Решение № 160 от 24.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Разлог, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200516 по описа за 2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Е.М.Е., ЕГН*, ч/з адв. С.П., съд. адрес г.П., у.„П.“№5, о.№3, против НП №*/09.07.2024 г., издадено от Дир. на Д„НПР“, с което на осн. чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ от 500.00 лева, за нарушение по чл.21, т.16 от ЗЗТ, вр. раздел II, т.4.0, подраздел 1, т.11 от ПУ на „НПР“, приет с решение №*/04.07.2001 г. на МС.

С жалбата се твърди, че обстоятелствата и фактологията, описани в АУАН и НП не отговарят на действителното положение и протичане на събитията, оспореният адм. акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, като са изложени подробни съображения за това.

В проведените ОСЗ, жалбоподателят не се явява, като същият се представлява от адв. П., който подържа жалбата на всички основания, посочени в нея. Претендира съд. разноски.

Представя писмена защита, в която доразвива доводите си за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна изпраща представител - адв. Б., която оспорва жалбата и излага съображения, според които същата е неоснователна.

РП не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ва, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2023 г. около 12.15 часа, постъпил сигнал на тел.112 за движение на общо 8 броя моторни шейни в района на „К.в.“ на територията на НП„Р“. Във вр. с него свидетелят К. – на длъжност Н-к о-л „КО“ в Д„КО“ при „НПР“, организирал акция по установяване на нарушението, като потърсил съдействие от други служители, а именно св. Е.В. – гл. инспектор, св. А.М. – гл.специалист и св. И.Б. – инспектор в „НПР“, както и от РУ-Р., откъдето били изпратени двама полицейски служители Р.Ш. и С.М.. Били сформирани 2 екипа – първият се състоял от св. К. и св. В., а вторият от св. М., св. Б. и полицейските служители Ш. и М., като последните следвало да съдействат за установяване на самоличността на нарушителите.

Екипът включващ свидетелите М., Б., Ш. и М., се разположили при контра-стената на яз. Б..

М/увременно другият екип - св. К. и св. В. се отправили със служ. моторна шейна по следите на нарушителите, като около 15.00 часа забелязали, че по южния склон на връх „И.“ се движат 6 моторни шейни. С цел да не подплашат нарушителите и да възпрепятстват 1 възможността да избягат, свидетелите К. и В. умишлено не ги доближили, а ги наблюдавали известно време от разстояние около 2 клм.. След това екипът на св. К. се изтеглил назад, отивайки на „М.п.“, откъдето се виждало, че шейните се отправят към м. „З.“, намираща се над спорна база „Б.“. При това свидетелите К. и В. се върнали през „Р.д.“ до контрастената на яз. „Б.“, където се срещнали с другия екип. Била постигната договорка полицейските служители заедно със св.М. и св. Б. да останат на контрастената на яз. Б., откъдето при връщането на шейните да могат да ги проследят до паркинга на хж. „Х.С.“. От своя страна свидетелят К. заедно с колегата си св. В., оставили служебната шейна и взели служ. автомобил, с който отишли към моста на р. „Р.“, откъдето видели как моторни шейни се спускат по склона от „З.“, скриват се в долината на „Р.“, след което 3 моторни шейни преминали в тяхната посока, отправяйки се към контрастената. След съгласуване на действията м/у двата екипа, всички служители се отправили към хж. „Х.С.“, където пристигайки съставили АУАН на жалбоподателя Е.Е..

Въз основа на констатираното нарушение, служителят на Д“НПР" - А.М., съставил на Е.М.Е. АУАН №* от 11.01.2024 г., в който било посочено, че последният е нарушил чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с Раздел II, т.4, подт.I-11 от ПУ на „НПР" /приет с Постановление №* от 04.07.2001 г. на МС, обн. ДВ бр.66 от 27.07.2001 г./. Въз основа на съставения АУАН, АНО, в лицето на Дир. на Д“НПР" издал процесното НП №* от 09.07.2024 г., с което на жалбоподателя било наложено адм. наказание "глоба" от 500.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съд. състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Р.Ш. /частично/, С.М. /частично/, Е.В. /частично/, Р.К. /частично/, А.М. /частично/ и И.Б. /частично, както и от писмените док-ва – доклад от инж. Р.К. с вх. №*/19.01.2024 г. /л.16/, снимка – карта на нарушението /л.20/, справка от Д„НПР“ относно издадени индивидуални адм. актове за съгласуване на дейност – движение на МПС на територията на „НПР“ /л.67 от делото/, АУАН №*/11.01.2024 г./л.72 от делото/, НП №11/09.07.2024 г. на Дир. на Д„НПР“ /л.74 от делото/, АУАН №*/11.01.2024 г.“/л.74 от делото/, НП №*/09.07.2024 г. на Дир. на Д„НПР“, заповед №*/01.08.2023 г. /л.54 от делото/, заповед №*/01.08.2023 г. /л.55 от делото/.

Съдът кредитира писмените док-ва, които оценява като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

По делото са разпитани редица свидетели.

Съд. състав кредитира показанията на св. К. и св. В. за времето и мястото на извършената проверка; за обстоятелството, че са видели първоначално 6 броя моторни шейни да се движат на територията на „НРП“ по южния склон на връх „И.“, за това, че се преместили на моста до моста на р. „Р.“, а другите им колеги се разположили при контрастената на яз. „Б.“, при което възприели 3 броя шейни да се спускат покрай м. „З.“, за това, че на паркинга на хж. „Х.С.“ след приключването на проверката били съставени АУАН. В тази част показанията на свидетелите са еднопосочни, последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както с показанията на св. М. и Б., така и с изготвения доклад за проверката /л.16 от делото/. Що се отнася до констатираното разминаване относно сочения час на приключване на проверката и съставяне на АУАН, доколкото св. К. твърди, че това се е случило около 17:30 ч. – 18.00 ч., а св . В. – около 16:30 ч., настоящият състав намира същите за несъществени и обясними предвид изминалия период от време от случилото се.

