Решение № 1223 от 08.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Русе, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20224520104614 по описа за 2022 година

Ищецът И. В. И. твърди, че с ответника били в трудово правоотношение от 03.06.2016г. за длъжността „Електромонтьор“, код по НКПД:74122009. На 27.01.2022 г. той и негови колеги били командировани от работодателя да инсталират в гр.Враца зарядни станции за електробуси. На 28.01.2022 г., около обед, ищецът претърпял трудова злополука.

Бил зад зарядното устройство, което трябвало да инсталират. Подавал на колегата си кабелите, а другият работник ги нагласял и задържал, докато ищецът отиде при него, за да помогне да ги оголят и карбоват с кабелни обувки. Преминавайки през купчина от пръст, клони и камъни, за да стигне до другия човек, И. И. стъпил накриво, левият му крак се усукал и се чуло изхрущяване.

Ищецът изпитал остра болка и паднал на земята. Чувствал се като парализиран.

Болели го всички мускули от коляното надолу, особено във външната част на глезена и пръстите. Скован от болката, ищецът стоял известно време, без да помръдва.

Причерняло му, хванал се за главата и така постоял известно време. Опитал се да се изправи, но бил затруднен от силната болка, която изпитвал в крака. Колегата, с когото работили, го видял и се придвижил към него.Казал, че е чул изхрущяването.

Предложил му да седне някъде. Ищецът се настанил на една от заобикалящите ги купчини пръст. След известно време кракът му изтръпнал и болката станала поносима.

Ищецът успял да се премести на малко разстояние, така, че да може седнал поне с ръце да придържа кабелите на колегата, за да приключат работата и да се прибират. До камиона се придвижил подскачайки на един крак и се качил, придържайки се с ръце.

1

Колегите се поинтересували какво му има, но от тяхна страна не последвала реакция да го закарат на преглед или да извикат доктор. Камионът ги докарал в базата в гр.Русе. Слизайки от МПС, подскачайки на един крак, защото по друг начин не можел да се придвижва, ищецът се добрал до караулката на пазача и се спрял там. След това двама колеги го закарали до вкъщи около 19:00 часа. Ищецът се обадил на свой приятел. Той пристигнал у тях след около 20 минути. Виждайки, че не може да стъпва въобще на нараненият крак, приятелят му го закарал в спешното отделение на Първа поликлиника- гр.Русе. Там с количка го водил в отделението, до рентгена, обратно до лекарския кабинет. Докторът, след като видял рентгеновата снимка, установил наличие на счупване на малка кост при глезена. На ищеца бил поставен гипс за обездвижване на крака и му казали да отиде в понеделник при личния лекар, за да му издадат болничен лист.

Твърди, че въпреки, че приемал обезболяващи, болката в крака до мястото на счупването била постоянна и силна, поради което той прекарал много безсънни нощи, а доколкото разбрал от познати и от публикации в интернет, ще минат много месеци, докато травмата отшуми.

Твърди, че на двадесетия ден от инцидента не можел да стъпи на левия си крак.

Сочи, че периодът, в който няма да бъде работоспособен, ще е дълъг и продължителен, а до пълното възстановяване на функцията на крака ще измине година. Счита, че дори след това, при лошо време ще продължава да изпитва болка в този крайник. Намира, че ако работодателят своевременно го е транспортирал до болница, срокът на възстановяване е щял да бъде по-кратък. Вместо това, предвид, че 28.01.2022 г. бил петъчен ден, счита, че умишлено от страна на ответника не е било предприето нищо, а ищецът бил върнат и оставен в базата на дружеството да се справя сам с проблема.

Дори счетоводителката от личен състав, на която той предоставил болничния си лист в началото на следващата седмица, въпреки, че видяла двете патерици, с които се придвижвал, иронично го запитала дали си е изкълчил ръката.

Предвид това подигравателно отношение към него, опасявайки се, че работодателят ще пренебрегне подаването на декларация за трудова злополука в НОИ, И. И. попълнил и изпратил такава чрез Български пощи на 01.02.2022 г.

Било му издадено Разпореждане № 6/03.02.2022 г., съобразно което на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука вх. № 6/02.02.2022 г. на ТПРУСЕ, от осигурителя “ЕЛ“-ЕООД, станала на 28.01.2022 г., се приема за трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО.

Завел гр.д. № 1039/2022 г. по описа на Русенски районен съд, за периода от настъпване на трудовата злополука - 28.01.2022 г. до 17.02.2022 г. - датата на завеждането на исковата молба, с надеждата да получи своевременно парична сума 2 като обезщетение, с която да обезпечи прехраната и лъчението си докато е нужно, на което отново подигравателно работодателят оспорвал всяко твърдение в исковата молба, сочейки самопричиняване, небрежност и други подобни. Едва след изтичане на шест месеца съпроводени с болки и страдания, притеснения и безпаричие, обезщетението за периода от 21 дни било определено от съда на 3000.00 лева.

Въпреки, знанието на работодателят, че периода на възстановяване е много подълъг, същият до сега не се бил свързал и не му е предложил извънсъдебно да го обезщети за оставащият период на възстановяване вследствие трудовата злополука.

Така освен притеснението за здравословното му състояние, терпените болки и страдания, продължителният период на възстановяване, наложилата се рехабилитация – била прекъсната поради недостиг на средства. Продължителният период на лишения в семейството му вследствие трудовата злополука и психическото натоварване което изживял, го довели до периодични срещи с психолог.

