Определение № 315 от 02.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Бургас, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501451 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет.6, чрез юрисконсулт Цвяткова.

Обжалва се разпореждане № 7280 от 07.07.2023г., постановено по ч.гр.д. № 4089 по описа за 2023г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, за следните суми:

1/400,81 лв.- главница, представляваща разликата над уважения до претендирания размер от 952,56 лв.;

2/427,45 лв.- лихва за забава, начислена за периода от 4.08.2012г. до 12.04.2023г.

Сочи се, че обжалваният акт е неправилен и противоречащ на материалния закон, като са изложени подробни съображения. Счита за неправилен извода на съда, че в договора е уговорено в погасителната вноска да бъде включено вземане с основание застрахователна премия по договор за застраховка. Твърди се, че погасителната вноска се състои единствено от вземане за главница и вземане за договорна възнаградителна лихва. Тълкуването на договорните клаузи показвало, че страните са договорили общия размер на кредита да бъде 2902,64 лв., като същият представлявал общия размер на усвоената от кредитополучателя главница. Кредитополучателят взел решение да я използва целево, за задоволяване на две различни по естество нужди- 2648,39 лв. за закупуване на стоките, описани в договора, а останалите 254,25 лв. за заплащане на застрахователна премия, дължима по договора за застраховка, усвоена чрез превод от кредитора директно по банковата сметка на застрахователя. Така уговорената сума следвало да бъде върната от кредитополучателя съгласно договора за кредит. В договора не било уговорено задължение на кредитополучателя да заплаща застрахователни премии на кредитора, поради което за последния не било възникнало вземане за застрахователни премии, съответно- такова не 1 било прехвърлено на жалбоподателя по силата на договора за цесия.

Намира за неправилни и изводите на съда, че е налице заобикаляне на закона и обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, тъй като сумата за застрахователната премия е била реално усвоена, т.е. изплатена на застрахователя от кредитора. С нея било заплатено действително задължение на кредитополучателя към трето лице, а не била дължима във връзка с предоставена от кредитора допълнителна услуга. Тази сума нямала и характер на неустойка. Тъй като сумата от 254,25 лв. била дължима като главница по договора за кредит, то върху същата била начислена и лихва за забава върху остатъчния непогасен размер на кредита.

Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение за сумите, за които заявлението е било отхвърлено. Моли да му бъдат присъдени и разноските за първоинстанционното производство /77,60 лв./, както и държавната такса за настоящото производство.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 4089 по описа за 2023г. на Районен съд- Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД ЕАД, чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против А. Д. И. от гр. Бургас, за следните суми: 952,56 лв.- главница по договор за потребителски кредит CREX № 02490446 от 24.11.2010г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и длъжника преди измененията в ЗПК от 2014г.; 427,45 лв.лихва за забава, начислена за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до изплащане на вземането.

По силата на договора на длъжника била отпусната сумата от 2902,64 лв., като същият следвало да я върне, ведно с уговорените възнаградителни лихви /начислени съгласно фиксиран за целия срок на договора лихвен процент /не са предмет на делото/, за срок от 24 месеца. Изплащането било разсрочено на 24 месечни погасителни вноски с размер, брой и периодичност, посочени в договора за кредит. Длъжникът преустановил плащанията като първата непогасена вноска била с падеж 3.08.2012г., като от следващия ден изпаднал в забава. Върху просрочената главница била начислена лихва за забава, с изключение на периода след 13.03.2020г. /чл.6 от ЗМДВИП/.

Вземанията на кредитора били прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от 8.07.2014г. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на длъжника, за заявителя възникнал правен интерес за принудително събиране на вземанията.

Претендират се деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, а като доказателства: договор за потребителски кредит, декларация от кредитополучателя, фактура за закупени сертификат за застраховка защита на плащанията съгласно групов застрахователен договор от 2010г.

Районният съд е издал заповед № 1996/7.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за част от претендираната главница, а именно- 551,75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за част от разноските- 31,03 лв., от които 11,02 лв. държавна такса и 19,99 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в заповедта, заявлението е отхвърлено в частта, касаеща вземанията за главница, за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 952,56 лв., както и за мораторна лихва в размер на 427,45 лв.

