Решение № 68 от 25.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Е.П., 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100878 по описа за 2023 година

С исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че доверителят му „К.И." АД, с ЕИК........, е с основна дейност отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва под формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл.

- Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.

Твърди се, че ответницата е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищеца, чрез нарочна заявка, изпратена до дружеството от Д. И. Ш., подписана при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ .

Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на ответника е бела предоставена преддоговорна информация, с като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, „К.И." е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски с падежи: 07.04.2022, 07.05.2022, 07.06.2022, 07.07.2022, 07.08.2022, 07.09.2022 г.

Твърди се, че ответникът е погасил първите две вноски по предоставения потребителски кредит с падежи 07.04.2022 и 07.05.2022 г.. Към дата 04.08.2023 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 07.06.2022, 07.07.2022, 07.08.2022, 07.09.2022 г..Твърди се, че служители на дружеството-ищец неколкократно са осъществили връзка с ответника, посредством изпращане на напомнителни email-и на посочен от заявителя електронен адрес, 1 изпращани са SMS-и и осъществени телефонни обаждания непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Д. Ш. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Твърди се, че на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи на „К.И." АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочените задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 62.01 лв..

Твърди се, че е било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК за което образувано ч.гр. дело 281/2023 г. по описа на РС Е.П. .

Твърди се, че общата стойност на непогасения от ответника паричен дълг по процесния договор е в размер на: 1 046.79 лв., от които 866.66 лв. - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №Д3010307/07.03.2022 г.; 118.12 лв. договорна лихва за периода 07.06.2022 г. - 07.09.2022 г. и 62.01 лв. - законна лихва за забава за периода 08.06.2022г.- 06.03.2023 г.

Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 866.66 лв. - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра" №Д3010307/07.03.2022 г., сумата от 118.12 лв. договорна лихва за периода 07.06.2022 г. - 07.09.2022 г., сумата от 62.01 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 08.06.2022 г. - 06.03.2023 г., законна лихва върху главницата, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски по заповедното производство, както и сторените в настоящото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез упълномощения по делото адвокат е депозирала отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни по подробни съображения изложени в отговора.

Не оспорва сключения договор за потребителски кредит от разстояние "Екстра" № ДЗО10307/07.03.2022 г. за сумата в размер на 1300.00 лева.

Не се оспорва, че ответницата е заплатила 2 месечни вноски.

Твърди, че е преведена сумата в размер на 1300.00 лева - размерът на главницата по договора.

Счита, че в предоставеният договор за потребителски кредит липсват задължителни и съществени елементи от него, същият е неясен и подвеждащ и не е съобразена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че с договора е представен погасителен план, но в него е описана и сума гаранция от общо 741.00 лв., която прибавена към всяка от дължимите шест вноски по кредита по 123.50 лв., като ответникът твърди, че не е сключвал договор за гаранция с трето лице, като и ищецът не твърди такъв да е сключван и не представя като доказателство към исковата молба. Счита, че след като тази сума на гаранция е прибавена в окончателните вноски дължими от кредитополучателя, то същите следва да бъдат и прибавени към ГIIP.

Счита, че след като в т. 3, 3.1 и 3.2 от договора за потребителски кредит, в които договорената лихва за периода на кредита е фиксирана - 36 %, а ГПР - 49,7 %, а потребителя е следвало да върне почти 75 % над стойността на главницата, е налице заблуждение за кредитополучателя за действителната стойност на ГПР.

Счита, че реалния ГПР е незаконосъобразен, в противоречие с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като надминава многократно допустимият му размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

2

Счита, че не става ясно как е формиран ГПР и какво е включено в него, в т.ч. не е спазена методиката за изчисляване на ГПР, съгласно задължителните изисквания на ЗПК.

В този смисъл счита, че като противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно чл.

23 от ЗПК договор за потребителски кредит от разстояние "Екстра" № Д3010307/07.03.2022 г. се явява недействителен в неговата цялост.

Счита, че процесният договор противоречи не само на специалните разпоредби на ЗПК, но и на общите разпоредби на ЗЗД, което води до нищожност поради противоречието му с добрите нрави и заобикаляне на закона, особено предвид клаузата за възнаградителна лихва и дължима гаранция в размер на 741 лв., която реално представляваща скрита лихва.