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелите в частта, в която заявяват, че възприетите 3 броя моторни шейни, спускащи се при м. „З.“ са категорично част от първоначалните забелязани 6 броя шейни, които са се движили по южния склон на връх „И.“. Видно от показанията на св. К. и В. е, че с цел да спазват конспиративност и да не подплашат нарушителите, са наблюдавали последните от разстояние от около 2 км, като предвид дистанцията не са успели да забележат детайли относно шейните и управляващите ги лица. Освен това, проверката е осъществена в рамките на няколко часа и с оглед терена, свидетелите не отричат, че е имало моменти, в които са губели от поглед шейните.

2

Например, когато са оставили служебната си шейна, взели са служ. автомобил и отишли на моста на р. „Р.“. Едва там отново виждат шейни, но вече редуцирани на 3 броя. При това положение настоящият състав намира, че изложеното за това, че едни и същи шейни първо са се движили по южния склон на връх „И.“, а след това и в м. „З.“, не се отличава с необходимата категоричност и информативност, а се основава на логически изводи, поради което показанията им не следва да се ценят с доверие в тази част. Твърденията на свидетелите, че спусналите се от „З.“ 3 шейни са били управлявани именно от лица, които впоследствие са засечени на паркинг „Х.С.“, също се основават на предположения. Това е така, тъй като от разстоянието, от която са наблюдавали движението на шейните в защитената територия, свидетелите не са имали възможност да възприемат каквито и да е индивидуализиращи белези както на шейните /като цвят, марка/, така и управляващите ги, които били с каски, за да могат със сигурност да заявят, че на паркинга са установили впоследствие същите тези лица.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.М. /актосъставител/ и И.Б. за това, че на 11.01.2023 г. след обаждане на св. К., са се включили в извършването на проверка на територията на „НПР“, при което заедно с двама полицейски служители отишли на стената на яз. „Б.“, за това, че тогава са забелязали от далечно разстояние, 3 броя моторни шейни, като управляващите ги били с каски на главата, които се движели около върха „З.“, за това че около следобяд шейните се спуснали, като свидетелите ги последвали, движейки се по пътя с джипа си, а управляващите шейните през гората; за това, че пристигайки на паркинга „Х.С.“, намиращ се извън защитена територия, са установили трима мъже, на които били съставени АУАН. Показанията им в тази част са логични и последователни, кореспондиращи с показанията и на св. К. и В., поради което съдът не намира основание да не ги цени с доверие. Що се отнася до твърденията им, че именно лицата, които са управлявали с каски шейни около връх „З.“ са идентични на тези, които впоследствие са установени на паркинга на „Х.С.“, настоящият състав намира, че не следва да се кредитират, доколкото са основани единствено на предположения на свидетелите, като още повече св. Б. отбелязва, че едва на паркинга са имали „визуален контакт с нарушителя“.

Следва да се ценят с доверие като еднопосочни и кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност по делото показанията на полицейските служители Р.Ш. и С.М. относно това, че през м.01.2024 г. се наложило да окажат съдействие на служители от „НПР“ за установяване на лица, управляващи моторни шейни. Съд. състав намира за нужно да отбележи, че не следва да се кредитират показанията единствено на св. М. в частта, в която посочва, че заедно с колегата си през цялото време са се намирали при хижата „Х.С.“, доколкото казаното от него противоречи на показанията на другите разпитани свидетели, които са категорични, че полицейските служители заедно със св. М. и Б. първоначално са отишли при стената на яз. „Б.“, а едва след това на хижата.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок, с/у акт, подлежащ на съд. контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

НП е издадено от компетентен орган – Дир. на Д„НПР“ съгласно заповед №*/01.08.2023 г. на МОСВ. АУАН също е съставен от компетентен орган – гл. специалист Д“КО“ при Д„НПР“, оправомощен със заповед №*/01.08.2023 г.

Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с раздел II, т.4.0, подт.I -11 от ПУ на „НПР ", са 3 посочени ясно в акта и в НП.

Противно на оплакванията на жалбоподателя, датата и мястото на нарушението са ясно и недвусмислено посочени. В тази вр. следва да се отбележи, че неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на отразяване в акта на часа на нарушението, доколкото в т.2 от АУАН е вписано, че нарушението е открито на 11.01.2024 г. във времевия период от 15.00 ч. до 17.00 ч. Отделно от това, не е задължително условие часът на установяване на нарушението да бъде фиксиран, а е достатъчно да бъде посочен часови диапазон, при наличие на твърдения, че нарушението е било извършено в рамките на няколко часа, както е в настоящият случай.

Неоснователен е упрекът на жалбоподателя, че актът в действителност бил съставен от св.

В., вместо от посочения като негов актосъставител - св. М.. Следва да се отбележи, че не се изисква непременно текстът в акта да е изписан собственоръчно от актосъствителя, при положение, че фактите са удостоверени ч/з подписа му. При това св. М. в с.з., след предявяване на процесния АУАН, изрично потвърди както отразените в него факти, така и че положеният подпис изхожда от него.