Решение № 3537 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3537 гр. С, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110122329 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация П.“ АД против А. Л.

К., ЕГН ********** с искане да бъде установено в отношенията между страните, че отвеникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1507,87 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

П., кв. Т., бл. *, вх. *, ап. ** за период от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 226,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.08.2022 г. до 24.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 42773/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.

Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане 1 на периода, за който се отнасят, т. е. срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава качеството клиент на топлинна енергия, както и между страните да съществува валидно облигационно правоотношение. Оспорва ответникът да е собственик или носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот. Оспорва доставянето в процесния имот на твърдяната топлинна енергия, както и изискуемостта на вземанията, поради липсата на покана. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 42773/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 08.08.2024г. полза на „Топлофикация П.“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено А. Л. К., да заплати сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена на длъжника А. К. на основание 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация П.“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или 2 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото Договор за продажба на недвижим имот от 28.12.1990г. ответницата А. К. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот. Няма данни по делото да е налице последващо разпореждане с имота. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответникът К. е била собственик на имота в исковия период и в това си качество е била клиент на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

Поради което искът се явява основателен по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението общия топломер е от търговски тип и преминал първоначална и последваща метрологични проверки, съобразно закона за измерванията, като сумите за предоставената ТЕ на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. Съгласно заключението в имота има 2 броя радиатори с монтиран ИРРО с дистанционен отчет. В банята има инсталирана щранг лира, за която има служебна начислена ТЕ на база инсталирана мощност. В имота има един водомер, който е отчетен на 20.05.2023г. ТЕ за сградна инсталация е изчислена по формула, приложена към Наредба от 12.03.2020г. на база на пълната отопляема кубатура 122 куб.м. По отношение на размера на иска, съдът взе предвид заключението по приетата СТЕ. Съгласно същото общата сума за топлинна енергия по прогнозна стойност за абоната за процесния период е 1502,49 лева. Изравнителната сума за процесния период е – 122,39 лева за възстановяване или ТЕ за процесния период възлиза на 1381,10 лева.

Предвид горното съдът намира, че искът за главница топлинна енергия следва да бъде уважен до посочения в приетото заключение, а именно 1381,10 3 лева, а размерът от 126,77 лева – отхвърлен.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Предвид частичната основателност на иска за главница и на основание чл. 162 ГПК лихвата за забава върху главницата за процесния период следва да се присъди в размер 207,62 лева. Искът за горницата подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 498,83 евро, от които сумата в размер на 38,66 евро за д.т., 255,65 евро за особен представител, 153,39 евро за депозит за СТЕ, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро, които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 456,89 евро в исковото и 50,37 евро, разноски в заповедното.

Ответникът има право на разноски с оглед частичната неоснователност на исковата претенция, но същият е представляван от особен представител.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация П.“ АД, ЕИК 113012360, седалище и адрес на управление в гр. П., кв. М., ТЕЦ Република, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „П.“ № *, дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата 706,15 евро (1381,10 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., кв. Т., бл.

*, вх. *, ап. ** за период от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 106,15 евро (207,62 лева), представляваща мораторна лихва за период от 07.08.2022 г. до 24.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение 4 на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 42773/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница топлинна енергия за сумата в размер на 64,82 евро (126,77 лева) за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г, както и искът за мораторна лихва върху главницата за сумата в размер на 9,75 евро (19,06 лева) за периода от 07.08.2022 г. до 24.04.2024 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА А. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „П.“ № *, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на „Топлофикация П.“ АД, ЕИК 113012360, седалище и адрес на управление в гр. П., кв. М., ТЕЦ Република, сумата от 456,89 евро, разноски в исковото производство и сумата в размер на 50,37 евро, разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5