Решение № 415 от 01.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Велико Търново, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500437 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на Й. В. Т. чрез пълномощника му – адвокат Н. К. от ВТАК въззивна жалба е Решение № 169/15.03.2022 г. по гр.д. № ***/2021 г. на ГОРС, с което е признато за установено по отношение на него , че П. В.

С. е носител на правото на собственост върху реална част от земната повърхност с площ от 10 кв.м., погрешно заснета по кадастралния план на гр. Л. като включена в УПИ VIII-***, в кв.*** по ПУП на града , вместо в УПИ VII-***, отразена в комбинираната скица на л.62 от гр.д. № ***/2021 г. на ГОРС към заключението на съдебно- техническата експертиза , по гранични точки с номера 1,3,8 , оцветена в оранжев цвят , с молба за обезсилването му като недопустимо поради несъответствието му с петитума на исковата молба , а евентуалнода бъде отменено като неправилно и необосновано и иска отхвърлен поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила , гарантиращи правото му на защита и при неточна преценка и необсъждане на всички значими за спорното материално право, обстоятелства , установени със събраните по делото доказателства , с присъждане на разноските по производството . В с.з. я поддържа .

Ответникът по жалбата чрез пълномощника си - адвокат М. Н. от ВТАК я оспорва по съображения/ доводи/ за пълно съответствие на решението с материалния и процесуалния закон. Моли да бъде потвърдено , с присъждане на разноските по въззивното производство.

Съдът след като обсъди доводите на страните във връзка с оплакването за недопустимост на решението, приема , че същото подлежи на обезсилване- чл. 269, изр.1во, пр.2-ро, вр. с чл.270, ал.3 , изр.3-то от ГПК.

1

В исковата си молба П. В. С. твърди, че е носител на правото на собственост върху поземлен имот, урегулиран с номер VII-***, в кв. *** по ПУП-ПР на гр.Л. , одобрен със Заповед № 346/09.06.1993 г. , заснет по кадастралния план , одобрен със Заповед № 300-449/31.10.2003 г. с номер ***, с площ по нотариалния акт за собственост от 1000 кв.м. , заедно с построената в него сграда, а ответникът е носител на правото на собственост върху съседния от изток УПИ VIII-***. Границата между имотите е материализирана с каменна ограда съществуваща от 1959 г. , представляваща крива линия , която в горната си част / на имота на ищеца/ е скосена , а към средата се разширява в посока към имота на ответника , който преди време е предявил искане / с което С. била възпрепятствана да ползва около 10 кв.м. от имота си на изток/ да бъде преместена на запад по причина , че не съвпада с вярната имотна граница според графическото й положение на издадена от Община Л. скица и е правил опит да я събори .

Въз основа на тези твърдения моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено , че е собственик на УПИ VII-***, в кв. *** по ПУП-ПР на гр.Л., че границата между УПИ VII-*** и УПИ VIII-*** е по съществуващата материализирана на терена каменна ограда и че е допусната грешка в нанасянето й в регулационния план.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е оспорил иска с възражения , че действителната обща граница на двата имота съвпада с показаното й графическо положение/ заснимане/ в кадастралния план , а съществуващата ограда, изградена от сина на С. на мястото на разрушения стар каменен зид , не й съответства и навлиза в неговия имот.

Съдът с доклада си по реда на чл. 146, ал.1 от ГПК е дал правна квалификация на иска като такъв предявен в приложното поле на чл. 124, ал.1, вр. с чл. 54, ал.2 от ЗКИР.

Очевидно е несъответствието между онова, което съдът е постановил, приемайки, че е по съществото на спора / диспозитива на обжалваното решение- чл. 236, ал.1, т.5 от ГПК / и онова , което ищецът изрично е заявил , че иска да постанови според петитума на исковата молба/ чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК/.

Според представите му/ на ищеца / , изведени от смисъла /естеството/ на твърденията / изложение на обстоятелствата, на които се основа искът – чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/, доколкото не е правил уточнения по реда на чл.143, ал.1 от ГПК и изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, е допусната грешка в „регулационния план“ / би трябвало да се каже обаче , че е в кадастралния план/, изразяваща се в това, че общата имотна граница не е заснета по кривата на съществуващата на място каменна ограда, материализираща я вярно, т.е. съобразно действителния пространствен обем на правата на собственост върху двата съседни урегулирани поземлени имоти , а някъде по на изток като права линия. И затова е поискал съдът да приеме за установено , че оградата като фактическа граница вярно отразява действителната юридическа граница / отделен е въпросът доколко такъв иск би бил допустим , тъй-като наподобява този по чл.109 а от ЗС , а е прието , че той се прилага само относно имоти , чийто граници не са официално графически документирани/.

