Решение № 2408 от 30.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2408 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110206408 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 22-2200076 от 28.04.2022г., издадено от В.Ц.В., изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК: 204818534, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева.

В жалба се съдържат доводи, че И.Д. е брат на управителя на санкционираното юридическо лице и е бил в деня на проверката за сключване на трудов договор. Сочи, че по време на проверката е представен трудов договор. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя – В.Д.. Последната пледира пред съдебния състав да намали наложената глоба.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно заседание – юрк. С. – В пледоарията си по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Твърди, че е налице трудово правоотношение, а санкцията е над минимума, доколкото са констатирани и други нарушения. Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

1

На 29.01.2022г. служители на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – София установили, че в проверяван от тях обект, а именно: бърза закуска в гр.

София, бул. „********* №70, стопанисван от „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК 204818534 И.Р.Д., ЕГН ********** полагал труд без да има регистриран или обявен трудов договор в НАП. ДИТ – София била сезирана за това обстоятелство с писмо от 03.02.2022г.

На 04.02.2022г., служители от „Инспекция по труда“ гр. София (ИТ) – свидетелката *********, Е.Г. И С.Д. посетили с цел извършването на проверка обект бърза закуска в гр.

София, бул. „********* №70, стопанисван от „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК 204818534, където било заварено лицето И.Р.Д., ЕГН ********** да полага труд като баничар, в т.ч. да меси тесто за закуски, да прави заготовки за втасване, да пече закуски, облечен с работни дрехи – престилка, като вадел и готови тестени изделия от фурната. В собственоръчно попълнена декларация същият декларирал, че работи на длъжност „баничар" в горепосочения обект, пробно, с работно време за деня от 08.00ч. до 12.00ч, без сключен трудов договор и без граждански договор и ще сключи такъв ако бъде одобрен. В тази връзка на лицето е предложено с Постановление по чл.405а, ал.1 от КТ да бъде обявено съществуване на трудово правоотношение между него и работодателя „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК 204818534. В декларацията И.Д. посочил, че не желае да подпише постановлението. Изрично е посочено още, че лицето няма трудов договор.

В хода на проверката в ДИТ София бил представен трудов договор №005/12.02.2022г., сключен между работодателя „ИВИЯ 8" ЕООД и работника И.Р.Д. на длъжност „Майстор, производство на тестени изделия" и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх.№22388223066583/13.02.2022г. за сключения с лицето трудов договор.

Бил изготвен протокол за извършена проверка от 18.02.2022г., където били описани констатациите от извършената на място проверка и тази по документи впоследствие.

Свидетелката ********* съставила АУАН за извършено административно нарушение от „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК 204818534 на чл. 61, ал. 1 от КТ. АУАН се съставил в присъствието управителя, на който е връчен за подпис веднага след съставянето му – на 18.02.2022г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 222200076 от 28.04.2022г., от В.Ц.В., изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК:

204818534, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката *********, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства 2

– приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира свидетелските показания, които са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От съобщеното от свидетелката в хода на разпита се установяват обстоятелствата във връзка с проверката, кои лица са установили на адреса на обекта, обстоятелството, че са полагали труд, липсата на сключен трудов договор към датата на проверката на място. Доказателствата са непротиворечиви в своята цялост и по-подробно тяхно обсъждане не се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен орган (приложена е заповед от 16.02.2022г. на Изпълнителния директор на ГИТ, длъжностна характеристика, заповед от 24.01.2022г.), спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, служител на ДИТ-София с представена длъжностна характеристика и заповед от 14.05.201г.

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ – място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Тези основни характеристики на трудовия договор се установяват като налични в конкретния случай от подписаната от Д. декларация и показанията на разпитания свидетел.

Съдът намира за доказано, че към датата на извършената проверка Д. не е имал сключен трудов договор с ИВИЯ 8 ЕООД, в качеството му на работодател. За това обстоятелството не се спори по делото. Съдът установи по безспорен начин, че трудът, който Д. е осъществявал е именно такъв, който е следвало да бъде уреден като трудово правоотношение с нарочен трудов договор.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор и при договора за изработка, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила – жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая осъществява Д..

По гражданския договор се дължи т. нар. овеществен труд – постигане на определен трудов резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина. В този смисъл е и Решение № 4215 от 27.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 4110/2020 г. В случая правоотношението между жалбоподателя и Д. има белезите на трудово правоотношение.

3

Налице са основните елементи на трудовото правоотношение, както е и налице присъщата на трудовото правоотношение зависимост на работник от работодател, което се установява от попълнената декларация. По отношение на работното време е установено, че Д. не разполагат със свободата да планира работното си време. Доказа се и че длъжността му е "баничар", видно от декларацията. Това за настоящия състав са съществени елементи на трудовия договор, които в конкретния казус е установено да са налице.

При гражданския договор, изпълнителят се задължава да извърши работата на свой риск, при предварително уточнени условия и по собствена преценка за времето на извършване на работата, каквито белези в случая съдът не установи.

Без значение е, че Д. е извършвал работното „пробно“. Когато работодателят желае да провери качествата на потенциалния работник или служител, същият следва да сключи трудов договор със срок на изпитване – чл.70 от КТ, а не да допуска работникът да престира работна сила без да уредил като трудови отношенията, доколкото КТ не позволява отклонение от това правило.

Поради това за съда безспорно е установено по време на проверката, че Д. е полагал труд като майстор на тестени изделия - баничар в процесния обект. За този извод съдът съобрази основните разлики между граждански и трудов договор, които се изразяват в обстоятелството, че предмет на трудовия договор е самото престиране на работната сила през определено време от деня, седмицата и месеца, което по характеристика е работно време, докато в гражданския договор следва да е посочено какъв резултат се очаква от извършената трудова дейност, за която страните са сключили договора. Това може да бъде и производствен резултат. В тази връзка възложителят не може да изисква от изпълнителя спазването на определено работно време, защото изпълнителят може да работи неограничено време за постигане на резултата. В случая се установява, че е налице фиксирано работно време.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“, а за нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ „работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“ В случая Д. е престирал работна сила без да има сключен трудов договор, което е нарушение на посочената разпоредба.

С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че действително работодателят не е сключил трудов договор с работника преди постъпването му на работа.

Ето защо, като не е оформил отношенията си с Д. като трудови, работодателят е извършил нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.

Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, тъй като те не могат да формират вина, то субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана 4

Съдът намира обаче, че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като АНО необосновано е наложил наказание над минималното при първо констатирано нарушение.

Съдът счита, че наказанието следва да бъде редуцирано към минималния в закона размер от 1500 лева, тъй като няма никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на наказание над този размер. Съдът не може да се съгласи с аргументите на наказващия орган, че такова наказание над минимума следва да бъде наложено, доколкото в хода на проверката са установени и други нарушения. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, съответно за всяко нарушение следва да се наложи отделна санкция и доколкото не се налага едно общо наказание, броят на констатираните в хода на една проверка нарушения не е основание да се завишава размерът на имуществената санкция.

Отделно от това следва а бъде отчетено обстоятелството, че макар и в хода на проверката, трудов договор е сключен с лицето, същият е обявен в НАП, което навежда на извода, че целите на административната санкция, такива каквито са посочени в чл.12 от ЗАНН, биха могли да бъдат постигнати и с налагане на наказание в минимален размер. Няма данни за предходни нарушения на трудовото законодателство, съответно като първо такова съдът намира, че дружеството следва да бъде санкционирано с наказание в минимален размер.