Решение № 2247 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2247 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ДЕСИСЛАВА П. ГЕНОВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100502754 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Д. Т., чрез упълномощената адв. Д. Д. П. срещу решение № 7091/18.04.2024г., поправено с решение № 7945 от 30.04.2024г. по гр. дело № 59325/2022г. по описа на Софийския районен със (СРС), 149 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за режима на лични отношения на бащата А. Д. Т. с децата Д.А. Т. и Т.А. Т., както и в частта за присъдените на децата месечни издръжки и началния им период.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Въззивникът поддържа, че до постановяване на привременните мерки за упражняването на родителските права по отношение на децата и режима на лични отношения с неотглеждащия родител, родителите поравно са полагали грижи за децата. Посочва, че за периода от 20 юли до 12 септември 2023 г. бащата и родителите му самостоятелно са полагали грижи за децата. Поддържа, че няма данни за редовно провеждана терапия и извършвани разходи за това във връзка със специалните потребности на детето Д.. Твърди, че след издаване решението на ТЕЛК за детето Д. разходите за лечението му са поети от НЗОК. Предлага нов режим на лични отношения. Моли съда да отмени решението в частта за издръжката на двете деца, като намали размера и отхвърли претенцията за периода от 01.11.2022 г. до

1

29.08.2023 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна И. О. А., чрез упълномощения адв. В. Х., е оспорила въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че по делото са установени специалните образователни потребности на детето Д. Т..

Оспорва твърденията, че бащата е полагал наравно грижи за децата в периода до постановяване на определението за привременните мерки от първата инстанция. Не са заявени доказателствени искания и не оспорва представените от въззивника нови доказателства.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез пълномощниците си поддържат становищата по въззивната жалби, респ. отговора на другата страна. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК въззивникът представя писмени бележки в които развива съображенията си по същество за уважаване на въззивната жалба.

Производството по гр.д. № 59325/2022 на СРС, 149 състав, е образувано по искова молба на И. О. А., в която се твърди, че страните имат две деца, като от половин година родителите не живеят заедно и ищцата сама полага грижи за децата.

Посочила е, че ответникът изплаща издръжка за двете деца в размер на 200 лв., които счита за крайно недостатъчни. Поддържа, че при детето Д. се наблюдава лека форма на аутизъм. Моли съда да предостави упражняването на родителските права и да определи местоживеенето им при нея, както и да определели режим на лични отношения с бащата, като го осъди да заплаща месечна издръжка от 350 лв. за детето Теодор и 700 лв. за детето Д..

Ответникът по иска А. Д. Т. е посочил, че полага грижи за децата половината от времето, като заплаща за всичко необходимо и не следва да дължи издръжка над 180 лв. на месец. Направил е искане да му бъде определен режим на лични отношения с децата.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, приети са доклади от ДСП-Сердика и са разпитани свидетели.

Не е спорно и от приетите от първоинстанционния съд заверени копия от удостоверения за раждане от 10.03.2020 г. и 27.08.2021 г., издадени от Столична община, райони Надежда и Сердика се установява, че А. Д. Т. и И. О. А. са родители съответно на Д.А. Т., роден на 05.03.2020 г. и Т.А. Т., роден на **** г.

Като доказателства по делото са приети справки на НАП за дохода на страните.

С определение № 30100 от 29.08.2023 г., поправено с определение № 33252/21.09.2023 г., постановени по гр.д. № 59325/2022 г. на СРС, 149-ти състав, са определени привременни мерки, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено децата да живеят, а на бащата е определен режим на лични отношения, като последния е осъден да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 300 лв.

Представен е лист за амбулаторен преглед на детето Д. Т., където е отразено констатирани затруднения в социо-комуникативните умения, стереотипни интереси и характеристики на поведението, като е отправена препоръка за ранни интервенции и работа със специалист по детско развитие. Прието е и Експертно решение на ТЕЛК от 20.10.2023 г. за детето Д. Т., в което е поставена диагноза „други генерализирани разстройства в развитието – леки качествени нарушения в социо-комуникативните умения и поведението“.