Твърди, че увреждането на здравето, което получил в резултат на трудовата злополука, било свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които изпитвал от получените контузии по тялото и усуканите връзки на лявата глезенна става, продължава да търпи сега и за още дълъг период от време, ежедневно, съпроводено с намалено самочувствие и увереност в собствените му сили, както и повече от половингодишния период съпроводен с недостиг на средства, които съставляват претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лева. След приспадане на определената от съда по гр.д. №1039/2022 г. по описа на Русенски районен съд сума в размер на 3000.00 лева за периода от 28.01.2022 г. до 17.02.2022г., намира че работодателя му дължи сумата от 17 000.00 лева, представляващи обезщетение за пълното му възстановяване.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 17 000.00лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за периода на възстановяване, считано от 17.02.2022г. до пълното му възстановяване, ведно със законната лихва върху главницата от 28.01.2022 г. Търсят се разноски по делото.

Ответникът “ЕЛ“ ЕООД-Русе оспорва претенцията като неоснователна.

Наведени са доводи за съпричиняване от страна на работника на вредоносния резултат, поради проявената от него груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения на процесната дата. Оспорва се механизмът на настъпване на трудовата злополука, вида на увреждането, както и твърденията за допуснато бездействие от останалите служители и за проявено подигравателно отношение от страна на администрацията на дружеството. Сочат, че работодателят е предприел всички необходими мерки за обезопасяване на работното място и е извършил съответните 3 действия по инструктиране на всички свои работници, полагали труд на обекта в гр.Враца. Търсят се разноски за производството.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че с влязло в сила Решение № 1041/22.07.2022 г. по гр. д.

№ 1039/2022 г. на РРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за преживените болки и страдания, вследствие трудова злополука настъпила на 28.01.2022 г., за времето от 28.01.2022 г. до 17.02.2022 г.

Установено е, че съгласно Трудов договор № 19/ 03.06.2016 г., сключен при условията на чл.67 ал.1 т.1 от КТ, страните са били в безсрочно трудово правоотношение, прекратено в хода на производството по гр.д.№1036/22г. на РРС, на 27.06.2022 г. в хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, след подадена молба от работника.

Ищецът е заемал длъжността „Електромонтьор“, код по НКПД:74122009, на пълно работно време, като към посоченото гр.дело е приложена и Длъжностна характеристика от 03.06.2016 г. Удостоверено е провеждане и на начален инструктаж на работника от същата дата (л.36). Със Заповеди №№ 9/ 21.01.2022 г. и 13/26.01.2022 г. работодателят командировал И. И. и негови колеги в периода 27/28.01.2022 г. в гр.Враца, Тролейбусно депо, където трябвало да инсталират зарядни станции за електробуси. На И. В. И. бил проведен периодичен инструктаж на 30.12.2021г.

Няма спор между страните, че на 28.01.2022 г., към 11,30 часа, по време на изпълнение на трудовите си задължения в гр.Враца, ищецът претърпял злополука (увреждане на ляв долен крайник).

С разпореждане №6/03.02.2022г. ТП на НОИ –Русе злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Според приетите по делото единична и комплексна СМЕ, при инцидента на 28.01.2022 г. Ив.И. е получил авулзионно счупване на малък фрагмент от малкопищялния малеол на лява глезненна става, наложила гипсова имобилизация за 15 дни, след което мека имобилизация за 30 дни. Посочено е, че на лицето е било назначено и обезболяващо,вазопротективно и антиагрегантно медикаментозно лечение (видно от медицинската документация съответно с Аналгин, Детралекс и Аспирин протект). Експертите са посочили, че при такъв тип увреждания обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването на травмата и продължават със значителен интензитет до обездвижване на крайника, след което постепенно намаляват и отшумяват. Болки се усещат и в процеса на раздвижване на крайника, след снемане на имобилизацията. Болки с по-слаб интензитет е възможно да се усещат и след основния възстановителен период, който обичайно продължава около 1,5-2 месеца.

4

Това състояние е индивидуално и може да продължи и години, главно при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Вещите лица са пояснили, че острите болки от травмата обичайно отзвучават в рамките на часове и дни след имобилизацията на крайника. Пояснено е, че по-късно оказаната медицинска помощ-в спорния случай с няколко часа, няма никакво влияние върху срока на възстановяване от травмата, а само на времето на изпитване на остри болки от страна на ищеца. Вещото лице д-р Д. потвърдил, че е възможно при усукването на крака, Ив.И. да е разтеглил нерв, което да доведе до изтръпване на крайника, както е заявила страната. Експертът е посочил, че естеството на счупването е позволявало на ищеца да се придвижва на собствен ход, защото самата става не е била нарушена. Лицето обаче е изпитвало болки, макар и не толкова остри, поради характера на травмата-счупване на малък фрагмент от върха на малкия пищял. При такова увреждане е обичайно да се получат оттоци и посиняване.

Експертите са категорични, че инцидентът е настъпил вследствие на усукването на крака, а не от удар в предмет (камък). В случая е нямало допълнителни усложнения и не се е налагало извършването на операция.

В настоящото производство е проведена СМЕ, от заключението на която се установява, че по повод на увреждането на лява глезнна става при И. е проведено лечение със следната продължителност: - Гипсова имобилизация за 14 дни (28.01.2022г.-10.02.2022г.), след което е поставена мека имобилизация за още 30 дни.

Обезболяващо, вазопротективно и антиагрегантно медикаментозно лечение. Четири седемдневни курса амбулаторна физиотерапия, за периода от 07.03.2022г. до 17.05.2022г. Присъден му е бил отпуск по болест за домашно-амбулаторно лечение за срок от общо 130 дни, за периода от 28.01.2022г. до 06.06.2022г.