Решение № 12049 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12049 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110122806 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД, срещу Д. Й., роден на **********г., както и срещу Д. К., родена на **********г., гражданин на Г, с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, при следните квоти, следните суми: за Д. Й. – ¼, а именно: 69,85 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.03.2024 г. в размер на 8,63 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,44 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 20.03.2024 г. в размер на 3,12 лева; за Д. К. – ¾, а именно: 209,54 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.03.2024 г. в размер на 25.90 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 46,33 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 20.03.2024 г. в размер на 9,35 лева.

Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по силата на което предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.С*****, аб. № 196623. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността на 1 доставената им топлинна услуга за посочените в исковата молба, периоди. Претендира разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, оспорват предявените искове като недопустими, доколкото считат, че настоящият съд не разполага с компетентност да разгледа спора, доколкото ответниците били чуждестранни граждани и като такива, в качеството им на потребители, приложение намирала разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г.

По същество исковете се оспорват като неоснователни, доколкото не било налице облигационно отношение между страните. Не се оспорва количеството доставена топлинна енергия и незаплащането на процесните суми от страна на ответниците.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С определението си, изготвено по реда на чл.140, ал.1 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че за исковия период ищецът реално е доставил топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност, която е останала незаплатена от страна на ответниците.

Основният спорен въпрос по настоящото производство е налице ли е валидно облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответниците следва да заплатят сумите за начислена и доставена топлинна енергия за процесния недвижим имот, находящ се в гр.С*****, аб. № 196623.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че с покупко -продажба, обективирана в нотариален акт №*****г., лицето Р К Й. с ЕГН **********, е придобил собствеността върху следния недвижим имот - апартамент № 17, разположен на 5 етаж, вх.*****", а по данъчна оценка - р-н Н - 6, ж.к. "В", със застроена площ от 59,69 кв.м. Видно от приложената молба от 17.07.2000г., Р К Й. е открил партида на свое име при ищеца за процесния недвижим имот, като от останалите събрани писмени доказателства по делото се установява, че процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна собственост, с която е сключен договор за доставка на топлинна енергия с третото лице помагач по делото "Т С" ЕООД. По делото са представени и приети като писмени доказателства, ОУ на ищеца, както и фактури за начислени суми, касаещи процесния исков период. Видно от представения и приет по делото, регистрационен картон на лицето Р К Й. с ЕГН **********, лицето Д. К., родена на **********г., гражданин на Г и лицето Д. Й., роден на **********г., за когото е посочено, че има българско гражданство, но не разполага с ЕГН, са както следва - съпруга и син на лицето Р К Й. с ЕГН **********. Посочено е още, че лицето Р К Й. има еднокръвен/едноутробен брат, записан като "И" и срещу името му цифрите "**********". Представена и приета по делото е и справка от 23.08.2023г., в НБД "Население" за лицето Р К Й. с ЕГН **********, от която справка е видно, че същият е починал на 21.02.2019г., като от справката е видно, че лицето Д. К., родена на **********г., гражданин на Г и лицето Д. Й., роден на **********г., за когото е посочено, че има българско гражданство, са негови съпруга и син, но в НБД "Население" липсва пълен запис 2 за тези две лица. Макар и по делото да са налице косвени доказателства, че двамата ответници по делото са съответно преживял съпруг и син на лицето Р К Й. с ЕГН ********** - собственик на процесния недвижим имот, от представените справки не може да се обоснове по категоричен начин, че правото на собственост е преминало чрез наследствено правоприемство при посочените от ищеца в исковата молба, квоти/ид.ч., а именно 3/4 за Д. К., родена на **********г., гражданин на Г и 1/4 за Д. Й., роден на **********г. За установяването по безспорен начин на тези обстоятелства, съответните органи по гражданско състояние издават конкретен акт, представляващ официален удостоверителен документ /удостоверение за наследници/, каквото по делото липсва. Дори да се приеме, че по косвен път се установява, че ответниците са преживял съпруг и син на починалия собственик на процесния недвижим имот, то от събраните по делото доказателства не се установяват и квотите, при които са го наследили, респ. не е безспорно обстоятелството и че към датата на осъществената покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №*****г., лицето Р К Й. е бил в брак с ответницата К., както и че помежду им е била налице съпружеска имуществена общност /които обстоятелства биха се установили по безспорен начин с удостоверение за сключен граждански брак/справка от съответния регистър за режима на брачните отношения/. Предвид обстоятелството, че ищецът все пак е представил доказателства, които настоящият съдебен състав при осъществен анализ в тяхната съвкупност намира за недостатъчни, за да обосноват основателността на исковите претенции, то съдът не му е указал изрично по см на чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства, което ако бе сторил щеше да допусне процесуално нарушение, произнасяйки се по доказателственото значение на вече представените писмени доказателства, посочени по-горе.

От така събраните по делото писмени доказателства, за настоящата съдебна инстанция не се формира по достатъчно ясен и категоричен начин, извода за наличието на качеството “потребител на топлинна енергия” у ответниците за процесния топлоснабден недвижим имот, за който се твърди, че е потребено количество топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение през исковия период. Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на достатъчно доказателства, от които по достатъчно категоричен начин да се установява, че ответниците притежават право на собственост/ограничено вещно право конкретно върху недвижимия имот, посочен в исковата молба, респ. идеалните части от такова право, притежавани от всеки един от двамата, то съдът намира, че не се доказва, че същите да се явяват “клиенти” на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. С*****, аб. № 196623, по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови претенции срещу тях следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, правото да получат разноски възниква за 3 ответниците, но поради обстоятелството, че същите са представлявани от особен представител и липсва изрично искане да им бъдат присъдени разноски, а единствено е изплатено възнаграждението на особеното представителство, такива не следва на им бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от „Т С” ЕАД с ЕИК *****, срещу Д. Й., роден на **********г., както и срещу Д. К., родена на **********г., гражданин на Г, обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, при следните квоти, следните суми: за Д. Й. – ¼, а именно: 69,85 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, намиращ се в гр.С*****, аб. № 196623, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.03.2024 г. в размер на 8,63 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,44 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 20.03.2024 г. в размер на 3,12 лева; за Д. К. – ¾, а именно: 209,54 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, намиращ се в гр.С*****, аб. № 196623, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.03.2024 г. в размер на 25.90 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 46,33 лева за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 18.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 20.03.2024 г. в размер на 9,35 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на „Т С“ ЕООД , като трето лице помагач на страната на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4