Решение № 1378 от 24.09.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Плевен, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430101549 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от председателя И.В.В., чрез адвокат И. М. от *** срещу З.

П. Ц.А.С., ЕИК ***.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди се, че на 01.12.2024г. в ***, между ищцовата Коопирация, в качеството на Изпълнител и ответника ЗП Ц.А.С., в качеството на Възложител, бил сключен договор за услуга, по силата на който ищеца се задължил да извърши агротехническа услуга „продълбочаване на 510,4 дка в землището на ***, а ответникът - да заплати възнаграждение в размер на 13,00 лв. (6,65 евро) без ДДС на декар. Твърди се, че ищеца изпълнил изцяло и в срок задълженията си по договора. На 10.12.2024г. извършената работа била приета от ответника без никакви възражения относно обем, качество или срокове, което било удостоверено с 1 двустранно подписан приемо- предавателен протокол. Твърди се още, че въз основа на извършената и приета работа, на 10.12.2024г. ищецът издал фактура № 0000010023 на обща стойност 7962,24 лв. (4 070,98 евро) с включен ДДС.

Сочи се, че съгласно чл. 2.2 от договора, уговореният срок за плащане на дължимото възнаграждение бил до 31.12.2024г. След изтичането му ответникът изпаднал в забава, като извършил следните частични плащания:

- на 31.01.2025г. - 2000,00 лв. (1 022,59 евро);

- на 30.04.2025г. - 2000,00 лв. (1 022,59 евро);

- на 31.08.2025г. - 1 208,06 лв. (617,76 евро).

При тези плащания, към датата на подаване на исковата молба, остатъкът от дължимата главница бил в размер на 2 754,18 лв. (1 408,88 евро).

Съгласно чл. 4.2 от договора, при забава за заплащане на уговорената цена, Възложителят дължал на Изпълнителя неустойка в размер на 0,01% на ден от неплатената част на цената за всеки ден забава. За периода от 01.01.2025г. до 08.04.2026 г. дължимата неустойка е в общ размер на 186,55лв. (95,38 евро), формирана както следва:

За периода 01.01.2025г. - 30.01.2025г. (30 дни) върху сумата от 7 962,24 лв. - 23,89 лв.

За периода 31.01.2025г. - 29.04.2025г. (89 дни) върху сумата от 5 962,24 лв. - 53,06 лв.

За периода 30.04.2025г. - 30.08.2025г. (123 дни) върху сумата от 3 962,24 лв. -48,73 лв.

За периода 31.08.2025г. - 08.04.2026г. (221 дни) върху сумата от 2 754,18 лв. - 60,87 лв.

Навеждат се доводи, че на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената главница, считано от деня на забавата - 01.01.2025 г. За периода до подаване на исковата молба (08.04.2026 г.) размерът на това обезщетение бил 510,97 лв. (261,26 евро), изчислен при отчитане на извършените частични плащания.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните 2 суми: сумата от 2 754,18 лв. (1 408,88 евро), представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор за услуга от 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 186,55 лв. (95,38 евро), представляваща договорна неустойка за забава по чл. 4.2 от договора за периода 01.01.2025 г. 08.04.2026 г. и сумата от 510,97 лв. (261,26 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.01.2025 г. - 08.04.2026 г. Претендират се и направените по делото разноски.

В о.с.з. на 15.09.2026г. е допуснато изменение на цената на исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която се счита предявена в размер на 165,88 евро.

Ищецът *** с ЕИК ***, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът З. П. Ц.А.С., ЕИК *** не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът констатира, че на ответника З. П.

Ц.А.С., ЕИК/Булстад *** са редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.

Ответникът не се представлява от упълномощен процесуален представител в открито съдебно заседание, за което е редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в отсъствие на него представляващ.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявените искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът 3 намира, че следва да присъди разноските на ищеца, възлизащи в размер на 91,04 евро за държавна такса. Видно е от приложеното пълномощно на адв.М., осъществяващ процесуално представителство на ищеца по делото, че е посочено дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро, което да бъде преведено по банкова сметка. Както е прието в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в случаите, при които е договорено, че заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде извършено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането и то представени до приключване на производството пред съответния съд. В случая такива доказателства не са представени, поради което съдът не съобразява разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, З. П. Ц.А.С., ЕИК/Булстат ***, с адрес ***,

ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявана от председателя И.В.В., сумата от 1 408,88 евро, представляваща неплатена част от възнаграждение по Договор за услуга от 01.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считено от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.04.2026г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД З. П.

Ц.А.С. с ЕИК/Булстат ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** с ЕИК ***, сумата от 95,38 евро, представляваща договорна неустойка за забава по чл.4.2 от Договор за услуга от 01.12.2024г., дължима за периода от 01.01.2025г. до 08.04.2026г.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД З. П.

Ц.А.С. с ЕИК/Булстат ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** с ЕИК ***, сумата от 165,88 евро, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 01.01.2025г. до 08.04.2026г., изчислявана над размера на договорната неустойка до размера на обезщетението за забава по чл.86 от ЗЗД.

4

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, З.

П. Ц.А.С. с ЕИК/Булстат ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на *** с ЕИК ***, сумата от 91,04 евро, представляваща деловодни разноски за държавна такса.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5