Решение № 395 от 10.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000073 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по жалби, както следва:

1) Въззивна жалба вх. на СГС № 335650/08.07.2021 г., подадена от Н. Т. чрез адвокат Д.Г. срещу решение № 260988/18.06.2021 г., постановено по търг. дело № 916/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД искове, както следва: по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за горницата над 500 лева до 1 822.53 лева и за периода 17.07.2019 г. до 04.03.2020 г.; за сумата от 420 лева - имуществени вреди за претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси и за сумата от 500 лева - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 1 000 лева за неимуществени вреди; както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 38.89 лева до претендирания размер от 155.88 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че: 1) били налице достатъчно доказателства, че снимката била използвана в периода 16.07.2019 - 04.03.2020 г., а дори и в попродължителен период; 2) нотариалният препис от линка на нарушението, извършен на 04.03.2020 г., било допустимо, относимо и необходимо доказателство, поради което изключването му от доказателствения материал по делото от първоинстанционния съд било необосновано, а освен това, се ползвало с доказателствената сила на официален документ; 3) неправилни били изводите 1 на съда относно приложимото право и релевантния размер на вредите; 4) сайтът на ответника бил онлайн магазин; 5) обезщетението за претърпени загуби под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за доброволно уреждане на спора било пряка и непосредствена последица от нарушението, поради което се дължало на ищеца и 6) авторът следвало да бъде обезщетен във връзка с претърпените неимуществени вреди по повод нерегламентираното използване на снимките му.

Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново, с което уважи изцяло исковите претенции като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 359.52 лв., от която 1 322.53 лв. - обезщетение за имуществени вреди, като разлика между претендираното обезщетение от 1 822.53 лв. и присъденото от СГС в размер на 500 лв.; 420 лв. -претърпени загуби в пълния й размер, който СГС отхвърля изцяло; 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди пълния й размер, който СГС отхвърля изцяло; 116.99 лв. лихви за забава върху обезщетението за пропуснати ползи, като разлика между претенцията от 155.88 лв. и присъденото от СГС в размер на 38.89 лв. Претендира и присъждане на разноски.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД чрез адвокат Е. К.-П. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

2) Въззивна жалба вх. на СГС № 341603/03.08.2021 г., подадена от „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД чрез адвокат Е. К.-П. срещу решение № 260988/18.06.2021 г., постановено по търг. дело № 916/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен иска на ищеца Н. Т. по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение поради нарушаване правата му като автор на фотография „Планинска панорама“, а ответникът „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД е осъден да заплати тази сума, заедно със законната лихва върху сумата в размер на 38.89 лева и разноски в размер на 258.13 лева.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно поради допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност и неоснователност на изводите на съда, че: 1) ищецът бил автор на процесната снимка; 2) процесната снимка била обект на авторското право; 3) било ирелевантно за нарушаването на авторското право от къде била свалена снимката - дали от сайта на ищеца или от друг източник в интернет; 4) не било налице изключението по чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП; 5) не било налице изключението по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗАПСП и 6) обезщетението не следвало да е в определения от съда размер.

Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковете на Н. Т. като неоснователни и недоказани.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Н. Т. чрез адвокат Д.Г. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

3) Частна жалба вх. на СГС № 363596/17.11.2021 г., подадена от „Софема Авиейшън 2

Сървисис“ ЕООД чрез адвокат Е. К.-П. срещу определение № 264894/18.10.2021 г., постановено по търг. дело № 916/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК, съдържащо се във въззивната му жалба за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

„Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД счита определението за неправилно, тъй като изричното записване в договора за правна помощ, че сумата е платена, било достатъчно доказателство за направените разноски, така както било достатъчно доказателство представянето на договора за правна защита и съдействие, в който било уговорено плащане в брой – договорът бил представен по делото в оригинал и изрично било подчертано, че сумата била платена.

Поради това, моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което да уважи искането на дружеството по чл. 248 ГПК.

Н. Т. чрез адвокат Д.Г. от САК е подал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В хода на устните състезания пред въззъвния съд Н. Т. чрез адвокат Г. поддържа въззивната си, съответно оспорва въззивната жалба и частна жалба на „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД.

Претендира присъждане на разноски.

