Решение № 4041 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4041 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...................... при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело № 20231110150171 по описа за 2023 година

Ищецът ..................... е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК срещу ответника М. В. Ш. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника за сумата от 1400 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит ...................., ведно със законната лихва от .................. до изплащане на вземането, както и за сумата от 115,50 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) за периода от ................... до ..................., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47516/2021 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че в качеството си на кредитодател, действащ с търговско наименование ..................... е сключил с ответницата в качеството й на кредитополучател процесния договор за кредит като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Излага, че по договора е предоставил на ответницата кредит в размер 1400 лв. за срок от 75 дни, подлежащ на връщане на една погасителна вноска, дължима на ..................., а тя е поела задължение да върне кредита заедно с договорната лихва, дължима на падежа, но за целия срок на договора – от ..................... до ................... Твърди, че ответницата не е извършвала плащания по договора. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – М. В. Ш., с който предявените искове се оспорват като 1 неоснователни. Сочи, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Твърди, че поради необосновано високия размер на ГПР и ГЛП е налице липса на еквивалентност на престациите на страните по договора. Посочва, че процедурата по сключване на договора е опорочена, тъй като на ответницата не е била предоставена необходимата преддоговорна информация във връзка с избрания кредитен продукт, както и приложимите към същия Общи условия.

Сочи, че липсва воля за приемането на условията по договора от страна на потребителя, като на последната не е бил предоставен и погасителен план в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че договорът съдържа неравноправни клаузи, за каквато намира и уговорката за плащане на договорна лихва, която била начислена за един ден при прекомерен размер на ГПР и ГЛП. Счита, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна и доколкото излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е уведомил страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, във връзка с което страните са изложили становища в подкрепа на твърденията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. индивидуален договор за потребителски кредит и преддоговорна информация, обективирана в ................., се установява, че на ..................... между ....................., като кредитодател, и М. В. Ш., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сума в размер на 1400 лв.

Кредитът е бил отпуснат при следните условия: една на брой погасителна вноска, със срок на кредита – 75 дни, при фиксиран годишен лихвен процент ..................................

Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, което обстоятелство било декларирано изрично в попълненото заявление чрез средство за комуникация от разстояние.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че услугата за експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло извършена и предоставена от ....................., за което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на 2 потребителския кредит в размер на 700 лв.

В съдържанието на т. 4.3., в част .................. от представения по делото ................. е посочено, че такса за закупуване на допълнителна услуга ...................... е приложима само, когато услугата е поискана от кредитополучателя и е предоставена от кредитодателя.

Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане от ....................., за извършен превод от страна на кредитодателя в полза на кредитополучателя за сумата от 1400 лева.

С молба от .................. ответникът заявява, че е заплатил претендираната сума за главница в размер 1400 лв. с платежно нареждане от .................. в общ размер от 3000 лв., а със сумата от 1600 лв. погасил друго свое задължение по друго дело с ищеца.

С молба от .................... ищецът заявява, че ответникът с платежно нареждане от .................. на обща стойност от 3000 лв. е заплатил сумата от 2080,30 лв. по процесния договор, с което погасил всички вземания на ищеца, с изключение на сума в размер 647,65 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и разноските за исковото производство. Заявява, че сумата от 919, 70 лв. била разпредЕ. по друг кредит на ответника.

От приетото по делото платежно нареждане от .................. се установява, че на посочената дата на ищеца е преведена сума в размер 3000 лева с основание „п-не ЕГН ********** М. Ш.“.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита, в размер на 1400 лв., както и че в случай че при определяне размера на ГПР по процесния договор за кредит бъде взета предвид и таксата за експресно разглеждане на заявлението за предоставяне на кредит, в размер на 700 лв., то ГПР ще бъде на стойност 833,55 %. Вещото лице е посочили още, че платената с платежно нареждане от .................. сума от 3000 лева е отнесена от ищеца за погасяване на вземанията му, така както твърди в молба от ....................

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва: За основателност на предявения главен иск ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние - договор за потребителски кредит при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

3

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява наличието на договорно правоотношение между страните по индивидуален договор за потребителски кредит .................... Сключеният между ..................... и М. В. Ш. договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В отношенията между страните не се спори, че договорът е сключен по реда за предоставяне на финансови услуги от разстояние, регламентиран в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т.

1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Предвид потребителския характер на процесният договор, същият следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. В изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (за което свое задължение своевременно е уведомил страните в изготвения по делото доклад), съдът намира следното:

На първо място, съдът съобрази, че видно от представения договор за кредит и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитодателят, в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, не е включил възнагражденията за такса за експресно разглеждане в стойността на ГПР, като по този начин е посочил годишен процент на разходите, който е в пъти по-нисък от действителния. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика.

4

Съгласно Решение на Съда от 1..................... търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. При невключване на стойността на таксата за експресно разглеждане в процента на разходите, кредиторът е заобиколил и изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което цялата клауза от договора, касаеща годишния процент на разходите, се явява нищожна и на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК. В този смисъл са и дадените отговори на отправено от български съд преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от .................... по дело ...................... Съгласно цитираното решение, задължително за настоящата съдебна инстанция, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - какъвто е именно и процесния случай.