Решение № 676 от 06.06.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№………………./………….06.2019 година, гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско дело № 640 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Й.И. ***, срещу Решение № 4899/30.11.2018 год., постановено по гр. дело № 5112/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявен от въззивника Г.И. срещу Д.Д.Н. ***; С.Н.

Д. от гр. Варна; М.И.П. от гр. Варна; С.П. Г. от гр. Варна; И.П. П. от гр. Варна; С.Г.П. от гр. Варна; С.Щ.М. от гр. Варна; С.И. Т. от гр. Варна; Д.И. Д. от с. Осеново, община Аксаково, област Варна; Т.И. Д. от с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Г. Тертер“ № 36, с ЕИК: ********* иск за делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор

*** по КК на район Приморски, град Варна, находящ се в землището на град Варна, квартал Виница, курортен комплекс „Чайка“, с площ от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване

- ниско застрояване, идентичен с ПИ

№ 42 по КП на к. к. „Чайка"

1, идентичен с ПИ

3556 по КП — 1987 г., при граници и съседи: имоти с идентификатори

***; *** – пътека;

***; ***

– плажна ивица;

*** и ***.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Оспорен е изводът на съда, че след като в съсобствения поземлен имот, са построени сгради, принадлежащи на различни собственици, теренът придобивал статута на обща част на сградите, поради което и делбата му била недопустима. Не е съобразено от районния съд, че горният извод е относим само в случаите, при които всички собственици на терена притежават отделни сгради, а не и когато някой от съсобствениците на терена не притежава построена в същия сграда, какъвто е и настоящият случай, при което и делбата в тази хипотеза е допустима.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да се допусне делба на заявения за делба поземлен имот. Претендира и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата си.

В писмен отговор, поддържан в съдебно заседание, насрещните страни М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М. и С.И. Т., всички от гр. Варна; Д.И.Д. и Т.И.Д., двамата от с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.

Кюстендил, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

Съделителките Д.Д.Н. и С.Н.Д. не са подали писмен отговор на жалбата.

В писмено становище Д.Д.Н. счита първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззиваемата

С.Н.Д., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

По съществото на спора съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Образувано е по предявен от Г.Й.И. от гр. Павел Баня срещу Д.Д.Н.; С.Н.Д.; М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М. и С.И. Т., всички от гр. Варна; Д.И.Д. и Т.И.Д., двамата от с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.

Кюстендил иск за делба на поземлен имот с идентификатор

*** по

КК на район

Приморски, град Варна, находящ се в землището на град Варна, квартал Виница, курортен комплекс „Чайка“, с площ от 1 125 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване

- ниско застрояване, идентичен с ПИ

№ 42 по КП на к. к. „Чайка"

1 и с ПИ 3556 по

КП — 1987 г., при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; *** – пътека;

***; ***

– плажна ивица;

*** и ***.

Ищецът твърди, че страните са съсобственици на заявения за делба имот, въз основа на наследяване и правни сделки и се легитимират като такива с нот. акт № 42/20.12.2013 год., том LХХХІ, дело № 16851/2013 год. по описа на СлВп-Варна. Понастоящем Паруш Г.П., признат за собственик на имота с цитирания нот. акт с квота от 70, 67 ид. части, е починал и е наследен в равни части от наследниците си по закон – М.И.П. – преживяла съпруга, и от двете си деца – С.П.П. и И.П.П..

Твърди, че страните не могат да поделят доброволно съсобствения имот, като настоява да бъде допуснат до делба при установените в закона квоти.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител, поддържа иска за делба.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 131 ГПК, поддържани в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответниците М.И.П.; С.П.Г.; И.П.П.; С.Г.П.; С.Щ.М. и С.И. Т., всички от гр. Варна; Д.И.Д. и Т.И.Д., двамата от с. Осеново, община Аксаково, област Варна и „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.

Кюстендил, оспорват иска за делба. Не оспорват, че с ищеца са съсобственици на заявения за делба поземлен имот при квотите по нот. акт №

42/20.12.2013 год., том LХХХІ, дело № 16851/2013 год. по описа на СлВп-Варна. Твърдят, че в поземления имот са построени пет сгради – три от сградите са собственост на „Холдинг Харт МКИ" ООД, със седалище гр.

Кюстендил, а другите две са собственост на Д.Д.Н. и на С.Н.Д.а, които са съсобственици и на терена. Въз основа на това считат, че делбата на поземления имот е недопустима, тъй като в същият има построени самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици, при което и поземленият имот е обща част, а общите части не могат да се делят – чл. 38, ал. 3 ЗС.

Поради изложеното считат, че искът за делба е недопустим и настояват за прекратяване на производството. В евентуалност считат иска за делба за неоснователен и настояват за отхвърлянето му. Претендират разноски.

В писмено становище (по същността си отговор по чл. 131 ГПК) ответницата С.Н.Д., чрез процесуален представител, счита иска за допустим и основателен. Не оспорва наличието на съсобственост върху заявения за делба поземлен имот.

Ответницата Д.Д. Н. не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С нот. акт № 153/20.12.2013 год., том ІІ, рег. № 7013, дело № 296/2013 год. на ВнН с рег. № 237, с вх. № 30214/20.12.2013 год., акт № 42, том LХХХІ, дело № 16851/2013 год. по описа на СлВп-Варна, издаден въз основа на писмени доказателства, „Холдинг

Харт МКИ"ООД, Д.Д.Н., С.Н.Д.а,