Решение № 313 от 16.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. ХАСКОВО, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500482 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД – гр. ***, ЕИК 200599406 против Решение №717/21.11.2023г.,постановено по гр.д.№1451/2023г . на Районен съд-Хасково, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Е. Л.

К. и „Фератум България“ЕООД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №***г. е недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и ОСЪЖДА „Фератум България“ЕООД“ за заплати в полза на държавата по сметка на РС-Хасково сумата от 98,40лв., представляваща дължима държавна такса и разноски по делото и сумата от 5лв. в случай на съдебно издаване на изпълнителен лист,както и в полза на ищцата да заплати разноски в размер на 655,20лв.-дължимо адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да отхвърли предявения иск.Претендира се и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Е. Л.

К., която чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

1

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл.

269 от ГПК, като извърши проверка относно приложението на императивни материалноправни норми и взе предвид заявените в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното :

Производството пред РС-Хасково е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК от ищцата Е. Л. К. против ответника "Фератум България" ЕООД – гр. ***, ЕИК 200599406. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит №***г. е недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Ответникът е оспорил иска като счита, че процесният договор не страда от заявените от ищеца пороци.

От събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че между страните е сключен в електронна форма договор за предоставяне на потребителски кредит№***г. по силата на който заемодателят - ответник е предоставил на заемателя - ищец парична сума в размер на 2000 лв., дължима на 12 вноски при 23 % лихва (460 лв.), с уговорен размер на ГПР - 49, 11 %, като сумата е получена от ищеца.

Видно от приложената по делото на РС-Хасково "Преддоговорна информация", предоставена на ищеца във връзка с процесния договор, договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора и ако кредитополучателят избере на сключи договор за гаранция с предложения от кредитора гарант, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 1 900 лв. Посочените разходи не са включени в ГПР по кредита, тъй като касаят допълнителна услуга. В договора за кредит (чл. 5) е предвидено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Multitude bank" в полза на ответното дружество, както и че с одобряване от кредитодателя на предоставеното в негова полза обезпечение, то не може да бъде отменено.

Разходите по договора за гаранция не са включени в погасителния план по договора за кредит. Общо дължимата по кредита сума, съгласно чл. 3 от договора и съгласно погасителния план, възлиза на 2460лв., от които 2000 лв. – главница и 460 лв. – лихва, при лихвен процент 23 %. От друга страна във връзка с процесния договор на ищцата е изпратен имейл, с който същата е уведомена, че кредита е отпуснат като към имейла има прикачени следните документи, а именно:договора за потребителски кредит, Общи условия към 2 договора и декларация по ЗМИП. Имейлът, според заключението на назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено не съдържа информация за задължения към Мултитюид Банк, съгласно договора за гаранция.Също така формуляра за сключване на процесния договор за потребителски кредит не може да се подаде, без потребителят да даде съгласие за даване на поръчителство и ако не направи избор между двете предоставени възможности:личен гарант-физическо лице посочено от потребителя и Мултитюид Банк. В този смисъл разходите по договора за гаранция съдът счита,че са включени към погасителните вноски по кредита и се изплащат чрез кредитодателя, без обаче същите да са отразени в предоставения на потребителя погасителен план.

Според разпоредбата на Чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 10: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

На тези изисквания сключеният между страните договор не отговаря. Съдържащата се в същия информация относно броя и размера на погасителните вноски и ГПР, е най-обща и не съответства на предоставената на потребителя предварителна информация и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена.Наред с това, в договора за кредит е посочено, че ГПР е 49, 11 %, а възнаградителната лихва е 23 %, като от съдържанието на договора не може да се направи извод за това какви точно разходи се заплащат от длъжника и как са включени в ГПР. Така неясен е характерът на задължението, включен в ГПР и представляващ разликата между размера на ГПР и лихвата от 23 %, която е част от него.

От друга страна, разходите на длъжника за предоставената гаранция по кредита, които са значителни – почти в размер на получената на заем сума, не са включени в определения с договора размер на ГПР. Одобряването на гаранцията чрез поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Независимо, че разходите за гаранцията се дължат на друго лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за кредит и несъмнено представляват "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Съобразно посочената разпоредба, такива са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички 3 други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция, възнаграждението за предоставената гаранция представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взет предвид при определяне на ГПР. Определен по този начин, действителният размер на годишния процент на разходите по процесния кредит ще надвиши максимално допустимия размер. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. повече от 50 %, а според чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. В настоящият случай сумата от 1900лв., представляваща възнаграждението за поръчителя представлява 99% от отпуснатата главница по кредита.

Изложеното дава основание да се заключи, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит длъжникът - потребител е поставен в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Ето защо съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.

22 от ЗПК. Затова обжалваното решение, с което процесният договор се приема за нищожен, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото следва да се отбележи следното:

Отговорността за разноски е уредена в част първа "Общи правила" на ГПК като проявление на общия принцип за обезвреда при неоснователно причинени имуществени вреди. Тази уредба е приложима както за исковия, така и за изпълнителния процес. Принципно е установеното в чл. 78 от ГПК правило, че изгубилата спора страна дължи възстановяване и на адвокатско възнаграждение, в случай, че такова е заплатено от другата страна. А когато последната е представлявана безплатно, адвокатското възнаграждение се дължи при условията на чл. 38 от ЗА. Посочената разпоредба доразвива заложения в чл. 78 от ГПК принцип за това, че изгубилата спора страна заплаща и адвокатското възнаграждение на представителя на другата страна, като се цели да се даде право на лицата, посочени в ал. 1, т.

1-3 да получат безплатна адвокатска помощ и съдействие.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА предвижда три хипотези, при които адвокатът може безплатно да оказва адвокатска помощ и съдействие. Преценката дали страната е сред кръга на тези лица е предоставена на адвоката, комуто е възложено процесуалното представителство. В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговия пълномощник, с който страните приемат, че доверителят е материално затруднено лице и не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатското 4 възнаграждение, поради което възложената задача ще се изпълни безплатно. Срещу тази констатация другата страна не е предявила възражение и по тези обстоятелства не е повдиган спор. Според ал. 2 на посочената разпоредба, за да възникне правото на адвоката да получи възнаграждение по този ред, следва да са налице две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на лица от кръга на тези по чл. 38, ал. 1; и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В тези случаи съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Посочените предпоставки са налице по отношение на приетия за основателен иск по чл. 26 от ЗЗД, поради което за осъществената по този иск защита на адвоката на ищеца правилно е било присъдено възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 655,20лв., което не следва да бъде редуцирано.