Решение № 4680 от 30.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4680 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100509691 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8271/19.07.2022 г. по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на СРС, 163 състав са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец Б. Е. С. срещу ответник ДЗИ – О.з. ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми – 12000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско на МПС“ № 440120215016867 от 10.11.2020 г. (със срок на покритие от 10.11.2020 г. до 09.11.2021 г.) по щета № 44012132127918/20.09.2020 г. за нанесени щети на автомобил „Порше Бокстер“ с рег. № СВ **** СА, вследствие на ПТП от 19.09.2021 г. по покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва върху тази сума, на основание чл.. 405, ал 1 от КЗ и чл. 409 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и Б. Е. С. е осъден да заплати на ДЗИ – О.з. ЕАД сумата от 215 лева, представляваща сторени разноски пред СРС от ответник на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 167734/11.08.2022 г., подадена от Б. Е. С., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд 1 правилно е приел, че са налице всички законови предпоставки, предвидени в чл. 405, ал.1 от КЗ, но неправилно възприел възраженията на ответното дружество, че е следвало да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което да е отбелязано прекратяване поради настъпила тотална щета преди изплащане на обезщетение. Районният съд не съобразил практиката на ВКС, свързана с прилагане на чл. 390, ал. 1 от КЗ, според която изплащането на обезщетението при тотална щета не е обусловено от прекратяване на регистрацията. Установено било също така по делото, че е налице подзастраховане на лекия автомобил, тъй като застрахователната сума била определена в размер на 12000 лева, а действителната стойност на автомобила е 19800 лева. В този случай, приложение намирала разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от КЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ДЗИ – О.з. ЕАД вх. № 186694/08.09.2022 г. (пощенско клеймо от 07.09.2022 г.), с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на СРС, 163 състав е образувано по искова молба, подадена от Б. Е. С. против ДЗИ – О.з. ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че на 10.11.2020 г. сключил застраховка „Каско +“ с ДЗИ – О.з. ЕАД с полица № 440120215016867 и със срок на валидност 10.11.2020 – 09.11.2021 г. с предмет лек автомобил Порше Бокстер с рег. № СВ****СА. В полицата била определена застрахователна сума в размер на 12000 лева. Твърди, че на 19.09.2021 г. в гр. София, около 17.30 часа управлявал автомобила си по бул. Самоковско шосе с посока на движение гр.

2

Самоков към София и на около 1 км. преди разклона за с. Долни Окол загубил контрол над управлението на автомобила, излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътна канавка. При настъпилото ПТП на автомобила били причинени множество щети. Съставен бил Протокол за ПТП.

Застрахователното дружество било уведомено по надлежния ред от собственика на автомобила в законоустановения срок и били предоставени всички необходими документи. Образувана била преписка по щета № 440121132127918 и на 21.09.2021 г. бил извършен оглед на автомобила.

Описани били щетите, но с писмо изх. № 0-02-14367/12.11.2020 г. било ответното дружество отказало плащане на застрахователно обезщетение.

Ищецът поддържа, че стойността на ремонта била оценена на 25922,38 лева.

Посочва, освен това, че определената застрахователна стойност била по-ниска от действителната към момента на сключване на застрахователния договор, поради което имало подзастраховане. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 12000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на събитието – 19.09.2021 г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Поддържа, че заявеният от ищеца механизъм за настъпване на ПТП не е възможен от техническа гледна точка. Оспорва твърдението, че уврежданията по застрахования автомобил не съответстват на заявения механизъм на ПТП.

При условията на евентуалност посочва, че е налице тотална щета като ищецът не бил представил доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. Поддържа, че не дължи законна лихва върху сумата. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Претендира направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и съдебноавтотехническа експертиза в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните съществува правоотношение, възникнало по договор за застрахова, че при действието е настъпило застрахователно събитие, при което са настъпили вреди на застрахования автомобил. Прието е, обаче, че застрахователното дружество 3 не дължи застрахователно обезщетение, тъй като не били представени доказателства за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка “Каско + ” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца Б. Е. С. и „ДЗИ – О.з.“ ЕАД е бил сключен застрахователен договор, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по лек автомобил Порше Бокстер с рег. № СВ****СА. Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 19.09.2021 г. около 17.30 часа лек автомобил Порше Бокстер с рег. № СВ****СА, управляван от Б. С. се движел по бул. Самоковско шосе с посока на движение гр. Самоков към гр. София и на около 1 км. преди разклона за село Долни Окол, поради движение с несъобразена скорост, водачът загубил контрол върху управлението на МПС и излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътна канавка. Установява се, че в резултат на ПТП са причинени вреди на лекия автомобил, описани от застрахователя при направения на 20.09.2021 г. оглед, отразени и в заключението на съдебно4 автотехническата експертиза. Вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка описаните повреди по лек автомобил Порше Бокстер с рег. № СВ****СА съответстват на механизма на ПТП и могат да бъдат в причинно следствена връзка.

Във връзка с установяване на размера на дължимото обезщетение вещото лице от допуснатата съдебно-автотехническа експертиза е определило, че необходимите средства за отремонтиране на увреденото МПС по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП възлизат на сумата от 27809,71 лева, като посочва, че влагането на нови части е икономически нецелесъобразно. Установява се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие средната пазарна цена на лек автомобил с идентични характеристики като процесния Порше Бокстер с рег. № СВ****СА възлиза на сумата от 19800 лева.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането е предвидено, че когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на моторно превозно средство е налице тотална щета. В т. 12.3 от общите условия, приложими към застрахователния договор е предвидено, че в случай, че размерът на застрахователното обезщетение надхвърли 70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице пълна загуба. Предвидено е, че при пълна загуба (тотална щета) застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените агрегати, възли и детайли.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че застрахователят не дължи заплащане на обезщетение, тъй като не е представено удостоверение от съответния орган, че автомобилът е с прекратена регистрация. Действително съгласно чл. 390, ал. 1 от Кодекса за застраховането преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, 5 застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 12.3.1.1 от Общите условия, приложими към застрахователния договор. Непредставянето на удостоверение, обаче, не е основание да бъде отказано заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като дължимостта му не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията, а има значение само по отношение за определяне на момента, в който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с факта.

(в този смисъл Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I ТО ВКС, Решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II ТО ВКС и др.). Следователно и доколкото не е установено по делото, че процесният автомобил е дерегистриран до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не следва да бъде присъждана законна лихва от датата на събитието или от датата на подаване на исковата молба.

Следователно неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за сумата от 12000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на лек автомобил Порше Бокстер с рег. № СВ****СА вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие на 19.09.2021 г. Претенцията на ищеца се явява основателна за този размер, тъй като се установява, че към датата на застрахователното събитие действителната стойност на застрахования автомобил е 19800 лева и тя надвишава застрахователната стойност, която е 12000 лева. Съгласно чл. 389, ал. 1 от Кодекса за застраховането Извън случаите по чл. 387, ал. 1 (какъвто не е настоящия), ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. Предвид на изложеното предявеният иск се явява основателен до претендирания размер от 12000 лева.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4ae5322-43a6-4b6b-a719-be031b71a576