Решение № 4619 от 18.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26669/2022
- Вид
- Решение № 4619
- Подписан
- 18.03.2025
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 346 · Кодекс за застраховането
- чл. 362 · Кодекс за застраховането
- чл. 438, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 438, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 443 · Кодекс за застраховането
- чл. 448, ал. 8 · Кодекс за застраховането
- чл. 456 · Кодекс за застраховането
- чл. 456, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4619 гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ...... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110126669 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Я. Х. Г., ЕГН: **********, и Х. Я. Г., ЕГН: **********, и двамата с адрес: ......., чрез адв. Е. Й. от ........, срещу „........, със седалище и адрес на управление: ....... с която е предявен иск с правно основание чл. 456 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 21066,13 лв. (след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК), представляваща заплатени от ищците суми за погасяване на задължения на техния наследодател ........ Г.а по сключения от същата с „........... договор за потребителски кредит № ......... г., обезпечен със застраховка „Живот“ по рамков договор № ......, сключен между ответното застрахователно дружество и банката, във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя на 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2022 г., до оконачателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на ........
Г.а, починала на 14.07.2020 г., която приживе в качеството на кредитополучател, заедно с първият ищец, в качеството съдлъжник, са сключили с „........ договор за потребителски кредит № ..........от ....... г., за сумата от 31350 лв. ........ Г.а попадала в обхвата на сключен между ответника ..... и ......... договор за групова застраховка „Живот“ за обезпечаване на кредитни вноски. На 14.07.2020 г. настъпила смъртта на ........ Г.а, която била покрит по застраховката риск. Към тази дата по договора за кредит били налице непогасени задължения в размер на 21066,13 лв., които били заплатени от ищците в качеството им на наследници по закон на починалия 1 кредитополучател, веднага след смъртта на последния. При отправена извънсъдебна претенция за изплащане на остатъка от задълженията по кредита, съгласно условията на застрахователния договор, ответникът отказал плащане с възражение, че е налице изключен риск, като се позовал на т. 16, раздел „Общи изключения“ от специалните условия за застраховане със застраховка „Живот“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка от 20.07.2015 г. Ищците оспорват отказа на застрахователя за заплащане на дължимата застрахователна сума като неоснователен, като твърдят, че за да се приеме едно обстоятелство за съществен за риска и в този смисъл основание за отказ за изплащане на обезщетение, застрахователят следва писмено да постави на застрахованото лице въпроси дали то е налице към сключването на договора. В случая, такива въпроси за наличие на такива обстоятелства не били поставени на застрахованата, поради което не можело да се приеме, че е налице случай на несъзнателно или съзнателно неточно обявяване или премълчаване по смисъла на чл. 362 КЗ, поради което ищците считат, че не съществува основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендират разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „........... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. .............-М.а. Процесуалният представител оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че наследодателят на ищците – ........ Г.а, била застрахована по сключен групов застрахователен договор между банкатакредитодател ................ и ответното дружество при специални условия за групова застраховка на кредитополучатели при условията на договор № ..............., застрахователна полица № .......... Не оспорва, че по повод смъртта на кредитополучателя, пред ответното дружество е била предявена претенция за заплащане на застрахователната сума, по която е бил постановен отказ.
Поддържа, че застрахователят правомерно е отказал плащане, тъй като при разглеждане на представените във връзка с претенцията медицинска документация се установило, че причина за смъртта на застрахованото лице е „Хроничен алкохолен хепатит с остър тласък. ОССН и ОДН“, а съгласно т. 16 от специалните условия към застраховката, с които наследодателят на ищците е заявил изричното съгласие, извън застрахователното покритие били случаи на смърт, настъпила вследствие на употреба и въздействие на опиати, наркотици, алкохол и/или други упойващи вещества. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
........., конституирана като трето лице-помагач на страната на ищците, не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Така очертаният с исковата молба предмет на делото дава основание на настоящия състав да приеме, че предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 456 КЗ. В тежест на ищците по делото е да докажат, че са наследници по закон на лице, което приживе е сключило договор за банков кредит; че същото лице, в качеството си на кредитополучател, е застраховано лице по валиден договор за застраховка; че в срока на действие на застрахователния договор е настъпил покрит застрахователен риск – смърт на застрахованото лице, както и че след настъпване на застрахователния риск ищците са платили остатъчното задължение по договора за кредит. За установяване на посочените обстоятелства ищците са ангажирали писмени доказателства.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за отказ от плащане, на което се е позовал в отговора на исковата молба, а именно, че смъртта на застрахования е настъпила вследствие на употреба и въздействие на алкохол. За установяване на посоченото обстоятелство ответникът е ангажирал множество писмени доказателства и по негово искане е назначена съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 438, ал. 1 КЗ договорите за застраховка „Живот“ се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телеснатата целост на физическото лице, което може да бъде застрахования или трето лице. Тази застраховка покрива риск, който засяга непосредствено неимуществената сфера на застрахования като предмет на застраховане са лични, неимуществени блага. За двете страни по нея има насрещни престации: застрахования да плати застрахователна премия, а за застрахователя да плати застрахователна сума при настъпване на някой от застрахованите рискове.
