Решение № 162 от 18.08.2025, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Троян, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340100342 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 ЗС, предявен от А. Ю. А. от с. Б., обл. Ловеч, чрез адв. П.

Я. от ЛАК, против Община Троян, ЕИК 000291709, представлявана от кмета Донка Михайлова.

В молбата се твърди, че ищецът е закупил на 24.11.2000 г. имот с идентификатор № *** по КККР на с. Б., обл. Ловеч от М.П.Ш. и П.П.Ш.. Твърди, че поради незнание го закупил с писмен договор, заверен от кмета на с. Б., обл. Ловеч, а не с нотариален акт за покупко-продажба.

Ищецът излага, че установил, че имотът е предаден на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на Община Троян, която се снабдила с акт за общинска собственост № 2171/29.07.2014 г.

Ищецът твърди, че е владял имота повече от 10 години преди ответната община да се снабди с акт за общинска собственост. Това ищецът посочва, че станало повод да предяви настоящата искова молба и да докаже правата си.

Направил е искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ОБЩИНА ТРОЯН, ЕИК 000291709, представлявана от кмета ДОНКА МИХАЙЛОВА, че той са собственик на имот с идентификатор № *** по КККР на с. Б., обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18 21/24.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Б., местност БАСАРАТА, площ на целия имот:

1594 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 9;

Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 037055; при съседи - имоти с идентификатори: ***, ***,***,

1

*** и ***.

Ищецът не претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответната Община Троян е представила отговор, в който е взето становище за допустимост на иска, като е заявено, че по основателността на същия следва да се произнесе съдът.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си адв. П. Я. от АК-Ловеч, който поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен. Адв. Я. е развил подробно правните си доводи в подкрепа на искането за уважаване на исковата претенция в представена писмена защита.

За ответната Община Троян в съдебно заседание не се явява представител и не се представлява от процесуален представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът е представил писмен договор, неоспорен от ответната страна, с който твърди, че е закупил процесния имот. Договорът е сключен на 24.11.2000 г. в с. Б., общ. Троян между М.П.Ш. и П.П.Ш., от една страна, като продавачи, и А. Ю. А., като купувач. Предмет на договора е покупко-продажба на земеделска земя – нива с площ 2.2 дка в местността „Басарата“ в землището на с. Б., общ. Троян, заведен в емлячния регистър на с. Б. под № 18, том 2, стр.

458. Договорът е със заверка на С.Б.С. - кмет на с. Б..

За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, касаещи придобиване на имота по давностно владение, ищецът е ангажирал гласни доказателства. Разпитани са свидетелите А.М.Х., П.Н.Б. и М.К.А..

Свид. Х. след предявяване на договора от 24.11.2000 г., с който ищецът твърди, че е придобил процесния недвижим имот, заявява в своите показания, че лицата, посочени в този договор, са нейния баща (М.Ш.) и неговия брат и неин чичо ( П.Ш.). Свидетелката посочва, че разпознава и гарантира, че този договор е подписан от баща й.

Свидетелите Б. и А. посочват в своите показания, че им е известен процесния имот, за който сочат, че е закупен от ищеца от братя Ш.. Те заявяват, че този имот е бил владян само от ищеца откакто той го е закупил и няма други лица, които да оспорват неговите права.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, логични и съответстващи помежду си.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.1 24, ал.1 от ГПК - предпоставка за неговата допустимост е за ищеца да съществува правен интерес от предявяването му. Конкретният правен интерес за предявяване на иска се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор, а именно - наличие на оспорване на претендираното от ищеца право на собственост, поради което за него е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск.

Целта на защитата по тези искове е да се установи действителното 2 правно положение в отношенията между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост.

Ищецът основава претенцията си на придобито право на собственост по давност.

Съдът намира, че в хода на производството се доказа, че ищецът А. Ю.

А. е установил владение върху процесния имот след като го е закупил на 24.11.2000 г. Действително придобиването на имота не е станало в изискуемата за това нотариална форма, но след заплащане на уговорената цена ищецът е започнал да владее имота със съзнанието на собственик.

Установи се, че ищецът и неговото семейство са владели имота в продължение на повече от 10 години ( 24 години) при осъществяване на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност.

В случая се касае за земеделска земя, като със заповед № РД-1210/16.01.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ловеч на основание чл. 45 в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение от 15.01.2013 г. по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от заседанието на комисията по чл.

19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землищата на община Троян. Представено е и протоколно решение от 15.01.2013 г. на Общинска служба по "Земеделие" гр. Троян, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 13 от 2007/, както следва: Община Троян – съгласно приложение № 1.

По настоящото дело се установи, че процесния имот е определен като имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ с протоколно решение. Записан е като общинска собственост, има и съставен акт за частна общинска собственост № 36, том 8, рег. № 2269 от 05.08.2014 г. на Служба по вписвания гр. Троян.

Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен способ. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им.

Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент.

Съгласно чл. 10, ал. 1 - ал. 14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение № 79/10.04.2013 г. по гр. д. № 3

612/2012 г. на ВКС, I г. о., Решение № 197/10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г. на ВКС; Решение № 765/28.10.2010 г. по гр. д № 1987/2009 г. на ВКС, г. о., Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени по чл. 290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от продавачите на ищеца и от самия него в реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ , нито разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване п о ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове / Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесната земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му поради което и не попада в обхвата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на гр. Троян на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел твърдения и не е представил и доказателства, че е придобил имота на друго правно основание.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че в хода на производството се доказа, че ищецът е установил владение върху процесния имот в продължение на повече от 10 години при осъществяване на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност. С оглед на което счита предявеният иск за основателен и доказан и като такъв същият следва да бъде уважен изцяло.

Ищецът не претендира присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Троян, ЕИК 000291709, със седалище и адрес на управление: гр.Троян, пл. “Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Донка Михайлова, че А. Ю. А., ЕГН ********** от с. Б., обл. Ловеч, е собственик на имот с идентификатор № *** по КККР на с. Б., обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18 21/24.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, 4 адрес на поземления имот: с. Б., местност „БАСАРАТА“, площ на целия имот:

1594 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 9;

Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 037055; при съседи - имоти с идентификатори: ***, ***,***,

*** и ***.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 5