Счита, че ищецът е действал недобросъвестно при сключване на договора.

При условие, че процесният договор е изцяло недействителен, ответницата счита, че дължи връщане само на чистата стойност по заема без допълнителни тежести, в т.ч. лихви, неустойки, такси и други, съгласно чл. 23 от ЗПК.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна следното:

Не е спорно между страните, че на 07.03.2022г. между същите е сключен Договор за потребителски кредит “Екстра” № ДЗ010307.

Не се спори също, че на кредитополучателката и ответник в настоящото производство с процесния договор е предоставен паричен кредит в размер на 1 300.00 лева, която сума получена от Д.Ш. чрез система за електронно плащане еPay.bg. / вж.разписка за извършено плащане № 2000000293324817/07.03.22 година/. Съгласно Договора /сключен под формата на електронен документ/ ответницата е следвало да върне на кредитодателя сума в общ размер на 2275.00 лева, от която 1300 лева – главница, платима на шест месечни вноски, всяка от по 216.67 лева /с начална падежна дата 07.04.2022 година/, 234.00 лева - лихва и 741.00 лева – дължима сума за гаранция, съгласно погасителен план и ОУ към Договора, при краен срок за издължаване на кредита – 07.09.2022 година /чл.2.2 от Договора/. С Договора е прието олихвяване дълга на ответницата с фиксиран ГЛП в размер на 36% и годишен процент на разходите - 49,7 %.

Съгласно чл. 4 от Договорът се обезпечава чрез предварително сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя ЮЛ - "поръчител".

Не е спорно между страните, че ответницата е погасила две от вноските по предоставения й потребителски кредит, а именно дължимите с падеж към 07.04 и .07.05 2022 година вноски съглано погасителния план към Договора, за което е представена по делото разписка от 12.05.2022 година за платена сума в общ рамер на 800.00 лева към EasyPay, с основание за плащане “вноска по кредит по Договор DZ010307".

Въз основа на заявление по чл. 410 ГПК в полза на ищеца и заявител по заповедното производство /ч.гр.д. № 281/23 г. по описа на РС Е.П./ е издадена Заповед №182 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.23г., срещу длъжник Д. И. Ш. от гр. Е.П. за следните суми: 866.66 лева – главница; 118.12 лева – договорна лихва претендирана за периода 07.06.22г. до 07.09.22 година; 62.01 лева – мораторна лихва за периода 28.06.22г. до 06.03.23г.; законна лихва върху главницата, считано от 07.03.23г. до окончателното изплащане, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 505.00 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК заявителят е депозирал исковата молба предмет на настоящото производство.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

3

Налице е между страните валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен от разстояние договор за потребителски кредит от 07.03.2022 година. По силата на сключения Договор ищецът е предоставил на ответницата кредит за текущи потребителски нужди, който в размер на 1300.00 лева и сумата е усвоена от кредитополучателя, по което не се спори в процеса . До колкото Договорът е сключен от разстояние и под формата на електронен документ, приложими са и разпоредбите на ЗПФУР, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече / § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР-"Средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя/. В тази връзка, в тежест на ищеца е да докаже изпълнилнение на задължението за предоставяне на информация на потребителя преди сключване на договора, като за доказване на преддоговорната информация и изявления е приложим чл.

293 от ТЗ, а по отношение на електронните изявления приложим ЗЕДЕУУ / чл. 18, ал. 1, т. 1, ал. 2 ЗПФУР/. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г.

"електронен документ" е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. Според чл. 2.2 от ОУ към Договора преддоговорната информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Чрез обявената на сайта на кредитодателя информация, кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви и чрез приложена в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка за избрания вид услуга. / чл.4.1 от ОУ/. Кандидатът въвежда личните си данни, като попълва форма за кандидатстване публикувана на сайта на дружеството кредитодател.С маркиране на поле "Съгласен съм с Общите условия" и натискане на бутон "Потвърди", кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента ОУ. След потвърждаване на заявката кандидатът получава електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се счита уведомен дали е одобрен за отпускане на кредита за сумата и условията, за които е кандидатствал и писмото съдържа линк към "Договор за потребителски кредит", с който договор кандидатът следва да се запознае и да го потвърди, с което потвърждение се счита, че между него и кредитодателя има сключен Договор за потребителски кредит /чл.4.11 от ОУ/.