Решение № 865 от 28.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300500687 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Тия Мениджмънт“ ООД, ЕИК:

115509125, чрез пълномощника адв.С. П. от АК Пловдив срещу решение № 282/15.01.2024г. по гр.д. № 388/2022г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Тия Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 115509125, против Ж. С. Т., ЕГН: ********** искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 199,49 лева - главница, представляваща незаплатена част от дължимите разноски за поддръжка на припадащите се към апартамент 18 – 2,888 % от общите части на блок 1, за периода от октомври 2018г. до декември 2020г., както и сумата от 960 ,47 лева - главница, представляваща незаплатена част от дължимите разноски за поддръжка и управление на припадащите се към апартамент 18- 38/4073 идеални части от УПИ I -300 ж.з., които включват прилежащи към апартамента идеални части от поземления имот и правото да се използва паркомясто №18, с площ от 11,25 кв.м., за периода октомври 2018г. до декември 2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата 1 молба в съда - 11.01.2022 г. до окончателното им погасяване.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Сочи се, че първата инстанция не е обсъдила почти нито един от изложените от ищеца правни доводи в писмената защита, нито е обсъдила събраните доказателства по делото. Сочи се, че исковите претенции са доказани от гласните доказателства и писмените доказателства по делото - разпитани свидетели, приети експертизи, като по делото е доказано, че дружеството ищец е извършавало дейност за административни дейности, поддръжка на целия комплекс като охрана, почистване, счетоводно обслужване и т.н. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ж. С. Т., с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.

Претендират се разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е приел от писмените и гласните доказателствени средства, разпита на свидетелите С. М. и К. К., че ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване доказа единствено, че в процесния период – от октомври 2018 г. – декември 2020 г. е заплащал консумативи за блок 1, в който се намира процесния апартамент № *, който е собственост на ответника Ж. Т.. В тази връзка ПРС кредитира показанията и на двамата, разпитани по делото свидетели, вкл. и на К., който твърди, че „Тия Мениджмънт“ ООД са заплащали тока за асансьора и стълбището, докато приключи делото. /2020г.

– 2021г./. Относно, останалите твърдени от ищеца дейности – за почистване; поддръжка на зелените площи; осигуряване на 24-часова физическа охрана, както и постоянно наблюдение, чрез записващи видеокамери; извозване на 2 сметта; техническа поддръжка и редовна профилактика на асансьора, както и ремонтирането му, в случай на повреда в срок до 24 часа; да осигури персонал на 24-часово разположение за поддръжка и поправка на всякакви уреди, общи части и т.н., вкл. като подменя счупените или изконсумирани уреди и материали – ел.крушки, ел. ключове и др., ПРС намира, че ищецът не доказа, че ги е извършил.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Тия Мениджмънт“ ООД, че първата инстанция не е обсъдила почти нито един от изложените от ищеца правни доводи в писмената защита, нито е обсъдила събраните доказателства по делото. По силата на чл.127 от ГПК ищецът в исковата си молба следва да посочи обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането на същия. Това следва да е посочено от първоинстанционния съд в доклада му по чл.146 от ГПК. Съгласно чл.236 ал.2 от ГПК в решението си съдът излага мотиви, в които се сочат исканията и възраженията на страните, съдът прави преценка на доказателствата и обосновава своите фактическите и правни изводи. В обжалваното решение РС Пловдив е изпълнил всички тези изисквания на процесуалния закон, като е преценил доказателствата и е направил своите фактически и правни изводи за да реши делото. По отношение на искането на жалбоподателя да се обсъждат всички негови правни доводи в писмената защита, то такова изрично изискване в ГПК няма. Ако жалбоподателят смята, че някакви негови искания и възражения направени в срока по чл.143 ал.3 от ГПК не са обсъдени, то той следва да ги конкретизира /изрично посочи/ пред въззивния съд, по законодателното изискване визирано в чл.269 от ГПК. Такива конкретни възражения във въззивната жалба липсват. Във въззивната жалба се навеждат само доводи, свързани с преценката на доказателствения материал, като се твърди, че искът е доказан по размер от събраните устни доказателства и от приетата счетоводна експертиза. По това конкретно оплакване въззивният съд дължи произнасяне във въззивното си решение.

Настоящият състав на ОС Пловдив намира за неоснователно възражението на жалбоподателя „Тия Мениджмънт“ ООД, че исковите претенции са доказани от гласните доказателства и писмените доказателства по делото - разпитани свидетели, приети експертизи. В жалбата се твърди, че по делото е доказано, че дружеството ищец е извършавало дейност за административни дейности, поддръжка на целия комплекс като охрана, 3 почистване, счетоводно обслужване и други. Тоест налице е твърдение във въззивната жалба, че исковете са доказани.

РС Пловдив се е произнесъл по иска на ищеца като го е правно квалифицирал по чл.61 ал.2 от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, като работата е предприета и в собствен интерес. РС Пловдив приема, че сключения договор за поддръжка и управление на самостоятелния обект на собственост на ответницата в ж.к. ***, сключен на ***. е прекратен поради изтичане на срока.

Против тази правна квалификация и тези правни изводи на ПРС жалбоподателят не прави никакви възражения пред въззивния съд. При това положение съдът проверява дали искът по чл.61 ал.2 от ЗЗД е доказан. При този иск ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересувания е длъжен да изпълни задълженията сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, както и да върне необходимите и полезни разноски ведно с лихвите.

Безспорно в казуса не са предявявани искания за вземания произтичащи от задълженията сключени от името на ответницата или от обезщетения на управителя на работата за личните му задължения. Явно се претендират необходимите и полезни разноски, които в хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД се ограничават до размера на обогатяването на ответницата. Изводите на ПРС за недоказаност са законосъобразни и обосновани. Първо исковете са недоказани, защото по делото е напълно безспорно, че страните по делото са били в конфликт за процесния период от време от октомври 2018г. до декември 2020 година. Като причината за конфликта е бил именно въпроса, че ответницата, както и някой други етажни собственици от блок 1 в този жилищен комплекс са били недоволни от услугите по поддръжка на етажната собственост предоставяни от „Тия Мениджмънт“ ООД. Като част от собствениците на жилища в блок 1 ясно са изявили на ръководството на това дружество на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в този блок в началото на исковия период, че не са доволни от качеството на услугите предоставяни от ищцовото дружество. Като потвърждение на своите думи същите са спрели да плащат вноските си по посочения по-горе договор за поддръжка и управление. И за още по-голяма яснота на правоотношенията част от собствениците на самостоятелни обекти в този блок на общо събрание от 04.10.2018г. са учредили своя самостоятелна етажна собственост по ЗУЕС, 4 като същата е вписана като такава в специалния регистър на район Северен при Община Пловдив от 09.11.2018г. /л.116/. Опитите на някой етажни съсобственици да отменят тези решения на общото събрание на тази ЕС са отхвърлени със съдебно решение №1586/09.05.2020г. по гр.д. №18381/2018г. на ПРС. При тези безспорни факти, трудно би могло да се приеме, че работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес.

Но дори и това да не е така, то пак този иск не е доказан, защото освен доказването на горните факти, следва да се докаже размера на обогатяването на лицето, в чиято полза е водена работата. В тази насока изобщо не са събрани никакви доказателства по това дело, нито в първата, нито във въззивната инстанция. За да се докажат тези факти, следва да се докаже каква работа е свършена в полза на всичките етажните собственици на блок 1 в комплекса. Например колко ток е платен за блока в комплекса, колко вода е платена за блока в комплекса, какви дейности по почистване, ремонтиране и охрана на този блок са извършени от ищеца и след това да се калкулира стойнността на обогатяването за цялата етажна собственост на блок 1 в комплекса, след което от тази стойност да се изчисли каква е стойността дължима от конкретната ответница, собственичка на един апартамент. Като при това следва да се вземе предвид дали някой от собствениците на жилища не са си плащали вноските на „Тия Мениджмънт“ ООД за процесния период от време, за който факт има данни по делото, като с тази стойност се намали общата дължимост на суми за блок 1. Като при това се вземе предвид как са били осчетоводявани и допълнително платени суми от блок като например доказано платена сума от 500 лева. Като при това следва да се реши и правния въпрос как точно ще се изчисли дължимото от всеки един собственик на самостоятелен обект в тази сграда, при условие че са плащани суми и предоставяни услуги за цялата етажна собственост, а не за отделни собственици. Дали ще се прилага принципа посочен в чл.51 ал.1 от ЗУЕС разходите да се плащат поравно според броя на собствениците или ще се изхожда от критерия обща застроена площ за обект в сградата. Нищо подобно по делото не е доказано. Сходен би бил и начина на доказване ако се разглеждаха искове по чл.59 или чл.61 ал.3 от ЗЗД. Приетата по делото счетоводна експертиза е изчислявала дължимите суми само на база счетоводни записвания от ищцовото дружество. Но счетоводните записвания не са доказателства за дължимост на суми, ако не е доказано на какво 5 основание същите се дължат и как са изчислени. Според тази ССЕ сумите дължими от ответницата са изчислени на база на всичките разноски направени за поддръжка на всички блокове в ж.к.***, което пък е изчислено на база общата застроена площ на комплекса 50 578,79 кв.м. След което е изчислено колко от тази сума се полага на блок 1 за обща застроена площ от 2 085,94 кв.м. След което е изчислено колко се пада на ответницата, като собственик на апартамент в блок 1 - на база обща застроена площ от 58,80 кв.

Направен е извод, че в разходите за поддръжка участват всички собственици в комплекса. Тоест изчисленията на тази експертиза се базират на всичката работа и разноски на „Тия Мениджмънт“ ООД положена за всички блокове в комплекса, а не само на тази част която е била извършена в полза на блок 1.

Такива изчисления и сметки за дължими суми може да се приемат за обосновани само ако това е жилищен комплекс от затворен тип и всички собственици в него имат сключени договори с фирма за поддръжка и управление на общите части на този жилищен комплекс и то посочения начин на изчисляване на база застроена площ. В казуса обаче това не се изобщо дори и твърди в исковата молба. Тоест по делото изобщо не е доказано каква е стойността на необходимите и полезни разноски направени в полза на Етажната блок 1 и каква част от тази сума се дължи от настоящата ответница.