАРАГЕОРГИЕВ, в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна, и иска от съда да остави същата без уважение, по изложени подробни съображения в становището по жалбата, както и в допълнително представени писмени бележки. Претендира ю.к.възнаграждение на осн.чл.63 ал.З вр.ал.5 от ЗАНН, и 1 алтернативно прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна поради което и е допусната от съда за разглеждане.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във жалбата и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 04.02.2021г., около 10,45 часа, служителите при Дирекция „Инспекция по труда''- Кърджали- св.Х.Ч. и св. И.С., са извършили проверка по работни места в обект„Шивашки цех" в с.Припек, общ.Джебел, стопанисван от дружеството- жалбоподател.

При проверката е било установено, че лицето Ю. Ю.Р. с ЕГН- ********** осъществява трудова дейност, в полза и за сметка на дружеството- работел като гладач на рокли в провереният обект. Работника е декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател, и е работел при условията на трудово правоотношение от 04.02.2021г., с определено работно време от 08,00 до 12,00 часа, и договорено месечно трудово възнаграждение от 650 лева, с почивни дни /събота и неделя/ и регламентирана почивка за времето от 10,00 до 10,15 часа, без сключен трудов договор с работодателя /жалбоподателя по делото/. Прието е, че посоченото по-горе лице осъществява трудова дейност, без отношенията, които са възникнали между него и работодателя /посоченото дружество/ по повод на предоставяне на работната сила , да са уредени със сключен между тях в писмена форма трудов договор преди постъпването на работа. Не бил представен трудов или граждански договор в тази насока.

Въз основа на горното проверяващите са приели, че между посоченото лице и дружеството-жалбоподател има възникнали трудови правоотношения и с оглед липсата на трудов договор са приели също, че дружеството- жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл.62 ал. 1 вр. чл.61 ал.1 от КТ.

По време на проверката от 04.02.2021г. е бил съставен и конст.протокол за установените лица в шивашкия цех, сред тях и посоченото по-горе лице /гладел рокли в цеха/, и с който е нямало сключен договор. Били констатирани и други обстоятелства, които не са относими към предмета на настоящото производство, и по които са дали съответните предписания, с определени срокове за изпълнението им.

Екземпляр от КП е бил връчен на упълномощено лице на 24.02.2021г..

На същата дата- 24.02.2021г. св.Ч. е съставил срещу дружествотожалбоподател АУАН № 09-002 581, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, като е описал горната фактическа обстановка. Към АУАН са приложени описаните по-горе писмени материалипротокол за проверка, декларация от Ю. Р.Р. по чл.402 КТ от датата на проверката; молба за постъпване на работа от същата дата на това лице /в която е направена отметка, че същият, след тестване на 04.02.2021г. за времето от 08 часа до 12 часа и одобрение от н-к цех, да бъде назначен на работа, считано от 08.02.2021г./ ; декларация от посоченото лице, че ще постъпи на работа от 01.03.2021г., като при явяването на 2 тест на 04.02.2021г. в „******" ООД е бил платен отпуск в друга фирма/; призовка и пълномощно на упълномощено лице;.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на дружество- жалбоподател лице /К.Стратиев/ на същата дата, който е получил и екземпляр от него и е посочил, че ще представи възражение.

На 26.02.2021г. управителят на дружеството е депозирал писмени възражения срещу съставеният акт- посочил, че не е извършено нарушение.

На 13.04.2021г., въз основа на акта, АНО е издал процесното НП, като е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в него, и е приел, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от К Т , и на основание чл.414 ал.З от НК, е наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

В показанията си пред съда като свидетели показания са дали проверяващите лица от ДИТ- Кърджали /Ч. и С./, които възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и отразени в конст.протокол, АУАН и попълнената от посоченото по-горе лице- Ю.Р. декларация по чл.402 КТ/установена да работи в цеха, където гладел рокли/. Заявяват, че в цеха освен последното лице е имало и други, и всички са гладели рокли. В конкретният случай установеното лице- визират Ю.Р., е заявило, че не неграмотно, и не може да пише на български, и затова е била попълнена от управителя на дружеството от името на това лице. Това лице само е подписало попълнената от управителя декларация. При представянето на допълнителни документи в ДИТ не били представени за лицето трудов или друг договор.

Като свидетел по делото е разпитан Ю.Р., посоченият в процесното нак.постановление, като лице, което е допуснато до работа като гладач, без да има сключен трудов договор, който в своите показания отрича да е гладил дрехи в деня на проверката, както и да е работил в цеха. Същият твърди, че в деня на проверката е бил там и един от майсторите му показвал как се глади. Проверяващите са му поискали лична карта, и му дали да подпише нещо, което не разбрал, защото не можел да чете, и даже не знаел какво подписва. По това време работел „Модак" и отишъл в фирмата /визира дружеството- жалбоподател/, защото чул, че давали добри пари. Категоричен е, че не е работил в фирмата същият ден, и само бригадирът му показвал какво се работи, а той гледал.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът стигна до извода, че жалбата е основателна, а издаденото нак.постановление, предмет на тази жалба, е необосновано и незаконосъобразно.

