Решение № 737 от 06.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. В., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110203054 по описа за 2023 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Николаев С. срещу Наказателно постановление № 23-0819-002057/14.06.2023 г. на Началник група към ОДМВР-В., сектор "Пътна полиция"-В., с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и намира същите за недоказани. Конкретно сочи, че липсват доказателства за осъществено деяние. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозирала е писмено становище.

1

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 26.02.2023 г. в 08.32 часа, л.а. с рег. ****** се движел в гр. В. по бул.“В.Л.“ в посока бул.“О.П.П.. Участъкът от пътя бил в границите на населеното място, а процесният автомобил се движел със скорост от 101 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 с №11743с9. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на Мария С.а и тя била поканена да се яви в сектор "Пътна полиция"-В. във връзка с констатираното нарушение. На 10.03.2023 г. С.а представила декларация по чл. 188 от ЗДвП , в която удостоверила, че по време на заснемане на нарушението автомобилът е бил управляван от Д. Николаев С.. На въз.С. също била предоставена за подпис декларация по чл. 188 от ЗДвП в която той изрично посочил, че на процесната дата той е управлявал автомобила.

Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил със скорост 101 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, като деянието е извършено в условията на повторност. Актът бил съставен на 29.03.2023г. е връчен лично на възз. бил е подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент). Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свид.Б. от приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и от 2 приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св. Б. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетелят, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания.

Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №11743с9 и фотоснимки, протокол за използване на АТСС, декларации по чл. 188 от ЗДвП и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

От приложените по делото декларации по чл. 188 от ЗДвП и от показанията на св. Б. се установява, че на 26.02.2023 г. около 08, 32ч. въз.С. е 3 управлявал процесният автомобил в гр. В.. Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– Видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 с №11743с9 съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел по бул.“В.Л.“ в гр. В., в рамките на населено място със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол за проверка № 7-С-ИСИС/13.04.2022 г.) и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 104 км/ч. (видно от данните, отбелязани върху фотоснимката). При издаването на наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 101 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП . Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с посочената норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба. Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Наказанието глоба е определено във фиксирания размер, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , а именно- 700 лв., увеличени със 50 лв., тъй като санкционната норма 4 предвижда глобата да се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. (в случая разрешената скорост е превишена с 51 км/ч). Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство също е наложено в предвидения в закона размер, като липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

От така отразеното в НП, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават актове, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила по издаване на наказателното постановление, нито пък нарушения на процедурата по установяване на нарушението с АТСС.

С оглед на изложеното, резултатите, отчетени от посоченото устройство, обективирани върху приложеното по делото веществено доказателство- фотоснимка, се явяват валиден източник на информация за извършено нарушение на правилата за движение, в частност скоростта на движение. Видно от представената фотоснимки, на посочената дата, в 20. 50 часа, лек автомобила управляван от въззивника, се е движил по бул. "В.Л." със скорост от 101 км/ч, след приспадане на възможното отклонение при измерването. Съгласно таблицата, част от чл. 21, ал. 1 ЗДвП , при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства категория "В", в населено място е до 50 км/ч.

Въз основа, на изготвените фотоснимки, справка за регистрация на МПС, и представена декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП , е установено, че именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил по време на извършване на нарушението, което обстоятелство не се оспорва и в подадената жалба.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като въззвника е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със скорост над максимално допустимата, предвиждал е общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването 5 им, доколкото съзнателно е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирал с избраната от него скорост.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К № 4925608, ЕФ №5105176 и двата влезли в сила на 28.04.2022г. и ЕФ 5404189 влязъл в сила на 21.04.2022г. за същото нарушение, като процесното.

По отношение на ЕФ К № 4925608, влязъл в сила на 28.04.2022г. от изисканите от АНО доказателства се представиха такива сочещи конкретното връчване на фиша- копие на разписка удостоверяваща връчване на ЕФ на 14.04.2022г. Представени са доказателства за плащане на наложеното наказание на 14.04.2022г., съвпадащ с датата на връчването му съгласно уведомлението от ОД МВР Бургас.