От своя страна, „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД чрез адвокат К. поддържа въззивната си и частна жалба, съответно оспорва въззивната жалба на Н. Т.. Претендира присъждане на разноски.

Впоследствие, в предоставения им от въззивния съд срок, страните са представили писмени защити.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира всяка една от жалбите за редовна и процесуално допустима – депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки ги по същество намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени искове от Н. Т. срещу „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че бил автор на фотография „Планинска панорама“, която била снимана в гр. София, България, и разгласена в авторския сайт на ищеца www.sumfinity.com. На 01.03.2020 г. с помощта на специализирания софтуер Photo Claim (www.photoclaim.com) открива, че ответното дружество „Софема Авиейшън Сървисис“ ЕООД използва в търговската си дейност без негово съгласие или разрешение авторската му фотография „Планинска панорама“ на сайта на ответника https://sassofia.com. Фотографията била използвана за визуализиране на офертата за обучение „Въведение за одит на качеството на EASA за начинаещи - 15-17 юли“. С помощта на приложението Wayback установил, че фотографията била достъпна на сайта още към 16.07.2019 г. и към 04.03.2020 г. фигурирала на сайта, т.е. използвана била и в периода между 16.07.2019 г. и 04.03.2020 г., над шест месеца. Ответникът използвал фотографията без съгласието на ищеца, като не отбелязал кой бил авторът на фотографията и какъв бил източникът, откъдето я придобил.

Ищецът не можел да посочи кой точно служител, изпълнител, пълномощник, мандатар или гестор 3 извършил публикуването на фотографията, но фотографията била използвана от ответника в неговия сайт, поради което се позовава на презумпцията на чл. 95г ЗАПСП. Ответникът бил поканен да разрешат спора доброволно, но ищецът не получил отговор.

Въз основа на тези твърдения, ищецът счита, че ответникът нарушил правата му по чл. 18, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязван по подходящ начин като автор на произведението - чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП. Бил лишен от правото си да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесната фотография, т.е. пропуснати ползи. Ищецът бил гражданин на Германия и практикувал професията си на територията на тази страна, като средните цени, срещу които немските фотографи предоставяли ползването на своите произведения се обобщавали и систематизирали в ежегодния сборник на „BVPA - Bundesverband Professioneller Bildanbieter“ („Съюз на професионалните търговци на фотографии“) – „Bildhonorare“, като съгласно таблицата в сборника – „MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing“ („Осреднени цени за продажба на фотографии“) за процесната фотография ищецът твърди вреди от пропуснати ползи в размер на 930 евро или 1 822.53 лева. Тази сума претендира като сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 1 година, онлайн магазин и липса на посочване на източника. Също така, ищецът твърди, че направил разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на спора, т.е. претърпени загуби в общ размер на 420 лева, от които 400 лева - адвокатско възнаграждение за използвани адвокатски услуги и 20 лева - за обезпечение на доказателствата чрез нотариус. Понесъл и неимуществени вреди, изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба Н. Т.да му и липсата на всякакво признание. Неимуществените вреди възлизали на 1 000 лева, от които претендира частично 500 лева в настоящото производство.

Посочва и това, че от момента на извършване на нарушението - 16.07.2019 г. до 18.05.2020 г. ответникът не обезщетил ищеца за нанесените вреди от незаконно ползване на фотографията му в размер на 1 822.53 лева, поради което дължал и законната лихва за забава за този период, възлизаща на 155.88 лева.

По тези твърдения и доводи, ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2 242.53 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди (от които 1 822.53 лева - за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение и 420 лева - за претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси, поради нарушаване на правата на ищеца като автор на фотография „Планинска панорама“, която ответникът без негово съгласие и без посочване на ищеца като автор качил и направил достъпна за неограничен брой потребители на интернет сайт https://sassofia.com в периода от 16.07.2019 г. до 04.03.2020 г., сумата от 500 лева - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушението в периода от 16.07.2019 г. до 04.03.2020 г., и сумата от 155.88 лева - законна лихва върху сумата от 1 822.53 лева за периода от 16.07.2019 г. до 18.05.2020 г., както и законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба (21.05.2020 г.) до окончателното му плащане.