Решение № 202 от 07.05.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно гражданско дело № 20261800500175 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 118 от 10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 207/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, е отхвърлен предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, срещу Р. Д. И., ЕГН **********, с адрес с. Мирково, ПК 2086, ***, положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е носител на парично вземане в общ размер на 661,94 лв., от които 293,67 лв. по договор № 502823439 от 23.07.2018 г. за продажба на изплащане на устройство Huawei Р20 Lite DS Pink за периода от 23.07.2018 г. до 22.01.2019 г., и 368,28 лв. по договор № 502823439 от 23.07.2018 г. за продажба на изплащане за устройство SAM Galaxy J7 2017 Black за периода от 23.07.2018 г. до 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сборната сума от 661,94 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, които задължения са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 519/13.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 855/2024 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, 2 с-в.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като 1 във въззивната жалба по същество са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е приложима петгодишната погасителна давност, доколкото не се касае за периодични плащания, но счита, че съдът неправилно е приел, че крайният срок за плащане на последната дължима фактура е на 09.02.2019 г. В тази връзка сочи, че погасителната давност е започнала да тече от датата на която са изтекли процесните договори, а именно от 23.07.2020 г. Сочи, че в цитираната от съда в първоинстанционното решение съдебна практика е посочено, че крайният срок на погасяването на задължение по договор за продажба на изплащане е падежът на последната разсрочена вноска и доколкото в случая не е уговорен падеж на последната уговорена вноска, то за такъв следва да се приеме датата, на която са изтекли процесните договори, а именно 23.07.2020 г., считано от която, до датата на образуване на заповедното производство – 10.12.2024 г., не е изтекъл 5-годишният давностен срок.

Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените установителни искове. Претендира се присъждане на съдебни разноски за заповедното производство и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК (препис от въззивната жалба е получен от ответната страна на 21.01.2026 г., а отговорът е подаден по пощата на 05.02.2025 г.) ответницата – въззиваема страна, е подала отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за нейната неоснователност.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрк. Добрева, която поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост. Претендира разноски в производството, като представя и списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Във въззивното производство не се релевирани доказателствени искания, като не са събирани и доказателства, доколкото не са били налице основания за това.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Районен съд – Пирдоп, първи състав, е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Тази квалификация е възприета от районния съд и не се оспорва от жалбоподателя във въззивната му жалба. Настоящият съдебен състав я намира за правилна, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, като също така 2 следва да се отбележи, че никоя от страните не се е противопоставила срещу нея нито при изготвянето на доклада по делото в първото по делото открито съдебно заседание, нито в по-късен момент. Поради това няма основание за упражняване на служебните правомощия на въззивния съд по т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 по т. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 855/2024 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, че същото е образувано по депозирано пред него заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК вх. № 3906/10.12.2024 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, в полза на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 519/13.12.2024 г. срещу Р. Д. И., ЕГН ********** за сумата в размер на 661,94 лв. по договор № 502823439 от 23.07.2018 г. за продажба на изплащане, сключен между заявителя и длъжника, за закупени устройства, ведно със законната лихва върху цялата сума от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и сторените от него разноски по делото в общ размер на 175,00 лева, в това число 25,00 лева – държавна такса, и 150,00 лева – юрисконсултско. Заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника на 06.01.2025 г., като в законоустановения едномесечен срок – на 30.01.202 г. (по пощата), по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, в което длъжникът е посочил, че периодът, посочен в заповедта, е много дълъг, като няма спомен да е взимала устройства на изплащане. Моли съда да прекрати производството срещу нея по чл. 110 ЗЗД, тъй като са минали близо седем години от 23.07.2018 г.

С разпореждане № 136 от 04.02.2025 г., получено от процесуалния представител на заявителя чрез ССЕВ на 10.02.2025 г., съдът му е указал, че може в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване на вземането. В указания срок – на 06.03.2025 г. (по пощата), е предявен положителният установителен иск, като са представени и доказателства за предявяването му по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД и Р. Д. И. са били сключени два договора № 502823439 от 23.07.2018 г. за закупуване на устройство на изплащане, по силата на които са закупени устройство Huawei Р20 Lite DS Pink – при първоначална вноска в размер на 23,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план, и устройство SAM Galaxy J7 2017 Black – при първоначална вноска в размер на 16,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план, които устройствата са предадени във владение на ответника с приемо-предавателни протоколи от същата дата. Сочи се, че за периода от 23.07.2018 г. до 22.12.2018 г. ответникът не е заплатил 5 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, като съгласно т. 12.3 от Договора –при неплащане на най3 малко две последователни месечни вноски от страна на купувача всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Предвид гореизложеното на 25.01.2019 г. дружеството било издало фактура № 386437893 със срок на плащане 09.02.2019 г., в която били включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договорите за двете устройства, от които след частично погасяване останали дължими съответно сумите в размер на 244,55 лева и в размер на 296,99 лева. Сочи се, че длъжникът е останал задължен за сумата в общ размер на 661,94 лева, от които:

