Решение № 60 от 12.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела М.а при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела М.а Административно наказателно дело № 20223110203271 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.

И. М. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0819-003249 / 14.07.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че постановлението е издадено при нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което и се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание , въз.М. редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.М.Н. отново пледира за отмяна на постановлението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че постановлението е правилно , обосновано и законосъобразно и се иска да бъде потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.2022г. около 18,00 ч. въз.М. управлявал л.а. „Шевролет Авео” с рег. № 1

В 11 96 РА, собственост на „Такси Сървиз-Варна“ ЕООД , като се движел по бул.“Съборни“ .По същото време, след сградата на ДКЦ „Св.Климентина“, на намиращата се там и обозначена със съответната маркировка пешеходна пътека от дясно на ляво пресичала пешеходката В.С.-М.. Въз.М. обаче не я пропуснал да премине , ударил я с предната дясна част на автомобила, като не спрял и продължил движението си. От удара пешеходката получила травматични увреждания. Очевидец на случилото се станал случаен минувач.За инцидента бил подаден сигнал в сектор „ПП“-Варна като на място пристигнали полицейски служители.Те разговаряли с пострадалата, която била отведена в МБАЛ „Св.Анна“-Варна за преглед.В последствие въз.М. бил установен като водач на автомобила, участвал в ПТП.Той попълнил декларация и написал обяснения.Такива били изготвени от очевидеца на инцидента. След като било установено, че пострадалата е получила контузия на дясното коляно, св. Д. Д.- мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД-МВР-Варна, съставил против въз.М. акт за това, че като водач на ППС не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, като е блъснал пресичащата от дясно на ляво на обозначена пешеходна пътека жена, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентен орган на МВР и за това , че не представя контролен талон или акт към СУМПС.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.116 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. При личното предявяване на акта възражения не били направени.Същият ден св.Д.Д. изготвил докладна записка, в която посочил, че при съставяне на акта е допуснал техническа грешка, като нарушението по чл.116 от ЗДП следвало да се чете като такова по чл.119 ал.1 от ЗДвП.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.М. депозирал писмени възражения, в които посочил че не е блъснал пресичащ пешеходец , не е ставал причина за ПТП , поради което и не е останал на мястото. В заключение било формулирано искане да не бъде издавано наказателно постановление.

По повод на тези възражения полицейските служители, които били обслужили произшествието , изготвили докладни записки, в която описали направените на място констатации. Те, възражението и всички доказателства събрани по преписката били разгледани от нарочна комисия и с мотивирано становище било прието, че възражението е неоснователно.

Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган възприел описаната в него фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията като такива по чл.119 ал.4 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.За първото от тях на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП на въз.М. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. , а за второто, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- „Глоба“ в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. С мотивирана резолюция № 22-0819-М000282 / 14.07.2022г. производството за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП било прекратено. Това, както и обстоятелството, че постановлението се издава съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН, било посочено в него.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д. Д.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че произшествието е било обслужено от други негови колеги, като той е съставил акта против въз.М. след като е застъпил на смяна, въз основа на изготвените обяснения, декларация, протокол за ПТП и др.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление 22-0819-003249/ 14.07.2022г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. .В постановлението и в акта се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити и е направено пълно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, мястото на извършването му и доказателствата, които го потвърждават. Изрично в постановлението е посочено, че се издава на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН, която норма дава възможност на наказващият орган да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в настоящия случай. Вменените във вина на въз. М. нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Депозираните от него възражения са били разгледани и приети за неоснователни. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

По пункт 1 от наказателното постановление :

Правилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДП предвижда, че при приближаване към пешеходна пътека, водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая от събраните по делото доказателства- показанията на св.Д., приложените по преписката докладни записки, обяснения, протокол за ПТП и др., се установява, че пешеходката е пресичала пътното платно по пешеходната пътека, като не е била пропусната от автомобила , управляван от въз. М., който пък не намалил и скоростта си на движение. С неизпълнението на вмененото му с чл.119 ал.1 задължение, въз. М. безспорно е създал предпоставка за възникване на пътно-транспорно произшествие, каквото всъщност е и настъпило, доколкото е бил реализиран удар по тялото на жената от автомобила.

Именно нарушението на чл.119 ал.1 от ЗДвП е в причинно –следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

3

Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП е предвидена санкция за водач на МПС, който причини ПТП поради неспазване на правилата за предимство , каквото виновно поведение от страна на въз. М. е налице.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен.Обстоятелството, че пострадалата е получила лека телесна повреда не води до извод, че обществената опасност на извършеното от въз.М. нарушение е по-ниска в сравнение с останалите нарушения от своя вид .Поради това съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При индивидуализиране на вида и размера на наказанието , наказващият орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН и правилно е наложил на въз.М. наказание „Глоба“ в размер на 200лв., който е императивно предвиден в закона.Това наказание като вид и размер е съответно на допуснатото нарушение.

Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление в пункт 1 следва да бъде потвърдено.

По пункт 2 от наказателното постановление:

От доказателствата по делото се установява, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие, въз. М. , макар и да е бил участник в него, го е напуснал . Разпоредбата на чл.123 ал.1 т. 2 б. „б” от ЗДП сочи, че когато при произшествието са пострадали хора водачът е длъжен да остане на мястото и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. От доказателствата по делото се установява, че въз. М. не е изпълнил това си задължение. Именно напускането на мястото на произшествието е наложило въззивникът да бъде търсен и установяван допълнително от полицейските служители. Следва да се отбележи, че с оглед механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, обективно не е било възможно въз.М. да не разбере, че от една страна такова е настъпило, а от друга- че е участник в него. От приложените по преписката писмени обяснения и докладни записки е видно, че поведението на въз.М. е било възприето и от други хора, както и че пострадалата е останала на мястото до идване на екип на „Спешна помощ“ и полицейски служители. В този смисъл съдът намира , че правилно наказващият орган е приел, че въз. М. е допуснал нарушение и на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДП.

Правилно е била наложена и санкционната норма, тъй като именно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП предвижда санкция за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.На това законово основание на въз. М. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Тези наказания като размер и срок съответстват на обществената опасност на нарушението и нарушителя.Видно от приложената по делото справка за нарушител е , че въз.М. многократно санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за множество извършени нарушения на ЗДвП, включително и за такива от същия вид. От това може да се направи извод, че случаят не е инцидентен и въззивникът е системен нарушител на правилата за движение. Поради това и съдът намира, че наложените наказания са съответни на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.

Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление и в пункт 2 следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.