Решение № 111 от 10.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500101 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на ищеца „Дипеста“ ООД- гр.В.Търново чрез пълномощника му – адвокат А. Ч. от ВТАК, възвивна жалба е Решение № 1413/15.12.2021 г. по гр.д. № 2370/2021 г. на ВТРС , с което е отхвърлен като погасен по давност предявеният срещу Н. С. Н. по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск , имащ за предмет претендирано вземане за сумата 1300 лева , представляваща останала непогасена част от поето задължение по запис на заповед от 15.05.2015 г. в размер на 4500 лева , с молба за отмяна на решението , уважаване на иска и присъждане на направените по производството разноски.

Навежда оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение, поради неточна преценка на събраните по делото доказателства , които с достатъчна убедителност установяват обстоятелствата , че ответникът много пъти след настъпване на падежа/ 20.07.2015 г./ е признавал задължението си по записа на заповед , направил е частични плащания на сумата 1000 лева на 20.06.2018 г. , сумата 1500 лева на 30.05.2020 г. и сумата 700 лева на 22.06.2021 г. и е молил за отсрочки за погасяване на остатъка от цялата сума.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът чрез пълномощника си адвокат П. Н. от ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ становище за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

Претендира присъждане на направените по въззивното производство разноски .

В с.з. пълномощниците на страните поддържат доводите си , изложени в жалбата и отговора й .

Съдът след като ги обсъди с оглед преценката на събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

1

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.4, вр. с ал.1, т.1 ГПК и на основание чл.538, ал.1, вр. с чл.535 ТЗ.

Ищецът твърди , че на основание издаден на 15.05.2015 г. запис на заповед ответникът се е задължил в срок до 20.07.2015 г. да му заплати чрез превод по банковата сметка сумата 4500 лева . На падежа не е погасил задължението си , а след това е извършил плащания с частичен погасителен ефект: на 20.06.2018 г. – 1000 лева и на 30.05.2020 г. – 1500 лева. След издадената по реда на чл. 417, т.10, чл.418 ГПК заповед за изпълнение по.ч.гр.д. № *** е заплатил по банков път на 23.06.2021 г. още 700 лева.

Остава непогасен остатък от дълга в размер на 1300 лева.

Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането за остатъчната сума , както и да присъди направените по производството разноски .

Ответникът признава възникналото от записа на заповед негово задължение , отрича твърденията в исковата молба , че е извършвал частични плащания на 20.06.2018 г. и 30.05.2020 г. , тъй-като на тези дати той се е намирал в чужбина , където е изпълнявал трудовите си функции на длъжността шофьор на товарен автомобил при двама работодатели: „С&Т“ ЕООД – гр.В.Търново и немското дружество „Ким Транс“ООД и оспорва иска с възражение вземането да е погасено по давност – чл. 537, вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ.

Спорът между страните се заключава във въпроса налице ли е изявление или действие на ответника с материалноправната значимост на признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД , прекъсващо давността ?

Отговорът е отрицателен .

Материалноправното възражение за погасителна давност има качествената определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, „парализиращ” осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , след като вече е изтекъл предвидения в закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 ЗЗД/, не е имало прекъсвания в този срок / чл.116 ЗЗД/, нито доброволно плащане след изтичането му / чл.118 ЗЗД/ - чл.120 от ЗЗД.

Давността на паричното вземане, произтичащо от едностранна правна сделка, титулувана запис на заповед/ чл.535 ТЗ/ е тригодишна- чл. 537, вр. с чл.531, ал.1 от ТЗ.

В разглеждания случай падежът му е настъпил на 20.07.2015 г. и следователно календарното време , което законът е отредил да съставлява давностния срок е изтекло на 20.07.2018 г. За да бъде успешно отречено правото на ответника правомерно да откаже изпълнение на остатъчното си задължение в резултат на позоваване на последиците на погасителната давност с възражение , ищецът трябва да установи , че пораждането му не се е осъществило , тъй-като е осуетено от факт на изявление или действие на първия , настъпил преди изтичането на давностния срок , имащ материалноправното значение на признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД.

