Решение № 2628 от 08.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2628 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330112658 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. К. против „Профи Кредит България” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата в размер на 20,00 лв. – недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №******от ****** год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 50,00 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № *** от ****** год. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***** от ****** г. В договора за кредит била уговорена и възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Към договора било сключено допълнителни споразумение, 1 по силата на което се предоставял допълнителен пакет услуги, изразяващ се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за смяната на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставянето на допълнителния пакет услуги, следвало да бъде допълнително заплатено възнаграждение. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 ЗПК. Досежно възнаградителната лихва се възразява, че същата е нищожна и поради противоречие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави, а по отношение на клаузата за заплащане на допълнителния пакет услуги – че същата противоречи на материалния закон, в частност нормата на чл. 21, ал.1 ЗПК.

Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В допълнително становище се посочва, че ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 5000 лева главница, разпределена на 24 месечни погасителни вноски, при фиксирана лихва 41.17% и ГПР в размер на 49.89%. Общата дължима сума била 12062 лева. Ищецът твърди, че сключения договор за потребителски кредит бил изплатен изцяло, съгласно погасителния план.Всяка погасителна вноска разпределена на 24 погасителни вноски за периода ***** до ***** год. била в размер на 502.60 лева, формирана от вноска от 309.11 лева, ведно с 193.49 лева пакет услуги.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага съображение за неоснователност на предявените искове. Неоснователни били твърденията за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че договорът за кредит отговарял на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК за писмена форма, хартиен носител, както и на изискването му за сключване по ясен и разбираем начин. Сочи, че в договора бил посочен общия размер на кредита от 4188,80 лева, сборуван от отделни стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода договорна възнаградителна лихва.

Отделно бил посочен размерът на уговореното задължение за всяка една от закупените пожелание на ищеца допълнителни услуги в общ размер на 2280 2 лева, както и размерът на общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги, а именно сумата от 6468,90 лева. Освен описаните задължения, към договора за кредит бил предоставен и погасителен план, в който ясно и четливо бил посочен размерът на всяка вноска за главница, възнаградителна лихва и допълнителни услуги, както и падежът на вноската.

Сочи, че лихвения процент е фиксиран, а не променлив, поради което било достатъчно да бъде посочен размерът на същия в договора. Твърди се, че посочения в договора ГПР е фиксиран, като абсолютна процентна стойност 49,89%. В общите условия от договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Било установено и правото на кредитополучателя при погасяване на главница по договора, при поискване да получи безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план. Счита, че уговореният размер на възнаградителна лихва в договора не противоречи на добрите нрави. Неоснователно било твърдението на ищеца, че уговорената клауза за предоставени допълнителни услуги е нищожна. Сочи, че изборът за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ било изцяло на клиента, което не било задължително условие за сключването на договора. Счита за неправилно твърдението на ищеца , че предоставените допълнителни услуги по своят същност били действия по усвояване и управление на кредита и клаузата за уговореното им възнаграждение не била нищожна.

Заявява, че ищецът е извършил предсрочно погасяване на всички задължения по кредита на ***** год. След предсрочно погасяване на всички задължения по кредита общо дължимата и платена възнаградителна лихва по процесното задължение е в размер на 568.29, а общо платените суми за допълнителни услуги са в размер на 1023.96 лева. Общо платената сума по кредита е в размер на 6643.41 лева.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на *********, е допуснато изменение на предявените искове, както следва:

– искът за заплащане на недължимо платена сума при липса на основание, съставляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***** от ***** г., е увеличен от сумата в размер на 20,00 лева на 3 сумата в размер на 568,29 лева;

- искът за заплащане на недължимо платена сума при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***** от ****** г., е увеличен от сумата в размер на 50,00 лева на сумата в размер на 1023,96 лева;

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

Между страните не е спорно, че на ****** г. е сключен процесният договор за паричен заем № ***** /л.*****/, по силата на който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 5000 лева, която следвало да се върне на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 309,11 лева. Бил договорен ГПР в размер на 49,89 % и годишен лихвен процеснт в размер на 41,17 %. В т. **** от договора бил договорено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 4643,76 лева, който също бил разсрочен на отделни погасителни вноски 193,49 лева всяка.

По делото не се спори и че ищецът е заплатил по посочения договор за кредит обща сума в размер на 6643,41 лева, от които 568,29 лева – възнаградителна лихва, и 1023,96 лева – възнаграждение за пакет допълнителни услуги.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен 4 установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. *** от ТР № ***/***** г. на ОСТК на ВКС, решение № ***** г. по т.д. № ****г. на ** т.о. на ВКС, решение №****** г. по т. .д. № ***** г. на ВКС,** т.о., решение № ***** г. по т.д. № * г. на В****КС, ТК, *** т.о, решение № ****** г. по гр. д.

№ ***** г. на ВКС, **** г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № ****** г. по т. д . **** г. на ВКС,** т.о., решение № ***** г. по т. д. № **** г. на ВКС, ** т.о., решение № **** г. по т. д. № **** г. на ВКС, ** т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № ******г. по гр.д. № ***** г. на ВКС, *** г.о., решение № ***** г. по гр.д.№**** г., ВКС, *** г.о, решение № **** г. по гр. д. № **** г., ВКС, ** г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност 5 на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуга. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен пакет услуги" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителен пакет услуги.". Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителен пакет услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да 6 тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителен пакет услуги.

Разпечатката съдържа 36 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4a83931-c40c-4d31-8c57-2fafd01d8360