Решение № 1883 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1883 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500503 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 309065/18.12.2019 г., постановено по гр.д. № 10024/2018 г. по описа на СРС, 167 състав: е прекратено производството по делото в частта, с която С. А. И., ЕГН **********, е поискала на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че не дължи на „Чез Електро България“ АД, ЕИК 175133827 (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) горницата над сумата от 62,42 лв. до сумата от 21 972,71 лв., представляваща главница за потребена електрическа енергия за периода от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г. за имот с аб. № 200046324557 и с адрес с. Бистрица, ул.

****, както и за горницата над сумата от 28,46 лв. до сумата от 1940,51 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2014 г. до 11.04.2014 г.; е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 62,42 лв., представляваща главница за потребена електрическа енергия за периода от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г. за имот с аб. № 200046324557 и с адрес с. Бистрица, ул. ****, както и 1 сумата от 28,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2014 г. до 11.04.2014 г.; с а отхвърлени предявените от „Чез Електро България“ АД, ЕИК 175133827 (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) срещу С. А. И., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 10 973,20 лв. – главница за ползвана електрическа енергия за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г., и 1404,75 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.01.2017 г. до 30.04.2018 г.; с а отхвърлени предявените от „Чез Електро България“ АД, ЕИК 175133827 (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) срещу С. А. И., ЕГН **********, насрещни евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 10 973,20 лв.

– сума, с която ответника по насрещния иск се е обогатил за сметка на ищеца по насрещния иск за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г., и 1404,75 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.01.2017 г. до 30.04.2018 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като С. А. И. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Чез Електро България“ АД (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) сумата от 162,50 лв.

– разноски в производството. „Чез Електро България“ АД (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. А. И. сумата от 720,36 лв. – разноски в производството.

Постановено по реда на чл. 248 ГПК е и Определение № 101301/27.05.2020 г. по гр.д. № 10024/2018 г. по описа на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането на С. И. и АД „В. и Л.“ за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

По делото е депозирана въззивна жалба от 13.01.2020 г. от ищеца по насрещните искове „Чез Електро България“ АД (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) срещу решението в частта, с която са отхвърлени насрещните искове срещу С. А. И..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част поради съществено нарушение на 2 процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Въззивникът счита, че е установено реално потребено количество електрическа енергия за процесния период. Посочва, че в процесния период не е извършван ежемесечен отчет на СТИ, тъй като то е било в метално табло, вградено във фасадата на сградата частна собственост, поради което не е било достъпно. Демонтираният електромер бил изпратен на метрологична проверка, при която не били установени промени в конструкцията на електрическата схема. Страните били в облигационни отношения и претендираните суми били дължими, тъй като били породени от факта на доставката на електрическа енергия. Евентуално искът бил основателен за сумите за последните 12 месеца преди проверката на основание чл. 50 ПИКЕЕ за сумата от 7149,51 лв., дори да не е основателен за пълните претендирани 18 месеца. Евентуално претенциите били основателни поради настъпило неоснователно обогатяване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – изцяло уважени, евентуално до размера от 7149,51 лв.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че ищецът по насрещните искове е имал достъп до електронното табло. Потреблението било нулево и изводите на районния съд били правилни. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 3077364/19.06.2020 г. от АД „В. и Л.“, сега АД „М.“, срещу определението по чл. 248 ГПК.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като насрещната страна не е успяла да докаже липсата на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, като самото искане за присъждане на възнаграждение било направено своевременно. Моли определението да бъде отменено и в негова полза да бъде присъдена сумата от 1540 лв. за оказаната безплатна правна помощ.

„Чез Електро България“ АД (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) е депозирало отговор на частната жалба, с който я оспорва по основателност. Претендираното възнаграждение било прекомерно с оглед правната и фактическата сложност на делото. Моли същата да бъде оставена без уважение.

3

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 12.02.2018 г., депозирана от С. А. И., с която са предявени срещу ответника „Чез Електро България“ АД (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 23 913,22 лв., представляваща задължения по партида с аб. № 200046324557 за имот с адрес с. Бистрица, ул. ****, за периода от 01.01.2012 г. до 11.04.2014 г.

Ищецът твърди, че е наследник на А.И.Д., чиято смърт била обявена със съдебно решение, влязло в сила на 13.01.2016 г. с дата на смъртта 03.11.2008 г.