Признаването е изрично заявено от длъжника съгласие/ споделяне/ с представата, волята и очакването на кредитора, направено пред / насочено към него, че съществува неизпълнено задължение на конкретно правно основание, подлежащо на 2 изпълнение / без обаче да е необходимо изявлението да съдържа намерение за изпълнение/ , или активно поведение , което по такъв начин съответства на съдържанието на тази представа, воля и очакване , че категорично и недвусмислено потвърждава съществуването му/ щом се признава задължението значи се признава и вземането , както и принадлежността му на конкретния негов претендент /.

Ищецът настоява , че такива факти са двете твърдени частични плащания и молби на ответника за отсрочки да изпълни цялото си задължение.

Без оглед на опората им в събраните доказателства, въпросните плащания, ако и да са извършени/ въпреки че двата неподписани от ответника частни документа „ приходни ордери“ са негодни да ги установят само от гледище на естеството на спора , вменяващо тежестта на доказването им на ищеца- кредитор като изгодни за каузата му обстоятелства, отречени от другата страна - чл.180 ГПК, защото в обикновените случаи изявлението му би било признание на неизгодни за него обстоятелства, извършването им, макар и не лично от първия на посочените в ордерите дати поради доказаното му отсъствие то страната , намира подкрепа в допустимите показания/ забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК се отнася за страната носител на паричното задължение, а не за страната кредитор и получател на плащането – аргументи от чл. 77, ал.1 и ал.3 от ЗЗД/ на свидетелите К.Д. и Д.Д. и в житейската логика – ако не е имало частични плащания , ищецът при такава голяма забава няма разумно основание да предявява иск за част от цялото вземане по записа на заповед !/ нямат стойността на признаване на остатъчното претендирано вземане от 1300 лева , прекъсващо давността, защото са погасителни части на цялото задължение по записа на заповед и не съдържат в себе си подразбираемо признание на целия му размер/ вж. в горния смисъл и Решение № 98/26.07.2013 г. по т.д. № 851/2012 г. на ВКС- ТК, I отделение / - аргумент от чл.116а и чл.66 от ЗЗД.

Понеже законът казва , че предявяването на частичен иск не прекъсва давността за цялото вземане, би било нелогично частичното плащане без доказателство , че длъжникът към този момент е изявил обещание / воля да плати и остатъка, да я прекъсва , тъй-като както кредиторът , така и длъжникът може да променят или вече да са променили отношенията си, представите и намерението си относно съществуването и/или съдбата на дълга.

Освен това второто плащане , както е показано във времето е извън давностния срок и няма по начало защо да се обсъжда .

В изслушаните свидетелски показания няма достатъчно времева определеност и от тях не може да се извлече сигурно/ сигурното на практика е документираното / сведение , че докато е текъл той , ответникът изрично е признал в конкретно установено време и по конкретен изразен начин пред управителя на дружеството- ищец / да е молил за отсрочка да плати , както се твърди/ , че дължи цялата сума/ Д. : „ Понеже сме комшии, редовно го виждаме пред входа/ кога ?/ и го питаме какво става, кога ще плати . Той отговаря , че е в затруднено положение …..“, „ Преди няколко месеца/ т.е. извън давностния срок/ сме го виждали пред входа и той казва, че ще плати , да го изчакаме още малко“; „Преди година/ извън давностния срок/ пак го срещнахме пред блока, попитахме го какво става , той каза, че знае, че ни дължи пари , но е претърпял инсулт или инфаркт и е в тежко положение …“ „ Когато сме го питали за парите , никога не е отричал , че ги дължи и винаги е казвал да го изчакаме още малко“;

Димитров: „ Н. никога не е отричал, че дължи тези пари, обещаваше, че ще ги плати след седмица, след месец и така …“/

3

По изложените съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне като погасен по давност в съгласие с правораздавателния резултат на обжалваното решение.

При този изход на спора , ищецът дължи на ответника сумата 300 лева , представляваща направени по въззивното производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъде осъден да я заплати , понеже вторият е упражнил правото по чл. 78, ал.3 ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Решение № 1413/15.12.2021 г. по гр.д.

№ 2370/2021 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ДИПЕСТА“ООД, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново, ул. Петър Пармаков № 3 , с ЕИК 104511210 да заплати на Н. С. Н. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В.Търново, ул.“Оборище“ № 10 , вх.Е, ет.1, ап.1 сумата 300/ триста/ лева , представляваща направени по въззивното производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4