Решение № 8519 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8519 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110147097 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на з срещу М. В. Н., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1076,31 лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС б с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 03.11.2019 г. в гр. София по вина на ответника, управлявал МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество твърди, че на 03.11.2019 г. в гр. София, ответникът, като водач на МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени щети на лек автомобил б с рег. № ,. Поддържа, че ответникът бил застрахован като водач на МПС „Ауди А3“ с рег.

№ , по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при з, поради което по заведена щета № 201002479 ищцовото дружество заплатило обезщетение за вредите по лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № , в размер от 1051,31 лева. По така изложените съображения моли съда да осъди ответника да му възстанови посоченото обезщетение заедно с 25 лева ликвидационни разноски. Претендира и направените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. В. Н., чрез назначения й по реда на чл. 47 ГПК особен представител, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва се претендираната сума да е заплатена на застрахователя по имуществената застраховка на увредения автомобил. Оспорва се механизмът на ПТП, респ. процесното ПТП да е настъпило поради виновното поведение на ответника, като се поддържа, че ответникът М. Н. не е управлявала процесното МПС под въздействието на алкохол. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност. По така изложените доводи се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и направените в настоящото производство съдебни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

1

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества.

Следователно в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че 1. вредите по лек автомобил б с рег. № , са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице/на неговия застраховател по имуществена застраховка „Каско“ и 4. че при настъпване на застрахователното събитие ответникът е управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ,, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже, че е погасил дълга си.

В разглеждания случай между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, включително протокол за ПТП № 1726294 от 03.11.2019 г., уведомление за щета, доклади по щета, преводни нареждания, както и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. Ж., се установява, че на 03.11.2019 г. в гр.

София, ответникът при управление на МПС „Ауди А3“ с рег. № , по ул. „Усмивка“ и пред бл. 22 МПС, поради движение с несъобразена скорост, реализира ПТП в паркирания лек автомобил б с рег. № ,. Тези обстоятелства освен че не са спорни между страните, но се установяват и от показанията на свидетеля И. Ж. – собственик на увреденото МПС, който подробно описва настъпването на събитието, тъй като макар и да не се е намирал в процесното МПС е бил очевидец на произшествието. Съдът намира показанията на свидетеля за логични, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства. На следващо място между страните не се спори, а и от административнонаказателната преписка, включително съдържащия се в нея протокол за химическа експертиза, се установява, че при настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – в случая – 2,60 промила.

Не са спорни между страните и обстоятелствата, че към датата на настъпване на ПТП за водача на МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, управлявано от ответника, е била сключена при ищеца застраховка „Гражданска отговорност“, както и че в резултат на ПТП на МПС б с рег.

№ , са нанесени щети в размер на 1051,31 лева. Не е спорно и че застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС б с рег. № , е заплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на 1051,31 лева.

Всички тези обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, поради което и съдът приема същите за установени.

От представените по делото регресна покана към з се установява, че след изплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 411 КЗ д - застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС, е отправило регресна покана към ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника за възстановяване на платеното обезщетение по имуществената застраховка, включващо 15 лева ликвидационни разноски. Установява се, че въз основа на регресната покана при ищеца е образувана щета № 2010002479. От представеното преводно нареждане от 04.03.2020 г., заедно с приложения към него опис на щети, се установява, че със същото ищецът е заплатил на д сумата в размер на 1051,31 лева (л.31 и 32).

При така установените обстоятелства се налага извод, че са налице посочените предпоставки от регресното вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за възстановяване от страна на виновния за ПТП водач на платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, тъй като ответникът освен, че е станал причина за настъпване на процесното ПТП, е управлявал МПС „Ауди А3“ с рег. № , с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0,5 промила (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП).

2

Основният спорен по делото въпрос е погасено ли е вземането на ищеца по давност.

Съобразно установената практика за регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя /в този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I ТО/. В разглеждания случай ищецът е заплатил застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на 04.03.2020 г. Именно от този момент е започнала да тече и петгодишната давност. Същата обаче е прекъсната с подаването на исковата молба на 31.08.2022 г., поради което възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по давност, е неоснователно.

По изложените съображения се налага приемането на извод, че са налице предпоставките на чл. 500 ал. 1, т. 1 КЗ, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника до размера на платеното от ищеца обезщетение от 1051,31 лева, ведно с обичайните разноски от 25 лева, направени за неговото определяне. Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1076,31 лева.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на 450 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. В. Н., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Едисон“, бл. 33, вх. А, ет.

5, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 1076,31 лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС б с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 03.11.2019 г. в гр. София по вина на ответника, управлявал МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 450 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3