Решение № 247 от 04.12.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 506/2022
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 04.12.2023
- В сила
- 22.04.2024
- Състав
- Александър Костадинов Трионджиев
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 или 3 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 или 2 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 или 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 247 гр. Разлог, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200506 по описа за 2022 година
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от ЕТ„Т.-В.Н.“, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.
„И.“№31, в.А, е.4, а.24, срещу НП №01-2200170 от 07.09.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „глоба“ от 3`000.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Посредством депозираната жалба се оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което се настоява за неговата отмяна.
В последното ОСЗ се явява адв. Т. – процесуален представител на жалбоподателя, която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
В ОСЗ процесуалният представителна на НО - юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата като заявява, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Настоящата жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок и същата е адресирана до надлежния съд.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Съображенията на съда за това са следните:
Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от НО нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на НО е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.
Оспореното НП /предмет на настоящото дело/ и актът за установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията на последните. С обжалваното НП е прието, че ЕТ„Т.-В.Н.“, в качеството си на работодател по смисъла на пар.1 от ДР на КТ, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 30.03.2022 г. не е 1 сключил писмен трудов договор с К.В.П., по отношение на предоставената от последния работна сила на изпълнявания от търговеца строителен обект - довършителни СМР на Рехабилитационен мед. център с хотелска част, ресторант, басейн, подпорни стени и хидравличен пътнически асансьор, находящ се в УПИ п.XIX, пл. №985, 986, 987, кв.22 по плана на с.Б., о.Р.
Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.
В текста на чл.1, ал.2 от КТ, изрично е посочено че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В чл.62, ал.1 от КТ е разписано, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
За да е налице неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ, в адм. нак. производство, а така също и в производството пред съда, контролиращ правилността и законосъобразността на издадено НП, следва безспорно да се установи съществуването на такива отношения между физическо лице и друг субект на правото, които да могат да се квалифицират като трудови. За да се прецени дали дадено правоотношение е трудово, следва да са налице такива доказателства, от които да се направи извод, че същността на работата представлява съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия.
По делото като свидетели са разпитани Т.К. и Б.И. – служители на ДИТ-Б., участвали при извършването на проверката. Разпитани са и лицата К.П. и М.П. Като писмени доказателства са приобщени материалите от адм. нак. преписка, а така също и други писмени доказателства, представени в хода на съдебното следствие.
От събрания доказателствен материал може да се направи категорично заключение, че към 30.03.2022 г., К.В.П. е предоставял работната си сила в полза на ЕТ„Т.-В.Н.“, без обаче отношенията им да са уредени с нарочен писмен трудов договор към онзи момент. Следва да се посочи, че в този смисъл са показанията на Т.К. и Б.И.. От показанията на К.П. също може да се направи извод, че е полагал труд в полза на ЕТ. Също така от показанията на свидетеля М.П. не би могло да се обоснове извод за това, че К.П. е бил нает от други лица, а не от жалбоподателя. Наистина този свидетел сочи, че на обекта е действала фирма подизпълнител. В същото време свидетелят не посочва никаква конкретна информация за лицето К.П.. В приложената по делото Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от К.П., става ясно че деклараторът работи за ЕТ„Т.-В.Н.“, а така също и че няма сключен трудов договор.
Дейстиветлон, по делото са представени преписи от Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи , сключен между ЕТ„Т.-В.Н.“ и „Т.т.л.“ООД и Договор за строителство, сключен между В.С.Т. и „Д.б.г.“. Липсват обаче каквито и да било доказателства, удостоверяващи че К.В.П. е бил в трудово правоотношение с някое от другите 2 страни по посочените по-горе съглашения или да е бил нает на граждански договор от тях. Всичко изложено по-горе налага крайния извод, че К.П. на 30.03.2022 г. е предоставял работната си сила в полза на ЕТ„Т.-В.Н.“.
Въпреки изложеното, НП подлежи на отмяна, като съображенията са следните:
Според чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, видът и размера на наказанието са задължително съдържание на всяко НП. Това е така, понеже санкционираното лице следва да е наясно както с обстоятелствата, свързани с вмененото му адм. нарушение и с нарушените законни разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание.
В чл.13 от ЗАНН е посочено, че за адм. нарушения могат да се предвиждат и налагат следните адм. наказания: обществено порицание, глоба, временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Текстът на чл.83, ал.1 от ЗАНН регламентира, че в предвидените в закон указ, постановление на МС или наредба на ОбС случаи на ЮЛ и ЕТ може да се налага 2 имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Ал.2 на същия член сочи, че санкцията по предходната алинея се налага по реда на ЗАНН, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред.
В чл.414, ал.4 от КТ е разписано, че работодател който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до 15`000.00 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лева.
Изложеното дава основание да се приеме, че когато нарушението е извършено от физическо лице, на същото се налага адм. наказание глоба. Когато обаче нарушението е допуснато от ЮЛ или ЕТ, на същите се налага имуществена санкция. Невъзможно е търговецът /ЮЛ или ЕТ/ да бъде санкциониран с глоба, както е недопустимо и на физическите лица да се налага имуществена санкция.
В настоящия случай на стр.2 от процесното НП е отразено, че жалбоподателят е нарушил ч.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, НО постановява налагане на от ЕТ„Т.-В.Н.“ на „глоба“ от 3`000.00 лева. По този начин на ЕТ, в разрез с нормата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, е наложена глоба. Както вече бе посочено по-горе, недопустимо е ЕТ да бъдат наказвани с глоба, тъй като на същите, при извършване на адм. нарушение, може да се наложи имуществена санкция. Така наложената с диспозитива на НП санкция „глоба“ на ЕТ въвежда неяснота по въпроса кой е извършителят на деянието и на кого се налага административното наказание - ЕТ, ФЛ, което е регистрирано като такъв, ФЛ, което представлява виновно длъжностно лице или друго ФЛ.
Обстоятелството че в следващите изречения след диспозитива с който е наложена „глоба“ от 3`000.00 лева, НО е посочил защо счита че следва да се определи „имуществена санкция“ в конкретен размер, не може да обоснове извод, че става въпрос за техническа грешка при изписване на глобата.
Действително НО се е мотивирал защо определя имуществена санкция в определен размер.
Административното наказание обаче се налага посредством диспозитива на НП – частта в която ясно и конкретно се сочи за кое нарушение и на какво основание се определя конкретна глоба или имуществена санкция. Наказанието не се налага посредством мотивите, последните единствено внасят яснота за неговия вид и размер. При това положение разминаването на вида санкция, посочена в диспозитивната част и в мотивационната такава от оспорения адм. акт внася допълнителна неяснота относно въпроса, а именно - каква санкция НО е искал да определи и наложи.
Поради горните съображения съдът намира, че оспореното НП подлежи на отмяна.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право да му бъдат възстановени сторените от него съдебни разноски, възлизащи на 550.00 лева - заплатено адв. възнаграждение. Именно тази сума трябва да бъде заплатен от Д„ИТ“-Б. на лицето, подало жалбата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-2200170 от 07.09.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на ЕТ„Т.-В.Н.“, ЕИК*, е наложено адм. наказание, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „глоба“ от 3`000.00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Д„ИТ“-Б. да заплати на ЕТ„Т.-В.Н.“, ЕИК*, сумата от 550.00 лева – сторени съдебни разноски за адв. възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3
4