Решение № 476 от 18.04.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6201/2023
- Вид
- Решение № 476
- Подписан
- 18.04.2024
- В сила
- 24.05.2024
- Състав
- Милена Светлозарова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.7 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 476 гр. Плевен, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20234430106201 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Е. П., чрез адв. Д. М., против КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК *** и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК ***, в която се твърди, че между ищеца Н. П. и ответника КРЕДИСИМО ЕАД бил сключен договор за заем *** за сумата от 2 132лв., при ГПЛ от 19,59% и ГПР от 21,45% като заемът следвало да се върне на 12 погасителни вноски. Твърди се, че по силата на чл.4 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено- чрез банкова гаранция или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит. Твърди се, че на 31.08.2021г. между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, за което ищецът се задължил да заплати сумата от 1 475,13лв.
Твърди се, че тази сума била заплатена директно на Кредисимо, заедно с вноските по договора за заем. Твърди се, че от страна на ищеца било погасено и задължението по заема. Навеждат се доводи, че договорът за заем бил недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК- поради нарушения на чл. 10, ал.1, т. 10; посочва се, че не може да се установи по какъв начин е формиран ГПР по договора, както и че сумата- възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство също е следвало да се включи в ГПР. Твърди се, че клаузата по чл. 4, ал.1 от договора за кредит е нищожна. Твърди се, че 1 двамата ответници са свързани лица, като КРЕДИСИМО ЕАД е собственик на капитала на поръчителя -втория ответник.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а само задължение да заплати възнаграждение. Твърди се, че договорът е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Твърди се също, че със сключването на този договор се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че платеното по този договор е платено при изначална липса на основание.
Като следствие от изложеното, ищецът предявява 1. Иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, вр. чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, за прогласяване нищожността на сключеният между ищеца и първия ответник КРЕДИСИМО ЕАД договор за заем №2387773/11.05.2021г.; при условията на евентуалност- иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4, ал.1 от Договора. 2. Иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключеният между ищеца и втория ответник АЙ ТРЪСТ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договора за заем. 3. Иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 1 475,13лв.- като платена без основание.
Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК*** оспорва исковите претенции.
Твърди, че кредиторът не е задължавал ищеца да сключи обезпечен заем и сключването на договор за поръчителство не е било „необходимо условие“ за сключването на договора за заем. Поради това възнаграждението по него не следвало да се включва в ГПР. Твърди се, че няма нарушение на чл. 22 от ЗПК и лихвеният процент по договора е ясно посочен в чл.7 на Приложение №1. Твърди се също, че договора за предоставяне за поръчителство има характер на договор за поръчка по смисъла на ЗЗД. Навеждат се също доводи, че свързаността на ответниците не води до скрито оскъпяване на кредита.
Оспорват се твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.
Ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В о.с.з. на 14.03.2024г. е допуснато изменение на предявеният иск с 2 правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 246,63лв.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно е и се установява от представения препис на Договор за потребителски кредит ***, сключен между ищеца и ответника КРЕДИСИМО ЕАД, че по силата на това съглашение, ищеца в качеството на заемодател е предоставил в полза на ответника като заемополучател сума в размер на 2 000лв., както и е предоставил сума в размер на 132лв. за плащане на застрахователна премия. Срокът на кредита е бил уговорен на 12 месеца и връщането му на 12 погасителни вноски. Лихвеният процент е бил определен на 19.59%, като ГПР, посочен в договора е 21.45%. Общият размер на плащанията е определен на 2 364,96лв.
Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил, в срок до три дни, считано от датата на сключването му да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни или 2. Договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от заемодателя лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит.
По делото се установява също, че въз основа на сключеният между ищеца и ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки- поръчител, е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 31.08.2021г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК***, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.
Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 1 475,16лв, платимо на 12 месечни вноски на датите на падеж на задължението за погасяване на вноските по договора за кредит.
По делото не се установява сключване на договор за поръчителство 3 между кредитора отв. КРЕДИСИМО ЕАД и поръчителя- отв. АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК ***.
От представената от „Кредисимо“ ЕАД справка и заключението по допусната ССЕ се установява, че на 02.11.2021г. по сметка на Кредисимо ЕАД е била заплатена от ищеца сума в размер на 2 506,53лв., която е била осчетоводена за погасяване на главница в размер на 2 132лв., договорна лихва в размер на 58,67лв., лихва за забава в размер на 1,24лв. и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 246,63лв., като неразпределена е останала сума в размер на 67,99лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете, насочени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД.
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21,45%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с ответника АЙ ТРЪСТ, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта 4 възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР , въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът би надхвърлил законоустановения над 200%, както се установява от заключението на вещото лице.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално 5 заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем ***, сключен между ищцата и ответника КРЕДИСИМО ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл. 4 от Договора за заем.
Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4b1a8b1-84af-4382-9ec2-4a1a24973767