- 293,67 лв. – непогасени задължения за устройство на изплащане Huawei Р20 Lite DS Pink, формирани както следва: 5 бр. падежирали месечни вноски, от които след частично плащане е останал остатък в размер на 49,12 лв. за периода 23.07.2018 г. – 22,12.2018 г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 244,55 лв., начислени във фактура № 386437893 със срок на плащане 09.02.2019 г., издадена за периода 23.12.2018 г. – 22.01.2019 г.;

- 368,28 лв. – непогасени задължения за устройство на изплащане SAM Galaxy J7 2017 Black, формирани както следва: 5 бр. падежирали месечни вноски, от които след частично плащане е останал остатък в размер на 71,29 лв. за периода 23.07.2018 г. – 22.12.2018 г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 296,99 лв., начислени във фактура № 386437893 със срок на плащане 09.02.2019 г., издадена за периода 23.12.2018 г. – 22.01.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Д. И., в който същата по същество се позовава на изтекла погасителна давност.

Не е спорно, а и от представените по делото доказателства – два броя договор за продажба на изплащане № 502823439 от 23.07.2018 г. (по същество един договор с един и същ номер и от една и съща дата, макар и на два отделни материални носителя, касаещи продажба на две устройства във връзка с две съобщителни услуги), се установява, че между страните „А1 България“ ЕАД и Р. Д. И. са сключени договори, по силата на които ищецът е продал на ответницата устройство Huawei Р20 Lite DS Pink към услуга с номер *** и устройство SAM Galaxy J7 2017 Black към услуга номер ***. Съгласно договорите, продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху вещите, посочени в приемо-предавателните протоколи, представляващи неразделна част от договора, като собствеността и рискът от погиване или повреждане на вещите преминават върху купувача с предаването им. Договорено е, че цената на устройството Huawei Р20 Lite DS Pink ще бъде заплатена чрез първоначална вноска в размер на 23,50 лв., платима при подписване на договора и предаването на устройството, и 23 последващи равни месечни вноски (с включена лихва от 4,95 % годишно) в общ размер на 540,51 лв., съгласно погасителен план. Договорено е, че цената на устройството SAM Galaxy J7 2017 Black ще бъде заплатена чрез първоначална 4 вноска в размер на 16,50 лв., платима при подписване на договора и предаването на устройството, и 23 последващи равни месечни вноски (с включена лихва от 5,20 % годишно) в общ размер на 379,50 лв., съгласно погасителен план. От приемо-предавателните протоколи се установява, че посочените устройства са предадени от ищеца на ответника в деня на подписване на договорите за продажба на изплащане.

Съгласно т. 12.3 от двата договора за продажба, същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача. В този случай, всички суми, дължими до края на срока на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат платени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства (неоспорените от ответника фактури) се установява, че на 27.08.2018 г., 26.09.2018 г., 26.10.2018 г., 26.11.2018 г. и 28.12.2018 г. са издавани месечни фактури, в които са начислявани задълженията на потребителя по предоставените електронни съобщителни услуги по три услуги, сред които и услуги с номера *** и ***, както и месечни вноски за изплащане на стоки, в т.ч. и тези за описаните по-горе две мобилни устройства.

На 25.01.2019 г. е издадена фактура № 386437893 с посочен в нея краен срок на плащане 09.02.2019 г., с която на И. са начислени задължения за стоки на изплащане по посочените по-горе два договора в размер на общо на 720,00 лева. От приложението към фактурата е видно, че в задълженията по същата са включени всички оставащи текущи вноски (от 5-та до 23-та) по двата договора, като по първия договор задължението възлиза на 423,00 лв., а по втория договор на 297,00 лв.