Определение № 504 от 09.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Благоевград, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500138 по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл. 274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК по частна жалба на ЕАД “Д. М.“, БУЛСТАТ ***********, представлявано от Д. М., против Определение №1130/20.12.2023г., постановено по гр.д.№375/2023г. по описа на РССандански.

Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно. РС не се е съобразил с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения.

Моли да се се отмени атакуваното определение и се постанови заплащане на възнаграждение от 480 лв. с включено ДДС, както и сумата за държавната такса за обжалването пред БлОС.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователността на жалбата. Счита за правилно приетото от РС, че процесуалното представителство е осъществено за едно благо, поради което адвокатското възнаграждение следва да е едно. Сочи, че ищцовите претенции произтичат от едно и също материалноправоотношение, от един и същ юридически факт – договора за кредит, като присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАдв. по всеки иск представлява злоупотреба с права и противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала.

Окръжният съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата, установи следното:

Видно от постановеното по делото решение, РС -Сандански е присъдил на пълномощника на ищцата възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. в размер на 484,73 лв., както и че е съобразил като е включил и дължимия ДДС.

В атакуваното определение постановено по молба по чл. 248 от ГПК на адвоката, 1 пълномощник на ищцата първоинстанционния съд, е изтъкнал, че в случая няма основание за присъждане на отделни адвокатски възнаграждения по всеки един от двата съединени иска.

Посочено е, че целта на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА е да се обезщети адвоката за положения труд при оказаната правна защита и съдействие на клиента, то при определяне на възнаграждението за положения труд не следва да се подхожда чисто формално, а да се определя конкретно за всеки отделен случай. Действително с исковата молба са предявени два обективно съединени иска, но за да се възмезди работата на един адвокат по двата предявени иска, следва да се отчете свършената от него работа по тези искове, а по настоящото дело извършената от адвоката правна защита и съдействие по двата иска е една.

Това е така, тъй като уважаването на първия иск е елемент от фактическия състав на втория иск (за да се уважи иска за връщане на платена сума по нищожен договор, то следва да се установи, че договорът, по който е платена претендираната сума е нищожен), поради което свършената от адвоката работа (осъществената защита) по втория иск включва в себе си и работата (защитата) по първия иск -исковете са предявени и поддържани на основание един и същ правопораждащ юридически факт /сключения между страните договор/, поради което и защитата е една и съща, като са ангажирани и едни и същи доказателства.

Районният съд е допълнил, че ако се присъди исканото възнаграждение то би се стигнало до нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., според който размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован.

В казуса жалбоподателят застъпва, че му се дължат две възнаграждения по предявените два иска според чл. 2, ал. 3 от Наредба №1/09.04.2004 г. с размера на отделните възнаграждения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата.

Процедирането по горепосочения начин, според БлОС представлява злоупотреба с право, което е нарушение на чл. 3 от ГПК. Когато съдът констатира злоупотреба с право той има задължение да я осуети, по който въпрос съдебната практика е категорична./вж.Р.

50044/04.07.2021 г. на ВКС по т.д. № 71/2022 г. В случая, според БлОС не следва да се прилага правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, както поради изложеното, така и защото това би довело до нарушаване на критериите залегнали в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението. В този контекст следва да се отчете, че предявените пред РС искове произтичат от едно и също материално правоотношение, от един и същ юридически факт - договор за потребителски кредит, като осъдителната претенция за паричнатта сума е следствие от клаузата, чиято нищожност се претендира с първия иск. Видно е, че обстоятелствената част на исковата молба съдържа факти и доводи за нищожността на неустоечната клуза, което е предмет на другия иск. С присъждането на претендираното по двата иска отделни възнаграждения, определени по т. 1 на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, според БлОС, несъмнено би се стигнало до злоупотреба с право и до неоснователно обогатяване.

В контекста на изложеното следва да се преценява във всеки отделен случай дали с прилагането на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не би се стигнало до нарушаване на основните 2 принципи за забрана за злоупотреба с право и за неоснователно обогатяване, в който контекст следва да се разглежда и изискването на закона - на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв за обоснован и справедлив размер. За да отговаря на тези изисквания, възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа, като това следва да се счете за относимо и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото не само цената на иска определя минималния размер възнаграждение, като обоснован и справедлив по см. на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв.

Поради изложеното, с атакуваното определение първоинстанционният съд е изпълнил задължението за осуетяване на злоупотреба с право, като определеното възнаграждение отчита, както целия интерес от делото, така и обема и сложността на свършената от адвоката работа по двата иска, както изисква чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

По изложените съображения БлОС счита атакуваното определение за законосъобразно, респ. доводите в жалбата за несъстоятелни, поради което потвърждава същото.

С оглед изхода от въззивната проверка, на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящата инстанция.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №1130/20.12.2023г., постановено по гр.д. № 375 по описа за 2023 г. на РС Сандански.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3