Посочва, че на 11.04.2014 г. електрозахранването на трифазния ток в процесния имот е било преустановено. В края на 2016 г. имотът бил посетен от служители на ответника и били подменени електромерите. През лятото на 2017 г. били отчетени показанията на електромерите – трифазният бил нула, а еднофазният отчитал малка консумация. На 30.08.2017 г. ищецът е направил опит да закрие партидата, когато установил, че са начислени задължения в общ размер от 23 360 лв. По справка за размера на задълженията към 17.11.2017 г. ищецът имал неплатени задължения в размер на 23 913,22 лв.

Твърди, че енергията не е била реално потребена, моли да бъде установена недължимост на сумата, евентуално недължимост поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалните искове е предявил насрещна искова молба, с която е предявил срещу първоначалния ищец обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 10 973,20 лв. – главница за ползвана електрическа енергия за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г., и 1404,75 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.01.2017 г. до 30.04.2018 г., както и в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 10 4

973,20 лв. – сума, с която ответника по насрещния иск се е обогатил за сметка на ищеца по насрещния иск за периода от 15.05.2015 г. до 11.11.2016 г., и 1404,75 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.01.2017 г. до 30.04.2018 г.

Насрещният ищец твърди, че С. И. не е уведомила дружеството за това, че е собственик на процесния имот, и е препятствала реалното отчитане на потребената електроенергия. На 04.11.2016 г. била извършена контролна проверка на СТИ с фабричен № 0045449, монтиран на адрес с. Бистрица, ул.

****. Електромерът бил демонтиран и изпратен за метрологична експертиза, която установила, че същият измерва вярно и точно преминаващата през него енергия. Евентуално насрещният ответник се е обогатил с потребената електроенергия неоснователно, на което и основание е претендирана в условията на евентуалност сумата от 10 973,20 лв.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който последната е оспорена като неоснователна. След като насрещният ищец е могъл да смени електромера при проверката на 04.11.2016 г., то същият е можел ежемесечно да отчита показанията на същия, което не е било правено. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за сумите. Дружеството разпределило отчетените количества електроенергия за три години назад с цел да заобиколи правилата за погасителната давност.

Енергия в претендираните количества не била потребявана. Неоснователни били и евентуалните искове.

В частта, с която с обжалваното решение производството по исковете на С. И. е частично прекратено, същото е влязло в сила, след като е потвърдено на две инстанции.

В частта, с която с обжалваното решение е признато за установено по исковете, предявени от С. И., че последната не дължи на „Чез Електро България“ АД (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД) част от претендираните суми, решението е влязло в сила като необжалвано.

Частта, с която с обжалваното решение са отхвърлени предявените насрещни искове, решението е обжалвано и е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

По делото е безспорно обстоятелството, че по силата на наследствено 5 правоприемство С. И. е собственик на процесния имот с адрес с. Бистрица, ул. ****. В тази връзка безспорно е и обстоятелството, че страните са в облигационно отношение, по силата на което С. И. се явява клиент на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД (сега с наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД).

От представените Удостоверение за наследници и Решение от 27.11.2015 г. по гр.д. № 23994/2014 г. по описа на СРС, 86 състав, в сила от 13.01.2016 г., се установява, че С. И. е единствен наследник на А.И.Д., чиято смърт е обявена с посоченото решение за настъпила на 03.11.2008 г.

По делото са приети 103 броя фактури, от които се установяват начислените количества електроенергия, както и дебитни известия към част от фактурите.

Представени са и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ–059/07.11.2007 г., изменени с Решение № ОУ–03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, и Общи условия за използване на електроразпределителните мрежи, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ–065/07.11.2007 г., изменени с Решение № ОУ–03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, ведно с доказателства за публикуването им във в. „Телеграф“ и в.

„Вяра“.

По делото е представен Констативен протокол № 1015948/04.11.2016 г., от който се установява, че на същата дата е извършена проверка на средство за търговско измерване – електромер, с фабричен № 0045449 с година на производство – 1995 г., измерващ доставяната електрическа енергия в процесния имот – с. Бистрица, ул. ****. В протокола е отразено, че проверката е извършена от двама служители на ответното дружество в присъствието на свидетел от федерацията на потребителите и в отсъствието на самия потребител. Видно от същия е, че е установено, че метрологичната и фирмената пломби са неоригинални, със разменени места на големия капак на електромера. Посочени са показанията на електромера – Т1: 00013 kWh и Т2: