Решение № 171 от 11.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Мария Митева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора К. М. Иванов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200220 по описа за 2023 година Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на адв. Р. П. защитник на подс.

П. П. и на адв. Я. Н., защитник на подс. Х. Д. против въззивна присъда № 59/02. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1078/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В сезиращите документи и допълненията към тях, депозирани по реда и в сроковете по чл. 351, ал. 4 от НПК, са изложени идентични доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като наред с тях се поддържа, че въззивният съдебен акт е необоснован. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на чл. 310, ал. 1 от НПК като първоначално е обявил присъдата си, а впоследствие я е подписал в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС); че е основал изводите си относно авторството на деянието на предположения и на недопустими доказателствени средства; че не се е произнесъл с нарочен съдебен акт относно заличаване на допуснат свидетел. Оспорва се правната квалификация 1 на деянието по чл. 195, ал. 2 от НК по съображения, че стойността на отнетото имущество е по-малка от 70-кратния размер на минималната работна заплата в страната към момента на деянието. Отправено е искане за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимите, а ако то не бъде удовлетворено – за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът на подс. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подс. П. П. се солидаризира с аргументите на адв. П. и настоява да бъде оправдан.

Защитникът на подс. Д. също поддържа жалбата и пледира въззивната присъда да бъде отменена, а подзащитният му да бъде оправдан.

Подс. Х. Д. не изразява лично становището си във връзка със законосъобразността на постановената присъда и подадената против нея касационна жалба.

Защитникът на необжалвалия подсъдим К. Г. пледира жалбите да бъдат уважени.

Подс. К. Г., редовно призован, не участва лично в касационното производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Частните обвинители и граждански ищци И. Ж. и Б. Ж. не изразяват лично или чрез повереник становището си относно основателността на депозираните жалби.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намери следното:

С присъда № 110/05. 07. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 2846/2021 год., Районният съд – Бургас е признал подс. К. Г. Г. за виновен в това, че на 26. 06. 2018 год. в /населено място/ чрез използване на технически средства – устройство с тест-букса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда“, и преносима радиостанция 2

„BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, отнел чужда движима вещ – л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация /рег № МПС/, на стойност 25600 лева от владението на Г.

М. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.1 НК, извършено в периода 22. 01. 2018 год. – 26. 06. 2018 год., както и за разликата до пълния размер на обвинението.

На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимите П. П. П. и Х. К. Д. са признати за невинни в това за периода 22. 01. 2018 год. – 18. 04. 2018 год. в /населено място/ и в /населено място/, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на различни МПС и на технически средства – устройство с тестбукса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда“, и преносима радиостанция „BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършители помежду си и с подс.

Г. да са отнели чужди движими вещи – л. а. „Мазда СХ-5“, с рег. № /№ МПС/, л. а. „Мазда 6“, с рег. № /№МПС/, л. а. „Мазда СХ-5“, с рег. № /№ МПС/ л. а.

„Мазда 3“, с peг. № /№ МПС/ и л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация /рег № МПС/5“ на обща стойност 149 594,42 лева – големи размери, от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Тримата подсъдими са признати за невинни и оправдани и по 3 обвинението за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът е отхвърлил изцяло предявения от Златко И. К. против тримата подсъдими граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от деянието имуществени вреди.

Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимите по всички обвинения, по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. с искане за влошаване положението на подсъдимите и за уважаване на исковата му претенция и по жалба на осъдения подсъдим с настояване да бъде оправдан. С присъда № 59/02. 12.

2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1078/2022 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, първоинстанционният съдебен акт е отменен частично, като подс. К. Г. е признат за виновен в това да е извършил деянието на 26. 06. 2018 год. след предварителен сговор и в съучастие като извършител с подсъдимите Х. Д. и П. П..