Пред първата инстанция е разпитан свидетелят Г.П.М. – приятел на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията ум се 2 установява, че майката полага грижи за децата и посреща разходите за отглеждането им. Свидетелства, че детето Д. посещава дневен център, където му е указвана помощ.

Заявява в показанията си пред съда, че през лятото на 2023 г. децата са били два месеца при бащата. Дава показания, че майката живее сама, под наем. Посочва, че бащата взима децата при себе си през събота и неделя.

Разпитана е и свидетелката М.С.Т. – майка на ответника, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Установява, че синът е заплащал занималнята на детето Д. до м. октомври 2023 г., но след това е спрял поради неразбирателство между страните. Заявява също, че от 20.07.2023 г. до 14.09.2023 г. децата са били при бащата, а след раздялата на страните децата са гледани поравно, като бащата ги е взимал при него през почивните дни, като в този период е плащал и издръжка. Сочи, че след постановяване на привременните мерки от съда, срещите между ответника и децата са намалели. Бащата е закупувал дрехи и вещи за децата, които са оставали в неговото жилище.

С обжалваното решение № 7091/18.04.2024 г., поправено с решение № 7945/30.04.2024 г., постановени по гр.д. № 59325/2022г. на СРС, 149 състав, упражняването на родителските права по отношение на децата Д.А. Т. и Т.А. Т. е предоставено на тяхната майка И. О. А. и местоживеенето им е определено при нея.

На бащата А. Д. Т. е определен режим на лични отношения както следва:

Всяка втора и четвърта календарна седмица от месеца от 17.00 ч. в петък/или след занятия/ до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и 30 дена през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, разделени на два пъти по 15 дни.

Майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 31.05; всяка нечетна година за коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до 18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември; всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за новогодишните празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна година, както и за великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник; рождените дни на всяко едно от децата-5 март и 16 август родителите празнуват заедно, като бащата има право да ги взима за два часа в деня на рождените им дни; всяка четна година за пролетната ваканция, определена от МОН.

Съдът е осъдил бащата А. Д. Т. да заплаща месечна издръжка от 650 лева за Д.А.

Т. и 350 лева за Т.А. Т., считано от 01.11.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за разликата за сумата над 650 лева до пълния предявен размер от 700 лева за детето Д.А. Т..

Във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан бащата А. Д. Т., който е заявил, че работи в ГД „Жандармерия“, а графикът му е два работни и два почивни дни, като е на разположение целодневно. Твърди, че приетият от първоинстанционния съд режим на лични отношения не е подходящ, тъй като в случай, че той има дежурство, не би могъл да се вижда с децата, а те трябва да прекарват времето с родителите му.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана и майката И. О. А., която посочва пред съда, че отглежда децата с помощта от нейните родители и родителите на ответника. Заявила е, че няма проблем с режима на лични отношения на бащата с децата, като го е уведомила, че когато има дежурство може да вземе децата в друг ден.

Отбелязва, че спорът между страните е финансов и е за издръжката на децата, която е от жизнено значение за нея с оглед установения при големия им син аутизъм. Посочва, че освен заплата получава и доход от 450 лв. - обезщетение от НЗОК във връзка със 3 заболяването на детето.

Във въззивното производство е представен социален доклад, изх. № ПР/Д-ССК/149-001/13.05.2025 г. на ДСП – Сердика, в което е посочено, че бащата живее в самостоятелно жилище в гр. София, ул. ****. Жилището се състои от кухня с хол, спалня, детска стая и санитарни помещения и е обзаведено с всичко необходимо за домакинството и отглеждането на децата. Отразено е, че майката И. О. А. живее под наем в жилище в кв. Банишора.

Във въззивното производство са представени справки от работодателите на страните за актуалния размер на трудовите им възнаграждения.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство е внесена дължимата държавна такса. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваните части е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Съгласно чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор (в случая спорна съдебна администрация), при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).