Застрахователната сума няма обезщетителен характер, а е определена в договора като глобален размер и не зависи от размера на претендираните вреди. Предвидената в чл. 438, ал. 4 КЗ възможност застрахованото лице да е различно от застраховащия е отделно закрепена в чл. 443 КЗ, който реграментира сключването на застраховка „Живот“ с предмет животът, здравето или телесната цялост на друго лице (застраховано лице). Такъв договор има сила само ако е сключен с изрично писмено съгласие на застрахованото лице.
Съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ, когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.
В настоящия случай, страните не спорят, а и от приетия по делото договор за потребителски кредит № ........., се установява, че на 08.04.2016 г. между „........... (понастоящем „............, в качеството на кредитодател, и ........
3
Г.а, в качеството на кредитополучател, и ищеца Я. Х. Г., в качеството на съдлъжник, е сключен договор за потребителски кредит. Размерът на отпуснатия кредит е 31350 лв, който кредитополучателят се задължил да върне на кредитора, заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 120 равни (анюитетни) месечни вноски, в срок до 15.04.2026 г. – чл. 1 и чл. 5.1 от договора. Суматата която е следвало да бъде върната в края на периода е в размер на 44722,80 лв. – чл. 4.4. от договора.
Няма спор също така, а и от приетите доказателства – сертификат и съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот“ от 06.04.2016 г., подписани от кредитополучателя, чийто подпис не е оспорен по делото, се установява, че кредитополучателят ........ Г.а е застраховано лице по договор за групова застраховка „Живот плюс“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски, сключен между „........., в качеството на застраховащ, и ответника „..........., като застраховател, като с изрично писмено съгласие на кредитополучателя ........ Г.а е застрахован неговият живот, здраве и телесна цялост. Застраховката е направена в полза на трето лице .......... – т. 15.1. Страните не спорят относно действителността на застрахователното правоотношение и неговото съдържание. Съгласно условията на застрахователния договор (видно от приложения по делото сертификат) при настъпване на покрит риск "смърт" на застрахования кредитополучател застрахователят дължи застрахователно плащане в размер до главницата по кредита. Застрахователният договор е сключен при условията на рамков договор № ........, сключен между ответното дружество и „..........., и Специални условия за застраховане със застраховка „Живот“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от 20.07.2015 г. за застрахователна сума в размер до главницата по договор за кредит № .............
Не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че застрахователното събитие смърт на застрахованото лице ........ Г.а е настъпило на 14.07.2020 г. и ищците са негови наследници по закон, а именно Я. Х. Г. – съпруг и Х. Я. Г. – син, видно от приетите като доказателства препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници. За настъпването му ищците са уведомили застрахователя, при който е заведена застрахователна претенция № ..........за заплащане на застраховатената сума, видно от представената по делото кореспонденция между главните страни по делото, неоспорена от същите.
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ответникът е постановил отказ, позовавайки се на т. 16.3. от Специалните условия за застраховане със застраховка „Живот“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към „......... от 20.07.2015 г. Застрахованото лице ........ Г.а е приела посочените Специални условия за застраховане със застраховка „Живот“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към .......... от 20.07.2015 г. и е получила екземпляр от същите, видно от попълнената от застрахования декларация в 4 края на приетите по делото формуляр за застраховане по застраховка за необезпечени с ипотека кредити. При това съдът приема, че посочените Специални условия, валидно обвързват застрахования, съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ. Съгласно т. 4 от посочените условия, застрахователното покритие включва следните рискове: смърт на застрахования, вследствие на злополука или заболяване; трайна загуба на работоспособност над 70%, вследствие на злополука или заболяване, диагностицирано за първи път в срока на застраховката, включително когато този процент загубена работоспособност е установена като допълнителна загуба на работоспособност при преосвидетелстване вследствие на заболяване, диагностицирано за първи път в срока на застраховката. По силата на застрахователния договор ответникът е поел задължение при настъпване на застрахователно събитие, съставляващо покрит риск, да изплати на кредитора ............. задължения по договора за кредит и по-конкретно при смърт на застрахованото лице – остатъчната стойност по кредита, видно от т.14.1 вр. т. 14 от специалните условия. В т.