Решение № 14 от 09.01.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Сандански, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200339 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ДАНИ-Н ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК – 202404933, представлявано от управителя Д. Й. К., с адрес на управление – гр.

Благоевград, обл. Благоевград, бул. „Пейо Яворов“ № 21, чрез адв. Н. Р. Б. със съдебен адрес - гр. Б., ул. „Б. М.“ № *, ет. *, офис * срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506361900, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Претендира се, че ел. фиш е издаден при съществени процесуални нарушения, при неспазване на материалния закон и нарушаване правото на защита на санкционираното лице. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, явява се защитник, който 1 поддържа жалбата по посочените в нея съображения. Прави доказателствени искания.

Административно наказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и иска потвърждаване на електронния фиш.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 12.05.2023 година, в 07.35 часа, устройство №1013 2, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км.129+714, заснело движещо се ППС –ВЛЕКАЧ М. А., с рег. № ******, с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория: ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община К. за движение по път А-3, км.129+714, с посока Намаляващ километър, включен в платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която е установен неговият собственик - „ДАНИ-Н ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК – 202404933, представлявано от управителя Д. Й. К., е издаден електронен фиш за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 8506361900, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ДАНИ-Н ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК – 202404933, представлявано от управителя Д. Й. К., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал.

3 б от ЗДвП, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно:

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10., а. 1 от ЗДвП № 8506361900; известие за доставяне; Извлечение от Електронната 2 система за събиране на пътни такси за установени нарушения; фотоснимки – 2 броя – заверени ксерокопия. Справка за Нарушение.

В хода на съдебното производство са представени доказателства и от наказващия орган, а именно: становище от отдел „УИСИ“; извлечение за местоположението на стационарната контролна единица № 10132; решение № 680 на министерски съвет от 21.09.2022година; протокол №28765/21; заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на и.д. председател на управителния съвет на АПИ; образец на електронния фиш, както и доказателства за техническа годност на стационарната контролна единица; разрешение за строеж № РС77/14.08.2019г.; протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна единица.

Изискани са също и приобщени към доказателствената съвкупност справка от Интелигентни трафик системи АД с изх. № 2843/07.11.2024г. – два броя; договор с предплатен баланс, сключен между жалбоподателя Дани-Н-Транс“ ЕООД и „Интелигентни трафик системи“ АД от 12.08.2022 година; извлечение от електронна система за нарушения на дружеството от 2021 година до 2024 година.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 10132 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и становище от отдел УИСИ. Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е собственик процесното пътно превозно средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, 3 подлежащ на съдебен контрол.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на тяхната компетентност.

Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на 12.05.2023 година, в 07.35 часа, е установено нарушение с устройство №10132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-3, км.129+714, заснело движещо се ППС –ВЛЕКАЧ М.

А., с рег. № ******, с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория: ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община К. за движение по път А-3, км.129+714, с посока Намаляващ километър, включен в платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

4

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

От справката на АПИ се установява, а и не е спорно, че въззивникът е собственик на процесното ППС.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал.2, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в абсолютен размер (в случая 2500 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. ("Е." ЕООД срещу Агенция "Пътна инфраструктура") Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна 5 такса" с фиксиран размер.

Горното решение е продължение на константна практика на СЕС по приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Така например по съединени дела C-497/15 и C-498/15) е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.

Въззивният състав не счита, че е необходимо да пресъздава части от цитираното съдебно решение в настоящия съдебен акт. Достатъчно е да се отбележи, че предвидената санкция чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се диференцира наказанието спрямо размера на дължимата пътна такса или да се съобразява налице ли е липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и това е станало поради грешка, дали деянието е умишлено или по непредпазливост и прочие. Наказанието, предвидено в чл.179, ал.3а ЗДвП е в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62 в националното право. Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и С-498/15, както и че предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност.