Решение № 3026 от 05.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3026 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20211100512016 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Трудово-производителна кооперация Меткосплав“ ЕИК 000649412 срещу решение №20111872 от 10.05.2021 г. постановено по гр.д. №16269/2019 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта с която по предявен от Столична община иск ответникът е осъден да заплти сумата 4680,00 лева като обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване без основание на недвижим имот, представляващ терен с площ 4887 кв.м. с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр.София, *** за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2019 г. ведно със законна лихва от датата на исковата молба 20.03.2019 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с довода, че не се установява по делото ищецът да е собственик на терена, за който претендира заплащане на обезщетение. Сочи, че съдът не е анализирал събраните доказателства касателно собствеността на имота. Излага, че възприетото от съда алтернативно заключение на съдебно – оценителната експертиза е практически невъзможен вариант макар с него да се определя наем само за 160 кв.м. Счита, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до неверни изводи, поради което моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо не го да бъде постановен друг акт, с който предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

С отговора на въззивната жалба въззиваемият оспорва жалбата като счита решението за правилно и законосъобразно. Заявява, че Столична община е безспорен собственик на терена и сградите в него. Актовете за собственост са съставени след влизане в сила на КККР, а във всички скици като собственик на имота е посочена именно Столична община.

Моли решението да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните 1 по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване своето обедняване, обогатяването на ответника, както и връзката между обогатяването и обедняването, произтичащо от ползване на собствения на ищеца имот в процесния период без наличие на правно основание за това. При предявен иск от невладеещ собственик срещу владеещ несобственик, за заплащане на обезщетение за ползване на вещта, е необходимо ищецът да е неин собственик, ответникът да я е ползвал фактически и без основание. Владеещият без основание несобственик дължи обезщетение на невладеещия собственик по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

За да уважи частично предявеният иск районният съд е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: че Столична община е собственик на процесния недвижим имот, че ползването на имота е предадено на ответника на основание сключен договор за наем от 14.09.1999 г. и че ответникът е продължил неговото ползване след изтичане на срока за това. Съдът се е аргументирал, че макар представените актове за общинска собственост да нямат конститутивно действие ответникът не е успял да обори тяхната доказателствена сила, установявайки, че е собственик на имота, поради което е приел, че имотът е бил държавна, а след това общинска собственост. Съдът е кредитирал заключението на съдебно – оценителната експертиза, според което средната пазарна наемна цена на имота за процесния период възлиза на 4680,00 лева, поради което е уважил иска до този размер.

По наведените от въззивника възражения, че не се установява ищецът да е собственик на процесния имот настоящият съдебен състав съобразявайки приетото по делото заверено копие на влязло в сила решение по гр.д. № 13595/2022 г. по описа на СГС, I-4 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ТПК „Меткоспав“ ЕИК 000649412 против Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Столична община не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-53 от 23.11.2011 г. на изп. Директор на АГКК с площ 4731 кв.м. , находящ се в гр. София, ул.

„Заводска“ №8, счита възражението му за неоснователно. Ответникът по иска, чиято е била доказателствената тежест е установил, че е собственик на процесния имот, поради което отрицателният установителен иск на ТПК „Меткосплав“ е бил отхвърлен като неоснователен. Приетото със сила на присъдено нещо, че ответникът не е собственик на процесния имот изключва правото му да ползва имота като едно от правомощията на собственика. Не е спорно и че срокът на сключения със Столична община договор за наем за периода, за който се претендира обезщетение, е бил изтекъл. Видно от приобщения анекс №3 от 08.03.2002 г. срокът на наемното правоотношение е продължен до обявяване на търг или конкурс за отдаване на общински имоти под наем, но за не повече от една година.

Предвид това след 08.03.2003 г. имотът е ползван от ответника без правно основание. В резултат на това ползване ищецът е пропуснал да получава приходи от имота, равняващ се 2 на средния месечен наем. С тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като не е било налице основание за ползване на имота. Налице е връзка между обедняването и обогатяването, които произтичат от един и същ факт (неоснователното ползване), поради което може да се направи извод, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетение. В този смисъл и в съответствие със съдебната практика районният съд правилно е приел, че владението на имота от страна на ответника без основание е довело до обедняване на собственика, поради което му се дължи обезщетение по силата на чл. 59 ЗЗД.

Относно наведените от въззивника възражения за начина, по който е определено обезщетението, дължимо на ищеца, следва да се посочи, че съдебната практика е константна, че неоснователното обогатяване на ползващия се от чуждата вещ, се определя от средно месечния пазарен наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер (пазарния наем, който последния би получил за спорния период). По делото е прието заключение на съдебно – оценителната експертиза, вещото лице по която е посочило, че не може да се определи средна наемна цена за поземления имот, тъй като същият е почти застроен по неговата периферия и не остава свободна площ, която да бъде с потенциал за отдаване под наем. Алтернативно е посочил, че ако незастроената площ се намали с по три метра за пешеходен достъп до сградите в имота ще се обособи площ от 160 кв.м., която да може да се отдава под наем, при което е определил, че средният пазарен наем на тази площ за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2019 г. възлиза на 4680,00 лева, която сума е присъдена на ищеца. Така изготвеното заключение не е даден отговор на въпроса, за който е допуснато, а именно каква е пазарната цена на процесния имот за периода 01.02.2017 г- 28.02.2019 г. Преценявайки договора за наем от 14.09.1999 г., съгласно който отдаденият под наем обект представлява недвижим имот с площ 4887 кв. м., който ще се ползва за работилници, и актовете за собственост, с които се легитимира наемодателя и по конкретно акт за частна общинска собственост №296/04.08.1998 г., съдът счита, че под наем е отдаден терен с площ 4887 кв.м. ведно с построените в него сгради, които да се използват за работилници. Страните не спорят, че процесният имот е с площ 4887 кв.м., за която е следвало да се определи средният пазарен наем. Независимо от това след като предявеният иск е доказан по основание следва да се възприеме алтернативния вариант на заключението, тъй като при него вещото лице посочва среден пазарен наем за процесния период, макар и за значително по – малка площ от имота, което е в съответствие и с диспозитивното начало в процеса, тъй като положението на жалбоподателя не може да бъде вполшавано при липса на съответна жалба от ищеца.

С оглед изложеното по – горе решението на районния съд следва да бъде потвърдено, а на въззиваемия да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивира, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20111872 от 10.05.2021 г., постановено по гр. дело № 16269/2019 г. по описа на СРС, 69 състав.

ОСЪЖДА „Трудово – производителна кооперация Меткоспав“ ЕИК 000649412 със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да заплати на Столична община, ЕИК 000696327 с адрес: гр. София, *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 102,26 евро разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4