Решение № 3898 от 28.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3898 гр. Пловдив, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330104148 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Производството е образувано по искова молба от П. В. И. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. П., ***, бл. ***, вх. ***, ет. *** ал. ****, чрез пълномощника й адв. Е. Г. Б. против Детска градина „Перуника” - Пловдив, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“***“ ***, представлявано от в.и. длъжността **** К. М..

Твърди се, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен между страните безсрочен трудов договор №******* на основание чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ, с който ищцата е назначена на длъжност - *****, код по ******** считано от 17.01.2023г. с основно месечно трудово възнаграждение - 1590 лева. Трудовият договор между страните бил сключен при управлението на *****г-жа А. М.Т. която малко по-късно след сключването на договора, се пенсионирала поради навършване на пенсионна възраст. На нейно място била назначена като временно изпълняващ длъжността ******до провеждането на конкурс, г-жа И. С. Н., която още с встъпването си в длъжност започнала „****“ на неудобните й специалисти, в чиито редове е попаднала и ищцата, като новата **** упражнявала върху ищцата ежедневен психически тормоз, отправяни са й заплахи за дисциплинарно уволнение, упражняван й бил натиск да подаде молба за напускане по 1 взаимно съгласие, с аргумента, че ако не стори това ******* ще се постарае, тя повече никога да не може да си намери работа в сферата на образованието и по специалността.

Под въздействието на психическия тормоз на 20.02.2023г. ищцата подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, върху което имало резолюция „ Да, разрешавам“, без обаче на резолюцията да е поставена точна дата, името и длъжността на резолиращия, така че не ставало ясно кога предложението било доведено до знанието на *****. Твърди се, че на следващия ден - 21.02.2023г., осъзнавайки че е постъпила глупаво, поддавайки се на натиска на ******* ищцата подала заявление, с което оттеглила предложението си за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, с аргументацията, че предходната е подадена, вследствие на упражнен психически тормоз, принуда и заплахи от ******* г-жа Н. Въпреки оттеглянето, на следващия ден – 22.02.2023г. ****** връчила на ищцата писмо с изх.№ *****, с което я уведомявала, че е приела подаденото от ищцата заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и връчила Заповед № ******. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Писмото и Заповедта се връчили на ищцата на 23.02.2023г., които ищцата отказала да получи с аргумента, че предишния ден е оттеглила заявлението си за напускане по взаимно съгласие, преди нейното предложение да бъде доведено до знанието на работодателя, тъй като под така поставената резолюция „ Да, разрешавам“ не е налице достоверна дата, както и липсва името и длъжността на резолиращия.

Счита, че предложението за прекратяване на трудовия договор е унищожаемо, поради ЗАПЛАХА, УПРАЖНЕН ВЕРБАЛЕН ТОРМОЗ И НАТИСК.

Ето защо моли съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да се възстанови ищцата на предишната й работа, както и се осъди ответника да плати обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в периода 01.03.2023г. до възстановяването й на работа с влязло в сила съдебно решение / по последния иск е прозивдството е прекратено, поради оттгелянето му/. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

О т ответника Детска градина „Перуника“ е постъпил отговор на исковата молба.

Оспорва се твърдението на ищцата за „незаконно уволнение“. Счита, че в 7дневния срок по чл.325, ал.1, т.1 от КТ ищцата е подала молба за напускане (на 20.02.2023 г.) , като същата е била уведомена за съгласието на работодателя си за прекратяване на трудовия договор н а 23.02.2023 г. или че е налице проведена законосъобразна процедура по прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие.

Счита се, че ищцата е била наясно със съдържанието на документите и тяхната цел, а именно: подадена молба за прекратяване на договор по взаимно съгласие и писменото уведомяване от ответната страна за приемане на предложението 2

– в сроковете по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Сочат за неоснователно и неправилно твърдението на ищцата, че не било постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, тъй като ищцата била оттеглила молбата си за напускане. Посочено е, че според съдебната практика предложението за прекратяване на трудов договор се считало за прието, когато страната, към която е отправено, е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението, се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението – чл. 13, ал. 2 ЗЗД.

Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят, е обвързан от предложението си (чл. 13, ал.1 ЗЗД), а насрещната страна, разполага с възможността да изрази съгласие за приемането му. Считат, че по силата на чл. 13, ал. 2 ЗЗД в периода 20.02.2023-27.02.2023 г. ищцата е обвързана от предложението си за прекратяване на трудовия договор (Заявление с вх.********* г.), а ответната страна –****** на ДГ „Перуника“, е осъществила правото си да вземе отношение по така направеното предложение и в срока по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е приела предложението, за което писмено е уведомила ищцата за съгласието си за прекратяване на трудовия договор, считано от 01.03.2023 г., като и двата документа съдържат ясната воля на страните, отправени са в срок, както и имат законово изискуемите форма и реквизити, за да породят правно действие. Настояват, че е неоснователно твърдението на ищцата, че липсата на дата и име на резолюцията „Да, разрешавам“, поставена върху Заявление с вх. № ******* г. води до незаконосъобразност на уволнението. Заявлението било входирано в деня на подаването му – 20.02.2023 г. и веднага било представено на директора на ДГ „Перуника“, който поставил резолюция на момента. Според установената практика в детското заведение, всяко входирано писмо / молба / заявление или друг документ се представя веднага на******* за резолюция. В конкретния период тази практика била спазвана изключително стриктно, тъй като имало ясно изразено недоволство на родители от няколко детски групи относно възпитателните прийоми на конкретен ******** следял внимателно цялата входяща кореспонденция – за писма от родители, от Община Пловдив, РУО, др. Поради което, считат, че ищцата е обвързана с предложението си, считано от 20.02.2023 г. и в срока по чл.325, ал.1, т.1 от КТ и във връзка с подадена писмена молба от ищцата за прекратяване на трудовия договор последната е получила писменото съгласие на работодателя си за прекратяване на договора, считано от предложената дата: 01.03.2023 г. и по предложения ред – по взаимно съгласие. Също така в срока по чл.325, ал.1, т.1 от КТ (на 23.02.2023 г.) 3 ищцата получила и Заповед № ****** г. за прекратяване на трудовия договор – отново на основание и в срок, съвпадащи с предложението на ищцата от Заявление с вх. № ******* г. Съгласно непротиворечивата съдебна практика връчването на заповедта за прекратяване на трудовия договор се приема за уведомяване волята на работодателя, т.е. в конкретния случай ищцата е уведомена два пъти за съвпадащата с предложението воля на работодателя. Неоснователно било твърдението на ищцата, че в.и.д. ****** на ДГ „Перуника“ не е имал правомощия да прекратя в а договора с ищцата.

Възникването, изменението и прекратяването на трудовите договори с******** и помощния персонал било в изключителната материална компетентност на ****** на училището, включително и на временно изпълняващия тази длъжност. В тази връзка се представят копия от Трудов договор за назначаване на г-жа Н. като ****** на ДГ „Перуника“ и нейната Длъжностна характеристика.

Оспорва се направеното в исковата молба възражение за унищожаемост на едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата И. поради заплаха, упражнен вербален тормоз и натиск като бланкетно, необосновано и недоказано. Видно от преписката по първия сигнал на родител, представен с отговора, в процесния период има започнало дисциплинарно производство против ищцата И. – по повод сигнал на родител са поискани са обяснения по реда на чл.193, ал. от КТ, дадени са обяснения от страна на И., като и Община П. била уведомена за случая.

Ето защо счита, че ако е било налице злонамерено отношение от страна ****** спрямо ищцата, то последната е могла да бъде уволнена дисциплинарно, а не на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ. По този начин било запазено реномето на ищцата, в трудовото досие да не се отрази наказанието „Дисциплинарно уволнение“ и така да не бъде затруднена да си намери нова работа. Моли се за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 17.01.2023 г. се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „******”, с 8-часово раб. време, с ОМВ 1590 лева.

От заявление, подадено от ищцата до ***** на градината, входирано на 20.02.2023г., е видно заявено желание да бъде освободена от работа, считано от 1.03.2023г., като върху тази молба е налична резолюция „Да, разрешавам.“ Със заявление от ищеца до ****** на детската градина, входирано на 21.02.2023г., е заявено оттегляне на предходната молба за прекратяване на ТПО. Спорид приложената заповед № ****** г., издадена от ****** на детската градина, че ТПО 4 между страните е прекратено със същата на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Със заповедта е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение за 6 дни неползван ПГО, както и същата да се доведе до знанието на работника. В левия долен ъгъл е отбелязана дата на връчване на заповедта: 23.02.2023г., като отказът да се връчи е удостоверено с трите имена и подписите на двама свидетели.

По делото са разпитани свидетелите А.Т. и П. Ф., като от показанията на Т. се установява, че П. била принудена от директора на детската градина да напусне работа и по тази причина подала съответното заявление, като за това знаела от самата П.. Другият свидител Ф. знаела, че ищцата е подала заявление за напускане, но обяснява, че не знае каква била причината за това решение на ищцата.

При разпита на св. Е. и Т., се установява, че обстановката в градината е спокойна и безконфликтна, и че не знаят и не били чували спрямо ищцата да е упражняван вербален тормоз. Св. Т., която изпълнява длъжността „завеждащ адм. служба“ споделя, че след като получила заявлението, с което ищцата желаела да напусне работа, същият ден го представила на директорката, която го резолирала, че разрешава. На следващия ден ищцата представила нова молба, че оттегля подадената от нея молба за напускане, която също била докладвана на ******. Свидетелката казва, че когато П. дошла да носи втората молба, й било казано, че вече молбата й била разгледана и уважена от *******.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, е необходимо да се установи, че не е налице взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в тежест на работодателя е да установи, че такова е било налице.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4b12b78-63a7-4d3a-9c1b-b5f5e44a70e4