Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 30.01.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 498/2024
Вид
Решение № 51
Подписан
30.01.2025
Състав
Евгения Тодорова Генева, Магдалена Димова Инджова, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500498 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 173 от 14.11.2023 г. постановено по гр. д. № 78/2023 г. по описа на РС – Самоков на основание чл. 49 СК е прекратен бракът между Т. Т. и С. Т.; на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – малолетните З. Т. и Т. Т., като е определено местоживеенето им при нея в град Казанлък, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 ч до 17,00 ч, както и един месец през лятото; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 510 лева на дъщеря си З. Т. и 250 лева на сина си Т. Т., считано от 04.08.2024 г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка; на бащата е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „М. 1“, бл. 18, вх. 3, ет. 1, ап. 1; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – Т.. С решението съдът е възложил в тежест на бащата дължимата държавна такса върху издръжките на децата, общо в размер на 1 130 лева.

Така постановеното решение е допълнено с Решение № 22 от 06.02.2024 г. по същото дело, с което съдът е присъдил поисканата с исковата молба издръжка за минало време за периода от 11.04.2022 г. до 04.08.2022 г. – датата на предявяване на иска.

1

Решенията са обжалвани от ответника С. Т. в частите относно определения от съда режим на лични отношения с децата З. и Т., без да се оспорва определеното от съда време през лятото; размера на определената месечна издръжка за детето З.; размера на определената месечна издръжка за минало време на децата З. и Т., както и в частта относно размера на присъдените разноски върху издръжките.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Т. Т. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно, че страните през 2014 г. са сключили граждански брак, от който имат две деца – З. С.а Т., родена на 20.01.2015г. и Т. С. Т., роден на 02.12.2021 г., както и че считано от 11.04.2022 г. страните са във фактическа раздяла, след която майката, заедно с децата, се прибрала в дома на родителите й в град Казанлък, а бащата е останал да живее в семейното жилище в град София. Не се спори и че детето З. страда от атипичен аутизъм и е с 85 % увреждане, поради което се нуждае от специални грижи и специално учебно заведение.

От доказателствата по делото се установява, че С. Т. работи на държавна работа като главен експерт в ТЗ ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и получава заплата в размер на 1 250 лева месечно, както и бонуси допълнително материално стимулиране т.е. получава доход общо повече от 2 000 лева месечно, като разполага с ведомствено жилище и с автомобил.

При тези факти настоящата съдебна инстанция счита, че първоинстанционния съд правилно е определил режима на лични отношения на бащата с двете деца. С оглед здравословното състояние на детето З. и ниската възраст на детето Т. (4 г.) не е в интерес на никое от тези деца постоянно да бъдат откъсвани от семейната среда, а в същото време определеният от съда режим на два дни месечно – всяка втора и четвърта събота за времето от 10,00 ч. сутринта до 17,00 ч. следобед, в най-голяма степен е съобразен както с нуждите на децата, с оглед посещаването на детско заведение, така и с възможността на бащата да пътува в извънработно време до местото къде се отглеждат те – гр. Казанлък, при това целия съботен ден децата биха могли да прекарат с баща си.

Определената от първоинстанционния съд издръжка за детето З. в размер на 510 лв. месечно или 17 лв. на ден съдът намира за съответна на нуждите на детето и с възможностите на бащата да я дава. В този смисъл съдът съобрази трудовата заетост на бащата, аутизма на детето, степента на увреждане, нуждата от специални ежедневни грижи и специалните й образователни потребности, с произтичащата от това необходимост от допълнителни средства за издръжка, отглеждане и възпитание. Правилно при определяне на 2 размера на издръжката за З. първоинстанционния съд не е взел предвид разходите по кредита, наема и консумативите, които заплаща бащата, тъй като съгласно трайната съдебна практика, същите са неотносими при определяне на безусловно дължимата от родителите издръжка.

От представеното по делото извлечение от банковата сметка на С. Т. (стр.

10) се установява, че същият на 05.08.2022 г. е наредил на Т. Т. сумата от 720 лв., като изрично е посочено основанието за превода, а именно месечна издръжка на деца Т. и З. Т. за м. юни и м. юли, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че за месеците юни 2022 година и юли 2022 година ответникът е заплащал издръжка, както за детето З., така и за детето Т.

– по 180 лева за всяко от тях. Заплатената от ответника сума обаче не е достатъчна да покрие дължимата от него издръжка за двете деца, което съобразно с постановеното в съдебното решение възлиза общо в размер на 760 лева за двете деца, от които 510 лева за З. и 250 лева за детето Т.. Така за всеки от месеците юни и юли 2022 година правилно с обжалваното решение ответникът С. Т. е осъден да заплати разликата над платените 180 лева до дължимите 510 лева месечно за детето З. и 250 лева за детето Т., а именно по 330 лева за месеците юни или юли за детето З. и по 70 лева за месеците юни или юли за детето Т..

По делото не се доказва С. да е заплащал издръжка за децата за месеците април и май 2022 година С. Т., поради което дължи такава от датата на фактическата раздяла на страните – 11 април 2022 г., и то в определения от съда размер – 510 лева месечно за детето З. и 250 лева за детето Т.. Правилно съдът е изчислил, че за деветнадесетте дни до края на месец април се дължи издръжка в размер на 323 лева за детето З., а за детето Т. 158, 27 лева, а за месец май е присъден целия дължим размер.

Що се отнася до дължимата издръжка за времето от 1 август 2022 година до 3 август 2022 година от посоченото по-горе банково извлечение се установява, че С. е заплатил на Т. сумата от 360 лв., с основание месечна издръжка на деца Т. и З. Т. за м. август 2022 г., но заплатената от ответника сума отново не е достатъчна да покрие целия размер на дължимата издръжка за двете деца, поради което правилно първоинстанционния съд правилно е осъдил да заплати и сумата в размер на 51 лева за З. и 25 лева за Т..

По изложените съображения съдът намира въззивните жалби за неоснователни, поради което решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати бюджетни разноски.

При този изход на делото поради неоснователност на въззивната жалба въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 21.05.2024 уговореното и заплатено между страните възнаграждение възлиза в размер на 1 500 лева с ДДС. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото е представена справка за регистрация по ДДС на адвокат М. Д., поради което към размер на адвокатско възнаграждение следва да се прибавят 20 % ДДС, които да се 3 присъдят в полза на адвоката, регистриран по ЗДДС, поради което съдът счита, че за осъщественото в настоящото въззивно производство процесуално представителство, защита и съдействие по подадените две въззивни жалби, адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв. без ДДС се явява справедливо.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173 от 14.11.2023 г., допълнено с Решение № 22 от 06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 78/2023 г. по описа на РС – Самоков.

ОСЪЖДА С. Д. Т. ЕГН ********** да заплати на Т. Р. Т. с ЕГН ********** сумата от 1 500 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4