Съдът намира, че установеното в хода проверката фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства, но направените правни изводи не са съобразени с тях. И това е така защото не всяко осъществяване на възложена дейност срещу възнаграждение на определено място съставлява такава по смисъла на КТ. И в този смисъл съдът не кредитира приложената към административно-наказателната преписка декларация по смисъла на чл.402 от КТ от 04.02.2021г., която влиза в пряко 3 противоречие с показанията на самото лице /Ю.Р./, който е категоричен, че на първо място е неграмотен и което се установява от обстоятелството, че декларацията е попълнена от друго лице. Че е неграмотен се установява и от показанията на самите проверяващи, които сочат, че декларацията е била попълнена от управителя на дружеството. В своите показания лицето Ю.Р. посочва, че не е работил в цеха и не е гладил, а само гледал това което му показвали. Като се установи, че декларацията не е попълнена от визираното лице, съдът приема, че и останалите писмени доказателствамолба и декларация от дата 04.02.2021г., носещи подписа на това лице, също не са попълнени от него, и което води до извода, че последният не знае тяхното съдържание.

Предвид горното съдът намира, че приетата за установена от административно-наказващият орган фактическа обстановка не се доказва по безспорен начин от наличните доказателства.

На първо място, в декларацията по чл. 402 от КТ с дата 04.02.2021г. е посочено, че изхожда от лицето Ю.Р., но в същото време се установи, че не това лице го е попълнило, а управителят на дружеството /единият от управителите/, и не е ясно дали лицето Ю.Р. е разбрало за съдържанието ,което е вписано в нея- описано подробно в процесното нак.постановление- че работи в дружеството-жалбоподател от 04.02.2021г., с определено работно време от 08,00 до 12,00 часа, и договорено месечно трудово възнаграждение от 650 лева, с почивни дни /събота и неделя/ и регламентирана почивка за времето от 10,00 до 10,15 часа, без сключен трудов договор/граждански договор с работодателя. Както в самата декларация е посочено, същата е попълнена от друго лице, което е отразило, че е тестван за работа.

При разпита на това лице в съдебно заседание от 21.06.2021г. същото е заявило, че данните в декларацията, както и в молбата, не са писани от него, а той само се е подписал /"хвърлил подпис" по негов израз/ и не е разбрал какво подписва.

Същият посочва, че по това време е бил на работа в друга фирма- която цитира по наименование.

В АУАН- посоченият по-горе е записано, че при извършена проверка на 04.02.2021г. е установено, че дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател не е сключило трудов договор с лицето Ю.Р. да работи в същото, като не е имало и друг договор. Вписано е също, че при извършената проверка лицето е гладило рокли.

В издаденото НП от директора на ДИТ -Кърджали е възпроизведена същата фактическа обстановка, както в съставения АУАН.

При така установените факти не става ясно при проверката на 04.02.2021г., извършена от контролни органи на ДИТ - Кърджали, лицето Ю.Р. каква дейност е осъществявало, и дали е извършвало някаква дейност „гладач", съгласно приетото в АУАН, НП и свидетелските показания на служителите на ДИТ - Кърджали, или е наблюдавало само дейността на гладачите- по показанията на самото лице. Наред с изложените съображения за съществено разминаване в осъществяваната от това лице трудова дейност- дали въобще е осъществявало такова, следва да се посочи и обстоятелството, че същото лице в съдебно заседание е заявило, че данните в 4 попълнената декларация по чл. 402 от КТ, въобще не са вписани от него, защото бил неграмотен и което се установява и с показанията на служителите на ДИТ- Кърджали.

Предвид горното съдът приема, че не е установено по безспорен начин обстоятелството лицето Ю.Р. да е полагал труд в полза на дружеството- жалбоподател, поради и което не може да се приеме за безспорно доказан факта, че е извършвал трудова дейност за това дружество. За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност на даден правен субект е необходимо по категоричен начин да е установено административното нарушение, което в настоящия случай не е доказано.

Предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното наказателно постановление на ДИТ - Кърджали.

При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на деловодни разноски от жалбоподателя същите са дължими и следва да бъдат заплатени. Предвид това и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.З от ЗАНН, следва ДИТКърджали да бъде осъдена да заплати в полза на дружеството- жалбоподател деловодни разноски в размер на 300 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният Договор за правна помощ и съдействие за процесуално представителство в производството пред съда. Не са налице условията за присъждане на разноски в по- нисък размер, т.к. съдът не установи размера да не съответства на правната и фактическа сложност на делото.