Въззивният съд е признал подсъдимите Д. и П. за виновни в това, че на 26. 06. 2018 год. в /населено място/ в съучастие като помагачи и след предварителен сговор с подс. К. Г., чрез използване на МПС – л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № /№ МПС/, и на технически средства – устройство с тест-букса и преходник в горната част, с размери 10х4 см, представляващо автономен модул за програмиране на допълнителни транспондерни чипове и за изключване на имобилайзера на автомобила, предназначено за автомобили „Мазда“, и преносима радиостанция „BAOFENG”, модел „BF-888S”, с програмирана честота 433.920000 MHz, определена за безлицензионно използване за безжични маломощни с ограничен радиус на действие дистанционни управления за централно заключване на автомобили, отнели чужда движима вещ – л. а. „Мазда СХ-5“ с немска регистрация /рег № МПС/ на стойност 25 600 лева – големи размери от владението на Г. М. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 от НК ги е осъдил на три години лишаване от свобода, като ги е оправдал по обвинението, че са действали като извършители.

На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието, наложено на подсъдимите П. и Д., е отложено за срок от пет години от 4 влизане на присъдата в сила.

В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в законно установения срок от надлежни страни и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледани по същество, са основателни, макар и не по всички изложени в тях съображения.

Сходството на доводите в сезиращите документи позволява съвместното им обсъждане и тъй като и в двете жалби съществено внимание е отделено на обосноваността на присъдата, следва да се припомни, че в касационното производство фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационната инстанция поначало няма правомощия да дискредитира доказателства, приети от долустоящия съд за достоверни, или обратно – да даде вяра на такива, които той е признал за неистинни и неубедителни, защото тя е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява само доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Единственото изключение от тези особености на касационното производство се съдържа в чл. 354, ал. 5 от НПК, но очертаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън тази хипотеза. Ето защо отговор на тези доводи на касаторите няма да бъде даден.

От останалите доводи в жалбите най-напред следва да бъдат разгледани тези, отнасящи се до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото наличието на съществени нарушения на процесуалните правила би обезсмислило произнасянето по възраженията за неправилно приложение на материалния закон.

Не могат да бъдат споделени аргументите на касаторите, свързани с начина на подписване и обявяване на въззивната присъда. Действително, служебната проверка в ЕИСС и съпоставянето на отразения в съдебния протокол час на приключване на съдебното заседание с времето на подписване на присъдата в системата показва, че актът на окръжния съд е бил създаден като документ най-напред на хартиен носител и като такъв е бил 5 обявен на страните, след което е пренесен в ЕИСС и е подписан с електронен подпис от членовете на съдебния състав. ВКС вече е имал повод да отбележи в Р. № 50114/2022 год. по к. н. д. № 423/2022 год. на II н. о., че не съществува забрана за паралелно водене на делата на хартиен носител и в електронна форма и тъй като първоинстанционното производство е образувано по обвинителен акт, изготвен на хартиен носител и подписан саморъчно от прокурора, а въззивното такова – по протест и жалби също на такъв носител и със също такива подписи от подателите им, не би могло да се очаква съдебните актове да съществуват само в електронен вид, още повече както сами признават защитниците, към момента на постановяване на въззивната присъда не съществува възможност за достъп на участниците в процеса до електронното дело в пълния му обем. В този смисъл и по-късното генериране в ЕИСС на електронния документ не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, още повече че не се твърди в жалбите и не се установява и от служебната проверка да съществува разминаване в съдържанието на въззивния съдебен акт като документ на хартиен носител и като електронен документ.

Оплакването срещу аналитичната дейност на окръжния съд също не се подкрепя от материалите по делото. Въззивната инстанция е обсъдила в детайли събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на допуснатите експертизи. Както обясненията на подс. К. Г., така и показанията на пострадалия М. и на полицейските служители, задържали двамата жалбоподатели и преследвали третия подсъдим, са били оценени съобразно действителното им съдържание без да им се придават смисъл и значение, каквито не са вложени в тях. Изводите за участието в инкриминираното деяние на 26. 06. 2018 год. на подсъдимите Х.

Д. и П. П. и за ролята им при отнемане на л. а. „Мазда“ с немска регистрация не са произволни и почиващи на предположения. Вярно е, че преки доказателства за тези обстоятелства не са били събрани предвид отсъствието на признания от страна на подсъдимите и невъзможността да бъдат установени очевидци на самото отнемане. В същото време е съобразено наличието на редица косвени доказателства, които удовлетворяват законовото изискване за еднопосочност на изводите.