Решение № 37 от 08.09.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря М. Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20261880200042 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Ю. И. Н. от ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0353-000298 от 03.12.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление (НП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева – за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 180, ал.

1, т. 1, пр. 2 от същия закон.

В жалбата, както и в открито съдебно заседание, защитникът твърди, че наказателното постановление (НП) е издадено при неизяснена фактическа обстановка, същото противоречи на материалноправните разпоредби и в производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна от съда.

От своя страна административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е редовна и допустима.

1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка, която не е спорна между страните :

В един продължителен период от време, вкл. до днес, товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „313 ЦДИ, с рег. № *** е паркиран на улица - тупик, без име, находяща се в централната част на гр. Своге, между магазин „CBA“ и Ветеринарна аптека. Начинът, по който е паркирано превозното средство се вижда на наличните по делото снимки. Превозното средство е паркирано така лично от жалбоподателя, преди повече от осем години и оттогава не е премествано. На 20.11.2025 г. от свидетеля Т., в присъствието на свидетелите П. и Д., на Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че по начина, по който е паркирал товарния автомобил създава пречка за влизащите и излизащите моторни превозни средства, които зареждат магазина.

Спорно по делото е дали паркиран по този начин автомобилът пречи на влизащите и излизащите моторни превозни средства, които зареждат магазина. В акта и в издаденото наказателно постановление не е конкретизирано по какъв начин автомобилът пречи на посочените превозни средства. В случая, освен да се пречи на движението – нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, трябва в резултат на нарушението да е създадена непосредствена опасност за движението – необходима предпоставка за да може да наложи наказанието по чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

Актосъставителят не е бил сезиран от водачите на превозните средства зареждащи магазина, а сам е преценил, че има пречка те да влизат и излизат, като липсва констатация от негова страна в резултат от нарушението да е създадена непосредствена опасност за движението. Видно е от снимките, че начинът, по който е паркирано превозното средство не пречи на преминаването на други превозни средство покрай него. При това положение съдът приема, че по делото не е доказано по някакъв начин паркираният товарен автомобил да пречи на други превозни средства, поради което не е налице посоченото в НП административно нарушение. Не се твърди и да е създадена непосредствена опасност за движението.

В настоящия случай според съда водачът е следвало да бъде санкциониран по чл. 178е ЗДвП, а именно наказва се с глоба 100 лева лице, което паркира пътно превозно средство на тротоар в населено място, извън разрешените за това места. Автомобилът е с допустима максимална маса 3,5 тона, видно от свидетелството за регистрация, и изобщо няма право да паркира върху тротоар – чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Без оглед на така изложеното съдът не би могъл да приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и да измени наказателното постановление, тъй като съществено се изменят обстоятелствата на нарушението, вместо създаване на пречка за движението се касае за неправилно паркиране върху тротоар. В допълнение контрола относно това нарушение е в правомощията на службите за контрол, определени от кмета на общината (чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП ). По тази причина обжалваното наказателно постановление може само да бъде отменено от съда.

По разноските :

2

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 200 евро. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като е налице пълно съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа, с оглед и на актуалните правила и размери предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 25-0353-000298 от 03.12.2025 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, с което на Ю. И. Н. от ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро).

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК 129009945, представлявана от директора, да заплати на Ю. И. Н. от ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3