Вместо това съдът е приел за установено , че ищецът е носител на правото на собственост върху реална част от земната повърхност с площ от 10 кв.м., погрешно заснета по кадастралния план на гр. Л. като включена в УПИ VIII-***, в кв.*** по ПУП на града , вместо в УПИ VII-***, отразена в комбинираната скица на л.62 от гр.д. № ***/2021 г. на ГОРС към заключението на съдебно- техническата експертиза , по гранични точки с номера 1,3,8 , оцветена в оранжев цвят.

Ищецът обаче нито е заявил воля за такова установяване , нито е индивидуализирал в исковата си молба къде попада/ местоположението и фигурирането / тази реална част / 2 ивица , заключена между оградата и регулационната / кадастралната линия / за която се спори , дори и да би се приело , че го е имал предвид и волята му трябва да се тълкува „поправително“ с оглед разрешаване на спор за материално право по смисъла на чл.54, ал.2 от ЗКИР/ тук следва да се отбележи , че искането да бъде установено , че е собственик на целия УПИ VII-1274 е лишено от интерес, понеже от обстоятелствата не може по никакъв начин да се направи извод , че това право му се оспорва или поне му се оспорва в неговия пълен обем/. С такова произволно постановяване на решение по изрично непоискано нещо и при неуточнена от гледище на прецизността искова молба би могло да се стигне до правораздавателен абсурд: доказателствата да покажат , че съществуващата на място ограда не само не отразява вярната обща имотна граница, но и дори навлиза отчасти в пространствения обем на правото на собственост на ответника , и въпреки това да излезе така , че да бъде уважен иск, какъвто „правилно“ е трябвало да бъде предявен ?!

Съдът няма право по съображения за процесуална икономия или нещо друго да постановява решение извън предмета на делото и обема на търсената защита , очертан от логическото съответствие между изложените обстоятелства и конкретно направеното въз основа на тях искане – чл.6, ал.2 , вр. с чл.127, ал.1, т.4, т.5 от ГПК. Ако няма логическо съответствие или пълнота , тогава исковата молба би трябвало да се поправи по реда на чл.

129, ал.2 или ал.4 от ГПК, защото постановяването на решение по нередовна искова молба крие опасност да излезе от действителния предмет на спора, определен от разминаването на разбиранията/ представите на страните, предпоставящи волята им какво да се случи , което пак би довело до резултат в нарушение на изискването на чл.6, ал.2 от ГПК.

Тук очевидно обстоятелствената й част разкрива непълнота, изразена в непосочване по кой план е допусната грешка каменната ограда да бъде заснета като имотна граница, придружено с историческо сведение/ твърдение/ по кой предходен е била нанесена като такава и къде впрочем попадат тези около 10 кв.м., които ищецът е „възпрепятстван да ползва“/нелогично е да е възпрепятстван, щом площта до оградата западно от нея е в негова фактическа власт и се твърди , че оградата е имотната граница /.

По изложените съображения решението подлежи на обезсилване и делото върнато на първостепенния съд за разглеждането му от друг състав с евентуално /по преценка/ приложение на процедурата по чл.129, ал.4, вр. с ал.2 от ГПК.

При този изход на спора по допустимостта на решението, въпросът за разноските направени дотук по производството ще бъде разрешен с оглед резултата при повторното разглеждане на предявения иск, тъй-като делото нито е решено по същество , нито е прекратено – чл. 78, ал.1, ал.3, ал.4 , вр. с чл. 236, ал.1, т.6 и чл.81 ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал.3,изр.3-то, вр. с чл. 6, ал.2 от ГПК Решение № 169/15.03.2022 г. по гр.д. № ***/2021 г. на ГОРС.

ВРЪЩА делото на Районен съд Г. О. за повторното му разглеждане от друг състав след евентуално провеждане на процедура по реда на чл.129, ал.4, вр. с ал.2 , вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4