Решение № 4145 от 24.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4145 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330108677 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „НИКОЛАГРО“ ЕООД, ЕИК:203064212, против Е. Й. П., ЕГН: **********, с която са предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2, чл.74 и чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 7768,15 лв., която ищецът платил за погасяване задължение на ответника по ИД № 417/2022г. на ЧСИ А.А., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.05.2024г., до окончателното плащане. Твърди се, че ищецът купил от ответницата земеделски земи, които били възбранено по изпълнително дело пред ЧСИ А.. За да ги освободи от тежести, ищецът платил сумата, нужда за вдигане на възбраната - процесната сума, като отделно от това платил и продажната цена по сделката, с намерение да закупи и други земи от ответницата и така да възвърне платената по изпълнителното дело сума. Това така и не станало и процесната сума останала дължима, като платена при неосъществено основание, а при евентуалност твърди, че е платил дълга на ответницата, като имал интерес от това и встъпил в правата на взискателя, както и че с тази сума ответницата неоснователно се обогатила за сметка на обедняването му.

Ответникът е подал отговор чрез назначения особен представител.

Счита, че изложените твърдения в исковата молба са неверни и че платената по изпълнителното дело сума вероятно е част от продажната цена по сделката по продажба на земеделски земи. Счита, че оридажната цена, отразена в нотариалните актове не отговаря на действотелно платената, което личи от ниския й размер в сравнение със средните пазарни цени. Възразява, че условията при сключване на договора за продажба са явно неизгодни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на 1 доказателствата по делото и закона, при следното:

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2, чл.74 и чл.59 от ЗЗД.

За основателността на главния иск следва са настъпил следните юридически факти: плащенето на процесната сума по изпълнителното дело в полза на ответницата, наличието на преговори тази сума да бъде възстановено чрез покупка на още земи, която уговорка не се е осъществила.

Установява се от приложеното изпълнително дело, че на 20.07.2023г. ищецът платил в полза на ответницата – за погасяване дълга й по изпълнително дело № 417/2022г., сумата в размер на 7768,15 лв. Това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Установява се от представените нотариални актове към исковата молба, че на 26.07.2023г. ответницата продала на ищеца 5 поземлени имота за сумата от 1800 лв., като се установява от заключението на оценителната експертиза, на която се дава вяра, че пазарната им стойност била много по-висока – над 15 000 лв., а пазарната стойност общо на земите по двете сделки от м. април и м. юли, 2023г. – над 30 000 лв.(а по нотариалните актове – общо 2600 лв.).

Установява се също от свидетелските показания,които се ценят като последователни и неопровергани от други доказателства, че плащането на дълга на ответницата по изпълнителното дело имало за цел освобождаване от тежести на продаваните имоти по нотариалния акт от м.юли 2023г. От същите показания се установява, че продажната цена по сделката от м. юли, 2023г. била изцяло платена на ответницата в брой, тъй като същата посочила, че има нужда от тези пари, а за платения неин дълг по изпълнителното дело се постигнала договорка с ищеца срещу тази сума ответницата да му прехвърли други свои земи или да върне сумата. Въпреки че не е присъствала на нотариалната сделка и не е наясно с точната цена по нея, свидетелката има непосредствени впечатления за уговорките между страните, както и че съпругът й носел пари в брой за сделката. След оценка вероятността показанията да са пристрастни, съдът не ги намира за такива, тъй като са логични и подкрепени от останалите писмени доказателства.

От така установеното може да се направи извод за доказаност на иска.

Ищецът доказа, че е платил в полза на ответника процесната сума, представляваща дълг по изпълнително дело. Доказа се и уговорката срещу така платената в полза на ответницата сума, тя да прехвърли на ищеца още земи. Тъй като ответницата не твърди и не доказва да е изпълнила тази уговорка, платената сума по изпълнителното дело се явява платена при неосъществено основание, тъй като очакваната сделка не се е реализирала.

Ето защо остава другата алтернатива – сумата да бъде върната.

Не се доказаха възраженията на ответника, че всъщност основанието за плащането на процесната сума се е осъществило, доколкото същата е била част от продажната цена по двете сделки за продажба на земеделски земи.

Въпреки че се установи, че пазарната стойност на продадените имоти значително надвишава посочената в нотариалните актове цена, това все още не води до единствено възможен извод, че платената сума по изпълнителното 2 дело е част от продажната цена по тези сделки. Възможни са и други хипотези – ищецът да е платил по-голяма сума на ответницата в брой, без да е обявена пред нотариуса или страните да са уговорили именно посочената в нотариалните актове цена, макар и несъответна на пазарната. Ето защо разликата между пазарната и продажната цена, дори и драстична, не е от естество да докаже в пълен обем възражението на ответника, че е налице основание за плащане на сумата, различно от соченото от ищеца. Последното обстоятелство е разпределено в доказателствена тежест именно на ответника и не се доказа при пълно доказване.

При уважаване на главния иск, не следва да се разглеждат двата евентуални иска.

Въз основа на изложеното, искът подлежи на уважаване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, а в полза на ищеца ще се присъдят сторените от него разноски: 315,73 лв. за държавни такси, 500 лв. за възнаграждение на особения представител и 1100 лв. за адвокатски хонорар.

Ответницата следва да бъде осъдена да плати по сметка на ПРС и разноските за експертиза в размер на 720 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. Й. П., ЕГН **********, от ***, да плати на "НИКОЛАГРО” ЕООД, ЕИК 203064212, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, жк „Тракия" № 92, етаж 2, ап. № 4, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, сумата в размер на 7768,15 лв., платена от "НИКОЛАГРО” ЕООД на неосъществено основание (в изпълнение дълг на ответницата Е. Й. П. по изпълнително дело № 417/2022г. на ЧСИ А.А. срещу обещание за продажба на имоти от ответницата в полза на ищеца, което не е изпълнено), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.05.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Е. Й. П., ЕГН **********, да плати на "НИКОЛАГРО” ЕООД, ЕИК 203064212, разноските по делото: 315,73 лв. за държавни такси, 500 лв. за възнаграждение на особения представител и 1100 лв. за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Е. Й. П., ЕГН **********, да плати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на ПРС, сумата от 720 лв. – разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3