Районният съд е изложил съображения, че искането се основава на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр. чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗП, респективно- налице е обоснована вероятност от това, като визира клауза за дължимост на застраховка /не е посочена конкретна клауза/. Същата била очевидно във вреда на потребителя- така уговорена, не предоставяла възможност да се преценят икономическите последици от сключването на договора, а следователно- и не отговаряла на изискването за добросъвестност, като водела до дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя- чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В резултат на това размерът на подлежащата на връщане сума се увеличавал. Освен това, договорът за кредит, като такъв се подчинявал на режима, установен със ЗПК, но бил сключен в разрез с целта по чл.2 от закона, при неизгодни за потребителя условия, като икономически по- силната страна наложила сключването на договора по образец, изготвен предварително от нея, обусловено от заплащане на допълнителна сума за застраховка с посочени от нея застраховател и условия. Очевидната цел на посочената клауза била да се оскъпи кредита и да се постигне забранена от закона цел- неоснователното обогатяване на кредитора, поради което съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК тази клауза била нищожна на самостоятелно основание. Освен това вземането за мораторна лихва било начислено върху вземането за главница, съставено от предоставения кредит и застраховката, дължима по недействителна клауза, поради което вземането за лихвата само върху чистата стойност на кредита не можело да бъде разграничено. Затова, съгласно решения на СЕС по дело С-170/21 и дело С-379/21, в тази част заявлението подлежало на отхвърляне.

Съразмерно на отхвърлената част от заявлението са присъдени разноски в размер 31,99 лв., вместо претендираните 77,60 лв.

След като обсъди приложените по делото писмени доказателства и становището на жалбоподателя, Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна.

Съображения:

Видно от приложения договор за кредит за покупка на стоки и услуги, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника по заявлението- А. Д. И. от гр.Бургас, кредиторът е финансирал заплащането на стоки и услуги от ответника, както 3 следва: 1/цифров фотоапарат на стойност 2547,02 лв., 2/бял дифузен чадър- 105 см. на стойност 18,60 лв.; 3/комплект радиосинхронизатори за ръчни светкавици на стойност 82,77 лв. и 4/премия по застраховка „Сигурност на плащанията“, застрахователно удостоверение № CREX02490446 по групова застрахователна полица №5/2008г., в размер на 254,25 лв.

Ясно и разбираемо в договора е посочено, че общата цена на закупените посредством предоставения кредит стоки е 2648,39 лв., както и че размерът на предоставения кредит е 2902,64 лв., като разликата между двете суми съответства на стойността на застрахователната премия. Ето защо, правилен е извода на районния съд, че застрахователната премия е заплатена посредством предоставения кредит. Очевидно е, че премията е включена като част от получената от кредитополучателя сума. Съответнонесъстоятелни са доводите в частната жалба в обратната насока.

Ясно и по разбираем начин в договора е посочено, че месечната погасителна вноска е 163,49 лв., а погасителните вноски са 24 на брой. В погасителния план, изготвен в табличен вид са посочени номер на съответната погасителна вноска, падежната дата, размера на вноската и размера на оставащата главница след заплащане на съответната вноска.

Действително, няма разбивка на сумите, от които е формирана всяка погасителна вноска /каква част от нея е лихва и включват ли се в същата и други плащания/, но такова изискване липсва в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Размерът на оставащата главница след заплащането на всяка вноска обаче е ясно посочен. Посочено е също, че ГПР е 33,86%, а лихвения процент е 17,59%.

Ясно и по разбираем за потребителя начин е посочено, че общата стойност на дължимите плащания е 3923,79 лв., т.е. с 1021,15 лв. повече над общия размер на предоставения му кредит.

При служебната проверка, извършена в съответствие с изискването на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът констатира, че така сключения договор не противоречи на императивни правни норми, нито на добрите нрави. Договореният лихвен процент не надвишава трикратния размер на законната лихва към момента на сключването му /договорът е сключен преди измененията на ЗПК от 2014г., поради което не е съществувала законоустановена норма, аналогична на действащата към момента чл.19, ал.4 ЗПК, която да ограничава максималния процент на лихвата, респективно намира приложение практиката на ВКС касаеща нищожността на договорната лихва по заемите поради противоречие с добрите нрави/.

Спазени са императивните изисквания за съдържанието на договора, посочени в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, в редакцията му към датата на сключване на договора /ДВ бр.58 от 30.07.2010г./.

С оглед конкретните факти по делото, настоящият съдебен състав приема за неправилен извода, че целта на уговорената застраховка е да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона цел- неоснователно обогатяване на кредита, поради което клаузата за застраховка е счетена за нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.

В редакцията на ЗПК към датата на сключване на договора – чл.11, ал.1, т.19 ЗПК изрично е предвидено в съдържанието на договора да са посочени изискуемите застраховки.

4

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК разхода за застрахователна премия се включва в общия размер на разходите.

От изложеното следва, че принципно в закона липсва забрана, като обезпечение на вземанията на кредитора да се изисква застраховка. В конкретния договор ясно и по разбираем за потребителя начин е посочено, че застрахователната премия, платена от кредитора на трето лице по договора за застраховка, е включена в главницата по кредита, т.к. това е ползваната от кредитополучателя услуга, посочена в самия договор.